Решение № 894 от 11.11.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 894 гр. гр. Хасково, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Й. Банкова при участието на секретаря Галина Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело № 20255640100584 по описа за 2025 година

Предявен е иск от Е. К. Ю., ЕГН **********, с адрес: гр. Хасково, ул.

„************“ № **, вх.*, чрез адвокат Д.М., Адвокатска колегия Пловдив, Съдебен адресат: гр.Пловдив, ул. „*************“ №**, ет.*, ап.*, против „Сити Кеш“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „************“ № *** , ет.*, ЕИК 202531869, представлявано от Н.П.П. – управител, за обявяване на нищожността на клауза по чл.6.2. от ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ КРЕДИРЕКТ № ******** от 25.05.2023г., сключен между страните, предвиждаща неустойка при непредоставено обезпечение, с правно основание чл.26, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че е страна по ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ КРЕДИРЕКТ № ******** от 25.05.2023г., сключен със „Сити Кеш“ ООД. Съгласно чл.3 от договора за паричен заем, същият бил сключен при следните условия: заемна сума 1200 лева, ГПР 47.82 %, годишен лихвен процент- 40.05%, срок на кредита -12 вноски, дата на последно плащане – 27.05.2024г., обща сума за плащане 1568,89 лева. Твърди, че по договора ищцата следвало да върне сума в размер 3092,32 лева.

Сочи, че съгласно чл.6.2 от ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ КРЕДИРЕКТ № ******** от 25.05.2023г. ищцата трябвало да заплати „неустойка" в размер на 1 563,11 лева, при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения по чл.6.1. Счита, че уговорената клауза в чл.6.2 от ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ КРЕДИРЕКТ № ******** от 25.05.2023г. е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с 1 чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, като излага подробни аргументи в тази насока.

На първо място сочи, че в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисьла на чл.26, ал.1, предл.3 то, вр. от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни друг и разпоредби. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и тьрговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.l, предл.3 от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от 33Д се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на подзащитния ми с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Сочи, че клаузата за неустойка в чл.6.2 от ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ КРЕДИРЕКТ № ********/25.05.2023г. е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143,т.19 от 33П, тъй като сумата която се претендира чрез нея е в размер над сумата на отпуснатия кредит. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл.

143, т. 5 ЗЗП, тьй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока.

В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособностга на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В Разгледана в този аспект, клаузата на чл.6.2 от ДОГОВОРА ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ , според която се дължи неустойка при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива.

Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тьлк. дело № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С процесната клауза на чл.6.2 от ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ КРЕДИРЕКТ № ********/25.05.2023г. в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този 2 смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойностга на договора. Основната цел на така уговорените клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още п р о ц е н т и от предоставената главница. Неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функкции е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

Наред с това, сочи че клаузата на чл.6.2 от ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ КРЕДИРЕКТ № ********/25.05.2023г. предвиждащ а заплащането на неустойка е нищожна на основание чл. 146 ал.1 от ЗЗП. Съгласно чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Процесната клауза не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП, а е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора, като кредитополучателите не могат да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е нищожна. С предвиждането на такива разходи, посочени в чл.6.2 от ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ КРЕДИРЕКТ № ********/25.05.2023г. се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

Безсъмнено сьбирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в одишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорката по чл.6.2 от ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ КРЕДИРЕКТ № 87118/25.05.2023г. се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута.

Поради невключване на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не съответства на действително приложения от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т 1 от ЗЗП. Използването на заблуждаващи тьрговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл. ЗЗП Предвид изложените съображения, моли да бъде постановено решение от съда, с което да бъде прието, че клаузата предвидена в чл.6.2 от ДОГОВОР ЗА ПАРИЧЕН ЗАЕМ КРЕДИРЕКТ № ********/25.05.2023г., сключен между страните, предвиждаща неустойка в размер на 1563,11 лева, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и чл.

143, ал.1 от ЗЗП. Ищецът претендира разноски.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на искова молба от ответника, който оспорва иска като неоснователен.

3

Ответникът поддържа, че оспорената клауза е действителна. Сочи, че оспорената неустойка била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от изброените в него обезпечения. Съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране била съобразена със закона практика, която не водела задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните. Процесният договор бил сключен изцяло по волята на ищеца, която попълнила искане за сключване на договор за кредит, получила подробна информация за желания кредитен продукт под формата на СЕФ и имала пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Дори да не била осъзнала поетия от нея ангажимент по силата на подписания договор, то тя можела да поиска удължаването на тридневния срок чрез предоставянето на нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед например, но ищцата не се била възползвала от договорните си права. Напротив - от поведението й ставало ясно, че изначално тя нямала намерение да предоставя обезпечение, а да се обогати неоснователно от кредитора си чрез водене на неоснователни искове срещу него.

На следващо място, неустойката имала предварително определен начален и краен момент, също така била с фиксирани параметри за срока на договора. И доколкото преценката за нищожност на неустойката на основание противоречие с добрите нрави се правела за всеки конкретен случай, както задължавало Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г на ОСТК на ВКС; Решение № 776 от 5.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 969/2009 г., IV г. о., ГК, в разглеждания такова противоречие не било налице, още повече, доколкото при изследването на този въпрос се правела проверка за наличие и на допълнителни критерии, които също отсъствали. При сключване на процесния договор кредитополучателят не бил предоставил обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя страна кредиторът бил направил предварителна оценка на вредите от липса на такова обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането, калкулирайки я в неустойката, като бил дал възможност и допълнителен срок на клиента да предостави такова обезпечение и съответно да не плаща неустойката. Следвало да се вземе предвид също, че в практиката на ВКС се приемало, че кредиторът има право на неустойка, само ако е налице формата на неизпълнение на длъжника, за която същата е била уговорена. Във връзка с това, напълно неоснователно ищецът се позовавала на чл. 33, ал. 1 ЗПК, доколкото цитираната разпоредба уреждала правило при забава на погасяванията на потребителя. В настоящия случай неустойката била уговорена за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, не при забавено изпълнение на потребителя за плащане на главница и лихва.

Поддържа се още в отговора на исковата молба, че не е налице и твърдяната неравноправност по ЗЗП. Клаузите от договора били уговорени индивидуално с ищеца, същите били ясно и точно описани в договора и потребителят бил наясно с всички аспекти на финансовото си задължение към търговеца, както при сключване на процесния договор, 4 така и преди това. В погасителния план, както и в Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити също били посочени разходите по кредита, размера на договорната лихва, ГПР, както и размера на неустойката, уговорена впоследствие в договора за кредит. Така ищецът бил информиран за условията за ползване на продукта на търговеца предварително - да представи обезпечение, като има право на избор какво да бъде то, в случай че не го направи, да плати фиксирано определяне лихва за ползването на услугата и неустойка в точен и индивидуално определен размер. Това изключвало възможността ищецът да не е бил предварително наясно с икономическите последици от сключваните договора за кредит, респективно - да е налице нарушение на чл.