Решение № 483 от 28.10.2022, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 483 гр. Видин, 28.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20221320100670 по описа за 2022 година

Делото е образувано по исковата молба на Л. Г. Е. от гр.

**************, ЕГН ********** против А. Р. К. от гр. Б*************, ЕГН **********, с която са предявени о бективно съединени искове с правно основание чл. 228 ЗЗД, вр. с чл. 232, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответникът е арендатор в с. ******, като дейността се осъществява освен от него и от майка му Е. А. И., с която също е контактувал.

Посочва се, че на 29.07.2019 г. с ответника сключили договор за наем на притежавани от ищеца земеделски земи в землището на с. ******, обл. Видин за общо 20.896 дка. Договорът е сключен за една стопанска година 2019/2020 г, с възнаграждение в размер на 40.00 лева/дка.

Излага се, че на 30.07.2020 г. сключили за следващата стопанска година - 2020/2021 г. нов договор за наем на земеделски земи в землището на с.

******, обл. Видин, като този път наетите земи били по-малко – 20.396 дка, с възнаграждение отново 40 лева/дка.

Поддържа се, че стопанската година започва на 01.10 и приключва на 30.09 следващата година и съгласно договорите възнаграждението се изплаща в срок до три месеца след приключване на съответната стопанска година.

1

Съгласно първия посочен договор от 2019 г. възнаграждението в размер на 835.84 лева трябвало да бъде изплатено до 31.12.2020 г., а по втория договор от 2020 г. в размер на 811.84 лева - до 31.12.2021 г. Тъй като това не се случило, ищецът подал жалба до Районна прокуратура. При разпита му, ответникът признава задълженията си, но след извършената проверка е отказано образуване на досъдебно производство, тъй като се приема, че се касае за гражданскоправни отношения и спор.

Иска се от Съда да осъди А. Р. К. да заплати на ищеца следните суми:

-835.84 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по договор за наем на земеделски земи от 29.07.2019 г., ведно със законовата лихва върху сумата, считано от 01.01.2021 г. до окончателното издължаване.

-811.84 лева представляваща неизплатено възнаграждение по договор за наем на земеделски земи от 30.07.2020 г., ведно със законовата лихва върху сумата, считано от 01.01.2022 г. до окончателното издължаване.

Претендират се и направените по делото разноски, изразяващи се в заплатената държавна такса, адвокатско възнаграждение, както и заплатените други такси и депозити.

Ответникът в едномесечен срок не е представил писмен отговор на исковата молба.

В съдебно заседание на 29.09.2022 г. процесуалния представител на ответника е оспорил иска в частта му, касаеща дължимо вземане за стопанската 2019/2020 г., поради това, че дължимата сума е изплатена от страна на доверителя й, в твърдение на което е представила подписан разходен касов ордер за сумата 840.00 лева, издаден от А. К. в полза на Л. Е..

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:

Между страните са възникнали валидни о блигационни отношения във връзка със сключени договори за наем на земеделска земя.От договор за наем на земеделска земя, сключен на 29.07.2019 г.,е видно,че ищецът има качеството на наемодател, а ответникът – на наемател на следните земеделски имоти, находящи се в землището на с. ******, о бл. Видин за общо 20.896 дка.,като договорът е сключен за стопанската година - 2019/2020 г., с възнаграждение в размер на 40.00 лева/дка. Видно от договор за наем на 2 земеделска земя, сключен на 30.07.2020 г., страните по делото сключили за следващата стопанска година - 2020/2021 г. нов договор за наем на земеделски земи в землището на с. ******, обл. Видин, като този път наетите земи са 20.396 дка, с възнаграждение 40 лева/дка.

Предвид горното, отношенията между страните са подчинени на чл. 228 и сл. от ЗЗД.

Съгласно чл. 228, ал. 1 вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят- поема задължението да му заплаща уговорената наемна цена, както и разходите, свързани с ползването на имота.

В случая не е спорно между страните, че вещта,предмет на договорите , е предадена за ползване на ответника,срещу задължението за заплащане на съответната договорена сума,както и размерът.

От страна на ответника,в съдебно заседание, се оспорва твърдяното неизпълнение на договора от стопанската година - 2019/2020 г., като в тази връзка е представен разходен касов ордер.

От същия е видно,че ответника ,в качеството на ЗП“А. К.“,е заплатил на ищеца сумата от 840 лв.,представляваща рента/наем за 2019 г.,като ордера е подписан от страните.

В тази връзка и съобразявайки обстоятелството,че частният свидетелстващ документ не е оспорен,както и че съдържа необходимите реквизити, съдът приема,че същия е годно доказателство относно посочените в него обстоятелства,от които са установява факта на изпълнение на задължението за плащане от страна на ответника по договора за стопанската 2019/2020 г. ,поради което се налага извод,че претенцията на ищеца по този договор е неоснователна,поради което иска за сумата от 835.84 лв. за стопанската 2019/2020 г. следва да бъде отхвърлен.

От друга страна,по отношение претенцията за стопанската 2020/2021 г.,в съдебно заседание проведено на 29.09.2022 г. процесуалният представител на ответника е признал дължимостта на претендираната с исковата молба сума в размер на 811.84 лв.,като не оспорва същата.

В тази връзка следва да се приеме за безспорно,че ответникът не е заплатил цената по договора за стопанската 2020/2021 г., поради което искът 3 за сумата от 811.84 лв. се явява основателен и следва да бъде уважен.

Краят на стопанската година е 01.10.2021 г.,поради което и с оглед уговорения краен срок на изпълнение по договора и допуснатата забава искането за присъждане на законната лихва върху главницата ,считано от 01.01.2022 г. също е основателно.

Ищецът има право на разноски, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.

От представените доказателства е видно, че ищецът е направил разноски по делото за държавна такса/100 лв./и адвокатско възнаграждение/350 лв./.

С оглед изхода на делото ответниа дължи на ищеца разноски в размер 221.78 лв..

На осн.чл.78 ал.3 ГПК ответника също има право на разноски ,но съобразно отхвърлената част на иска.В случая ответника е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.,като във връзка с изложеното сумата,която следва да му се присъди възлиза на 177.57 лв..

При това положение и при компенсация ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 44.21 лв.,представляващи разноски по делото.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА А. Р. К. от гр. Б*************, ЕГН ********** да заплати на Л. Г. Е. от гр. **************, ЕГН **********, сумата в размер на 811.84 лева, представляваща неизпълнено задължение по сключен между страните договор за наем на земеделска земя от 30.07.2020 г. за стопанската 2020/2021 г., на имоти, находящи се в землището на с. ******, о бл.Видин, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 01.01.2022 г. до окончателното издължаване, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 835.84 лв. , представляваща неизплатено възнаграждение по договор от 29.07.2019 г. за наем на земеделски земи, ведно със законовата лихва върху сумата, считано от 01.01.2021 г. до окончателното издължаване.

4

ОСЪЖДА А. Р. К. от гр. Б*************, ЕГН ********** да заплати на Л. Г. Е. от гр. **************, ЕГН **********, сумата в размер на 44.21 лв .,представляваща разноски по делото при компенсация.

Решението може да бъде обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________ 5