Решение № 468 от 27.05.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 468 гр. С., 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.Р. при участието на секретаря В.П. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20235530100162 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

Ищецът Е. твърди в исковата си молба, че на 10.07.2019 г. бил сключен договор за потребителски кредит № 19R-L312028/10.07.2019 г. между О. и първата ответница - – кредитополучател, и втората ответница - - солидарен длъжник. По силата му кредиторът одобрил и предоставил на длъжника кредит в размер на 52000 лева, за покриване на потребителски нужди, а кредитополучателят се задължил да възстанови получените в кредит суми, на 84 месечни анюитетни вноски, които включвали задължението за главница, договорна лихва и застрахователна премия. Първата погасителна вноска била дължима от датата на първото усвояване на кредита. Променливият годишен лихвен процент се формирал вследствие на сбор от РЛП, който към момента на сключване на договора бил 0,2 %, и фиксирана надбавка от 4,7 %.

Променливият годишен лихвен процент по редовен дълг бил равен на 4,9 %.

Годишният процент на разходите, към датата на отпускане на кредита, бил в размер на 5,3 %. Солидарно отговорните лица неизпълнили задължението си за плащане на месечните вноски, съгласно договора и погасителния план.

Поради това останала непогасена сума по договора за кредит в размер на 52 346.93 лева, от която с исковата молба претендирал част от 5000 лева, от която 3000 лева били частично претендираната главница от общото 1 задължение за главница от 47 947.74 лева по договора, с 2000 лева, които били частично претендираната договорна лихва от общо дължимата такава от 4199.19 лева. На 15.12.2021 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), между О. и ищецът. По силата му задължението на ответниците, което произтичало от договора за кредит, било изкупено от ищеца. В изпълнение на чл. 99 ЗЗД, на 21.06.2022 г., на ответниците, на посочените от тях в договора за кредит адреси, били изпратени писмени съобщения за извършената цесия, от пълномощник на цедента – посоченото в исковата молба адвокатско дружество, че техен кредитор на гореописаното парично вземане бил ищецът. На 03.01.2023 г., след образуване на заповедното производство, длъжникът бил извършил плащане от 200 лева по сметка на новия кредитор – ищецът, с което погасил част от задължението си и редуцирал неговия размер, без да било налице пълно и точно изпълнение. Заедно със съобщаването на цесията, на всяко от задължените лица било изпратено и писмено уведомление за предсрочна изискуемост, с което им бил предоставен 15-дневен срок за доброволно изпълнение, с указание, че при липсата му, задължението щяло бъде претендирано в пълен размер по съдебен ред. Писмото, което било изпратено до първата ответница, било получено лично от нея на 06.07.2022 г., а писмото, което било изпратено до втората ответница, било получено от дъщеря й – първата ответница, на 08.07.2022 г. Тези обстоятелства се подкрепяли изцяло от приложените към исковата молба известия за доставяне на куриерска фирма М., с посочени в исковата молба номера. Предоставеният срок за доброволно изпълнение на всяко от солидарно отговорните лица бил изтекъл, а в рамките му нямало доброволно изпълнение на задължението от ответниците. При условията на евентуалност, в случай, че съдът не приемел, че задължението било обявено по надлежен начин за предсрочно изискуемо, с оглед установената съдебна практика, молел да се приемела исковата му молба, като негово волеизявление на нов кредитор, с което обявявал кредита за предсрочно изискуем, поради липса на плащане на дължими погасителни вноски, което било извършено с връчване на препис от нея на ответниците, в който смисъл сочи съдебна практика. След надлежното им уведомяване по чл.

99 ЗЗД, договорът за цесия произвел правно действие и ги обвързал с правните си последици. Липсата на доброволно изпълнение го мотивирало да пристъпи към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез 2 подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист. Срещу издадената заповед ответниците подали възражения, за които бил уведомен със съобщение на 08.12.2022 г. След съобщаването на цесията, ищецът бил кредитор за ответниците. Негов бил правният интерес да предявял заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и процесният установителен иск по чл. 422 ГПК. Към момента не било погасено задължението на ответниците по кредита. Не му било известно и основание, на което задължението за погасяване на полученият от тях кредит да било отпаднало. Не му били известни данни за наличието на основание, въз основа на което задължението да било отпаднало. В случай, че такова било налице, в тежест на ответниците било да го докажат с допустими и относи-настоящото производство доказателствени средства. Гореизложеното породило правния му интерес да предявял иск за установяване на вземането си по договора за потребителски кредит сумата от 3000 лева - главница, която била частично претендирана от общото задължение за главница от 47 947.74 лева, и сумата от 2000 лева договорна лихва, която била частично претендирана лихва от общото задължение за договорна лихва от 4199.19 лева. Искането е да се признае за установено по отношение на ответниците, че дължат солидарно на ищеца, сумата от 3000 лева за главница от съдебно предявена част от неплатената главница от 47 947.74 лева по предсрочно изискуем кредит по договор за потребителски паричен кредит № 19R-L312028/10.07.2019 г., с 2000 лева за съдебно предявена част от възнаградителната лихва от 4199.19 лева по същия кредит, и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по частно гражданско дело № 4667 по описа за 2022 г. на С. районен съд. Претендира за сторените в заповедното и настоящото производство разноски.

Ответниците - и -, редовно призовани, не са подали писмен отговор, а в съдебно заседание не се явяват, не изпращат представител и не вземат становище по предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

3

За процесните вземания ищецът е подал на 05.10.2022 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците. За разглеждането му е образувано приложеното ч.гр.д. № 4667 по описа за 2022 г. на С. районен съд, по което на 06.10.2022 г. е издадена исканата заповед, срещу която на 28.11.2022 г., в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, всяка ответница е подала в оригинал по образец възражение по чл. 414 ГПК, поради което на 10.01.2023 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, които поради това се смятат предявени на 05.10.2022 г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта срещу ответниците (чл. 422, ал. 1 ГПК). Доводите сега на пълномощника му по делото, че в заповедното не били налице възражения на ответниците по чл. 414 ГПК, защото заявили в същите, че били започнали да погасяват задължението към него, са неоснователни. Същите възражения са подадени по образец, а в тях не е зачеркнато изявлението на всяка от ответниците, че не дължат изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение (л. 35-36 от ч.гр.д. № 4667/2022 г. на СтРС). А последното несъмнено представлява възражение по чл. 414 ГПК. Не само защото възражение е всяко оспорване на вземането, а последното е налице при всяка такава изразена от длъжника форма на несъгласие с вземането по издадената заповед за изпълнението му, какъвто е случая (т. 10а от мотивите на ТР 42014-ОСГТК). Но и защото, при него ответниците са подали възражения по образец по чл. 414 ГПК, а при подаването на такива съдът е длъжен да приложи последиците на чл. 415 ГПК, дори и заявените възражения от длъжника да са неясни в частта относно оспореното основание, или размера на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение, какъвто е и случая (т. 5б ТР 4-2014-ОСГТК).

По делото ищецът е представил с исковата си молба договор за потребителски кредит № 19R-L312028/10.07.2019 г., а в хода на делото - и погасителен план към него, сключен от ответниците - -, като кредитополучател или длъжник, и -, като съдлъжник, и от друга страна, като кредитор, О. (л. 7-17 и 53). Този договор несъмнено представлява такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. При сключването му обаче не е била спазена императивна норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, според която, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и 4 съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, по определения в приложение № 1 начин.

Според нормите на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като ГПР се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. А според легалното определение на §1, т. 1 ДР на ЗПК, общите разходи по кредита за потребителя, които изразява ГПР, са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора, и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като в общият разход по кредита за потребителя не се включват (само - б.р.) нотариалните такси.

В т. 8 от процесния договор е посочен ГПР от 5,3 %, а в т. 15.4.1 от същия договор е добавено бланкетно само, че същият ГПР е определен към датата на сключване на договора, като в него не са включени разходите по чл.

19, ал. 3 ЗПК, а бил изчислен по реда в ЗПК, и при следните две допускания, че договорът ще бъдел валиден за срока, за който е сключен и страните ще изпълнявали своите задължения в съответствие с параметрите по договора, и че лихвата и другите разходи (които не са посочени – б.р.) били неизменни спрямо техния първоначален размер, и се прилагали до изтичането на срока на договора, и нищо повече (л. 8-9). А в т. 9 от договора е посочено още, че общата дължима сума, изчислена към момента на сключването му, е в размер на 62041.88 лева (л. 8), като в чл. 15.4.2 е добавено само, че тя представлява сбор от общия размер на кредита и общите разходи (лихви, такси, без 5 нотариалните такси), дължими от кредитополучателя, като посочената сума не включва лихви и обезщетения, събрани от банката при допуснати от кредитополучателя просрочия/предсрочна изискуемост/съдебно събиране на вземанията по договора, както и че общата дължима су-лючвала дължимите застрахователни премии в случаите, когато сключването на застраховка - на кредитополучателя било задължително условие за сключване на договора за кредит“ (л. 8-9). Анализът на тези клаузи от договора, в съвкупност с представения погасителен план към него, налагат само извода, че застрахователните премии от общо 3586.80 лева, представляващи 6,90 % от кредита, не са били включени, нито в изчислението на ГПР, нито в изчислението на общата дължима сума от 62 041.88 лева от потребителя по договора за кредит (л. 53). А безусловно е следвало да бъдат включени в същите, защото, според нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, който според легалната дефиниция в §1, т.