Решение № 260123 от 24.11.2021, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№……............. град Плевен, 24.11.2021година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в

ПУБЛИЧНО заседание на ШЕСТНАДЕСЕТИ НОЕМВРИ, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА БЕТОВА при секретаря…….……..Е. Р.……..и в присъствието на прокурора…………………………………...…….като разгледа докладваното от съдията……………ТАТЯНА БЕТОВА….………….гр.д.№ по описа на съда за 2020 година, и за да се произнесе, съобрази:

Иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430 и сл. от ТЗ.

В ИМ ищецът „ЮРОБАНК

БЪЛГАРИЯ“АД-гр. С. твърди, че на 26.06.2008г. между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“АД/сега „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД – кредитодател и Ф.А.А. и Д.Д.А.-кредитополучатели е сключен договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит от други банки № HL 37052/26.06.2008г., по силата на който банката предоставя на кредитополучателите кредит в швейцарски франкове, в размер на равностойността на 224 500лева по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита, за рефинансиране на жилищен кредит в „ОББ“АД, като кредитополучателите са се задължили солидарно за погасяването му.За усвоения кредит те дължат годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата/4,5% към момента на сключване на договора/ плюс договорна надбавка от 1,65 пункта, които се начисляват от датата на първото усвояване на суми по кредита.При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предстрочна изискуемост, кредитопучателите дължат лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита, плюс наказателна надбавка от 10 пункта.

Твърди се, че действащия

БЛП на банката за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, като банката само уведомява кредитополучателите за промените. Договорените надбавки не се променят. На банката се заплаща и комисионна за управление на кредита, ежемесечно, в размер на 0,05% върху размера на непогасената главница.Крайният срок на погасяване на кредита е 180 месеца, считано от датата на усвояването му.Кредита се погасява във валутата, в която е усвоен, на месечни вноски, включващи главница и лихва, като във връзка с това кредитополучателите са дали съгласието си за служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове по курс „продава“ на банката. Кредита е усвоен на 23.07.2008г. с приложим курс на швейцарски франк към лева 1.1785, като определения съобразно него размер на кредита в швейцарски франкове е 190 497 швейцарски франка.

В исковата молба се излага подробно как с последвалите допълнителни споразумения към договора, посочени по-горе, страните са преуредили отношенията си по погасяване на дълга. Ищецът твърди, че във връзка с извършени цесии дружеството „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“АД ЕИК*** е заличено и негов правоприемник е „И АР БИ ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ЕАД, с ЕИК***, който от своя страна също е заличен търговец с правоприемник „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, с ЕИК ***, като банката-ищец е придобила всички права и задължения на дружеството, като негов универсален правоприемник, в т.ч. и правата и задълженията по процесния договор.

Ищецът твърди, че с покани връчени чрез ЧСИ Н. В., с рег.№ ***/КЧСИ до Ф.А., връчена на 12.10.2020г. по реда на чл.46 от ГПК и до Д.А., връчена на 12.10.2020г. по реда на чл.45 от ГПК, банката е уведомила длъжниците, че поради неплащане на дължимите вноски по кредита, обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем, като ги кани в едноседмичен срок от получаването на поканата да погасят изцяло задълженията си. Уведомяването, съдържа и предупреждение, че в противен случай банката ще предприеме действия и ще упражни правата си по договора.Ищецът твърди, че плащане не е последвало и че към момента на депозиране на молбата, ответниците дължат 39 непогасени вноски за главница, считано от 01.09.2017г., поради което за банката е налице правен интерес от завеждане на иска за осъждането им да заплатят солидарно дължимата съгласно извлечението от сметка към 02.12.2020г. сума в размер на 332 932.31лева, както следва :

-330 065.85лв. - главница за периода 01.09.2017г. - 02.12.2020г.;

-288лв.

– такси за периода 01.09.2017г. - 02.12.2020г.;

-994.46лв. – застраховки за периода 11.12.2017г. - 02.12.2020г.;

-1584лв. – разноски за периода 20.06.2018г. - 02.12.2020г.;

- законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба. Моли да бъдат присъдени деловодните разноски за производството, в т.ч. разходи за адвокат

В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Ф.А. и Д.А., чрез пълномощника им адв. Е.В.М., в който заявяват че исковата претенция срещу тях е допустима, но неоснователна.Възразяват, че част от договорните клаузи са нищожни поради неравноправността им по см. на чл.143 от ЗЗП и чл.3 от Директива 93/13/ЕИО, доколкото не отговарят на изискването за добросъвестност и едновременно с това целят и създават значително несъответствие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, което уврежда последния. Това са клаузите на чл.1, ал.3; чл.3, ал.1 и ал.5; чл.6, ал.2 и чл. 22, ал.1 и ал.2.

Възразяват срещу действия, с които ищецът е начислявал/капитализирал/ неизплатени суми за лихва като главница, след което получената сума облагал отново с договорна лихва, като считат същите за нищожни поради забраната за анатоцизъм.Поради това оспорват и размера на задължението, като молят съда да съобрази възражението при определяне размера на дължимите суми.

В писменият си отговор ответниците навеждат и доводите, че чл.1, ал.1 от договора за кредит е формулиран по начин, който не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от договора в дългосрочен план, тъй като липсва яснота относно факторите, които влияят върху курса на швейцарския франк, в който е усвоен кредита, което води до неяснота и за общата цена на кредита, която следва да се плати в срока на договора. Считат тази клауза и за неравноправна в частта и относно предоставянето и връщането на кредита в швейцарски франкове, тъй като въвежда значително неравновесия във взаимните права и задължения на страните в ущърб на кредитополучателите.

Ответниците навеждат и доводи, че клаузите на чл.3, ал.5 и на чл.6, ал.3 от договора за кредит попадат в приложното поле на чл.143, т.3, т.10. и т.12 от ЗЗП като дават право на банката-ищец да променя едностранно условията на договора за банков кредит на основания, които не са предвидени в договора.Считат, че от договора не става ясно как се формират елементите на базовия лихвен процент, като един от компонентите определящи приложимия лихвен процент.Считат, че в договора не е предвидена възможност за потребителя да го прекрати без насрещни неблагоприятни последици/допълнителни такси, лихви и др./каквато защитна клауза за потребителя е предвидена в Директива 93/13/ЕИО на СЕО на Съвета от 05.04.1993г.

Ответниците твърдят, че банката кредитор е въвела в отношенията си с кредитополучателите, т.нар.кръстосано превалутиране на швейцарски франк-лев-евро, без да са ясни за потребителя факторите и показателите водещи до промяна на курса, а от там - водещи и до неяснота относно евентуалните бъдещи изменения в размера на погасителните вноски, върху конкретния размер на главницата и този на лихвата, съответно в общия размер на дължимото. Считат, че това също води до неравнопоставеност между страните, както при договарянето, така и при изпълнението на произтичащите от договора задължения, както и до невъзможност да преценят реално какви са икономическите последици от сключването на договора.Поради това считат клаузата на чл.6, ал.2 от договора за неравноправна в частта, касаеща погасяването на кредита в швейцарски франкове, по см. на чл.143 ЗЗП.Считат, че ищецът се е възползвал от уговорената само в негова полза клауза, като едностранно и променял БЛП както и при последващите допълнителни споразумения, което е довело до неоснователно увеличаване на общото задължение по кредита чрез начисляване на почти двойно по-висок лихвен процент.Цитираните клаузи считат, че не са индивидуално уговорени, тъй като липсват конкретни уговорки за хипотезите, при които банката ще може едностранно да променя БЛП и поради това, че тези клаузи са част от типизиран договор за кредит на Юробанк и еф джи“АД, който е бил предлаган от банката на всички кредитополучатели, без възможност за договаряне.

В отговора се твърди също, че клаузата на чл.22, ал.1 и ал.2 от договора, предвиждаща целият риск от промени и повишаване на обявения от банката курс купува или продава на швейцарския франк се понася от кредитополучателя.Според становището в отговора, банката която притежава специални знания за риска от валутно кредитиране, е следвало да поясни на потребителя, че избраният от него продукт е изгоден не по принцип, а само докато курса на франка не се променя и е принципно високо рисков за лице, получаващо доходите си в друга валута.За потребителя не е предвидена възможност да получи облекчения срещу поемането на риска от промяната на курса на валутата.За потребителя няма предвидена възможност да се преориентира към друга валута при значително повишаване на разходите по обслужване на кредита поради курсови разлики, което според ответниците, също е аргумент за това, че клаузата не е индивидуално договорена.Позовават се на решение на Съда на Европейския съюз

С-119/17г. по повод преюдициално запитване касаещо чл.3, пар.1, чл.чл.4, пар.1 и 2 и чл.5 от Директива 93/13/ЕИО по въпроса за неравнопоставеността на клаузата, която възлага риска от валутната промяна изцяло в тежест на потребителя.

Ответниците правят и възражение за погасяване на вземането по давност, като считат, че по силата на изричната уговорка постигната в чл.17 от договора за кредит, предсрочната изискуемост е настъпила автоматично при неплащане на три последователни погасителни вноски, като от датата на просрочие на третата погасителна месечна вноска е изминал период по-голям от пет години.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 ГПК, съобрази изискванията на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.430 от ТЗ за солидарно заплащане на сумата 332 932.31лв., с петитум: да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца общата сума от 332 932.31лв., дължима по Договор за кредит за рефинансиране на жилищен кредит от други банки № HL 37052/26.06.2008г., ведно с прилежащите му Приложение № 1 от 23.07.2008г., Допълнително споразумение от 03.04.2009г., Допълнително споразумение от 22.11.2010г., Допълнително споразумение от 28.04.2011г., Допълнително споразумение от 29.04.2011г., Допълнително споразумение от 18.01.2012г., Допълнително споразумение от 07.06.2012г., Допълнително споразумение от 29.06.2012г., Допълнително споразумение от 31.01.2013г., Допълнително споразумение от 21.10.2013г., Допълнително споразумение от 22.10.2013г., Допълнително споразумение от 15.08.2017г., извлечение от счетоводните книги на „Юробанк България“ АД по кредитна сделка № 4686055 към 02.12.2020г. в т.ч.:

-330

065.85лв. - главница за периода 01.09.2017г. - 02.12.2020г.;

-288лв.

– такси за периода 01.09.2017г. - 02.12.2020г.;

-994.46лв. – застраховки за периода 11.12.2017г. - 02.12.2020г.;

-1584лв. – разноски за периода 20.06.2018г. - 02.12.2020г.;

- законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба.

Безспорно е сключването на процесният договор за кредит и допълнителните споразумения към него, описани подробно в исковата молба, както и усвояването на сумата по същия. Не се оспорва от ответниците и материалната легитимация на ищеца по предявения иск. Не са спорни, датата на последното плащане, размера на заплатените от ответниците суми по договора за кредит, както и наличието на предпоставките за обявената предсрочна изискуемост, считано от 12.10.2020г. На 26.06.2008г. е сключен договор за предоставяне на кредит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 224 500 лева по курс купува за швейцарския франк към лева на „Юробанк и Еф Джи