Решение № 398 от 23.09.2026, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 398 гр. Русе, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Доротея Мл. Димова-Северинова при участието на секретаря С. Е. като разгледа докладваното от Доротея Мл. Димова-Северинова

Административно наказателно дело № 20264520201067 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Д. Й. П., ЕГН **********, депозирана против Наказателно постановление № 26-0457-000079/19.06.2026 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР Русе, РУ Ветово, с което на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 127,82 евро (249,99 лева) за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

В жалбата се претендира атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като издадено в нарушение на материалния закон и неотговарящо на обективната действителност.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява, не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата, инициирала настоящото производство, е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, което е адресат на издаденото наказателно постановление, имащо право и интерес от обжалване на същото. Жалбоподателят лично е получил препис от наказателното постановление на 26.06.2026 г., а жалбата е депозирана на 09.07.2026 г. с вх.№ 108500/15843/09.07.2026 г. Същата е подадена в преклузивния срок за обжалване и е в съответствие с изискванията за редовност, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

1

От фактическа страна:

На 16.08.2025 г. жалбоподателят сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на лек автомобил Хонда Акорд с рег. № Р6321КС с период на валидност от 00:00 ч. на 18.08.2025 г. до 23:59 ч. на 16.08.2026 г. За сключената застраховка била издадена полица от ЗД „Бул инс“ АД № BG/02/125002787273.

Застрахователната полица била сключена на разсрочено плащане като четвъртата вноска била с падеж 16.05.2026 г. Тъй като същата не била заплатена действието на застраховката било прекратено на 31.05.2026 г. С подписване на полицата жалбоподателят декларирал, че е запознат, че при неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия, договорът се прекратява в 23:59 ч. на петнадесетия ден от датата на падеж на неплатената вноска, съгласно чл. 368, ал. 3, във вр. с чл. 490, ал. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ).

На 27.03.2026 г. жалбоподателят сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на лек автомобил Хонда Сивик с рег. № Р9072ВР с период на валидност от 00:00 ч. на 28.03.2026 г. до 23:59 ч. на 27.03.2027 г. За сключената застраховка била издадена полица от ЗД „Лев инс“ АД № BG/22/126001093081.

Застрахователната полица била сключена на разсрочено плащане с първа вноска – 38,72 евро и последващи такива в размер на 29,59 евро.

На 20.05.2026 г. чрез застрахователен посредник „Ес ди ай груп“ ЕАД жалбоподателят заплатил сумата 29,59 евро. За заплатената сума му била издадена Сметка № Р03539153 към Застрахователна полица № 170338134/BG/22/126001093081/27.03.2026 г. за ДКН Р9072ВР.

На 06.06.2026 г. около 14:15 ч. на ПП I-2 (път Граница Румъния - Русе - … - Варна) в района на км 35 в посока от град Русе към град Разград М. С. В. и Д. А. Е. - мл. автоконтрольори при РУ Ветово, ОДМВР Русе установили, че жалбоподателят Д. Й. П. управлява собствения си лек автомобил Хонда с рег. № Р6321КС по пътища, отворени за обществено ползване без валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата и часа на проверкатада е изпълнил задължението си да сключи договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.

Отчитайки гореизложеното, свидетелят М. С. приел, че с поведението си жалбоподателят е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ като в тази връзка съставил Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 5201518/06.06.2026 г., който бил връчен срещу подпис на последния.

Началникът на РУ Ветово, въз основа на акта, издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ наложил на жалбоподателя административно наказание ГЛОБА в размер на 127,82 евро (249,99 лева).

В процесното наказателно постановление наказващият орган описал фактическа обстановка напълно идентична с описаната в АУАН.

На 06.06.2026 г. жалбоподателят сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на лек автомобил Хонда Акорд с рег. № Р6321КС с период на валидност от 16:21 ч. на 06.06.2026 г. до 23:59 ч. на 05.06.2027 г. За сключената застраховка била издадена полица от ЗД „Бул инс“ АД № BG/02/126001955154.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства - Наказателно постановление № 26-0457-000079/19.06.2026 г., АУАН серия GA, бл.

№ 5201518/06.06.2026 г., Застрахователна полица № BG/02/125002787273, Сметка № Р***, Застрахователна полица № BG/02/126001955154, Справка за нарушител/водач, Справка от гаранционен фонд, Писмо изх. № 1178/13.07.2026 г., Писмо изх. № ОК639269/27.07.2026 г., Писмо изх. № 0371/1000/27.07.2026 г., Писмо изх. № 8354/27.07.2026 г., Застрахователна полица № BG/22/126001093081, както и гласни доказателства, приобщени 2 чрез разпит на свидетеля М. С. В. (актосъставител).

Съдът кредитира показанията на свидетеля изцяло. Същият излага преките си възприятия относно различни по естеството и характера си правнорелевантни факти.

Показанията му са последователни, безпротиворечиви и кореспондират с приетите по делото писмени доказателства като са относими към основния въпрос в настоящото производство по реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Съдът съобрази и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Съдът възприе актът за установяване на административно нарушение като доказателство, което на самостоятелно основание обосновава отговорността на дееца. За нуждите на настоящото производство следва да бъде отбелязано, че разпоредбата на чл. 189 от ЗДвП предвижда отразените в редовно издаденият акт за констатации фактически положения да се считат за установени до доказване на противното. С оглед спецификата на извършваната от контролните органи дейност и многобройността на осъществяваните от тях проверки, законодателят в специална норма е установил специфична доказателствена сила на актовете за констатации, съставени при установяване на административни нарушения по Закона за движение по пътищата.

Действително ППВС № 10/1973 г. т. 7 постановява, че административноказателното обвинение следва да се установи с допустимите от закона доказателства, тъй като отразените в акта за констатиране на нарушение фактически констатации не се считат за установени до доказване на противното. Цитираната задължителна съдебна практика няма отношение към актовете, съставени от длъжностните лица на службите по контрол на движение по пътищата, именно предвид нарочния текст на специалния закон - чл. 189 от ЗДвП. В подкрепа на така възприетото от съдът становище може да се достигне и при последователно историческо тълкуване на нормата на чл.189 от ЗДвП и разпоредбата на т.7 от ППВС №10/1973 г. Доказателствената сила на АУАН по ЗДвП е въведена с приемането на закона (обн., ДВ, бр. 20 от 5.03.1999 г., в сила от 1.09.1999 г.) т.е. повече от двадесет години след задължителното тълкуване на ЗАНН, съдържащо се в ППВС, от което следва правният извод, че т.7 от постановлението е неприложима за АУАН, съставени по ЗДвП и без да води до разместване на доказателствената тежест в административнонаказателното производство придава доказателствена стойност на актовете на контролните органи. Така следва да се приеме, че при констатираната колизия между разпоредбата на ЗДвП и тази на т.7 от ППВС № 10/1973 г. приоритетно следва да се прилага законовия текст, като по отношение на нарушенията по ЗДвП следва да се счита, че разпоредбата на ППВС мълчаливо е изгубила сила.

Все в тази насока следва да се отчете и факта, че ЗДвП е специален закон, който въвежда както специални материалноправни норми, така и специални процесуални правила, които по силата на общото правило (Lex spetiali derogat legi generali) изключват приложението на общите правила на ЗАНН относно административнонаказателното производство. От тук per argumentum a fortiori се изключва приложението на общите тълкувателни норми, съдържащите се ППВС №10/1973 г.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, приложима на основание чл. 84 от ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се факти от обективната действителност, включени в предмета на доказване по настоящото дело.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

3

Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 314 от НПК предвижда, че в настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, за което е бил привлечен към административнонаказателна отговорност. Съображенията в тази насока са следните.

Съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ „На лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага: глоба от 250 лв. - за физическо лице“.

Обективната страна на административното нарушение включва противоправно нарушаване на вменената забрана от правнозадълженото лице, като нарушението е формално, на просто извършване (с осъществяване на изпълнителното деяние същото е довършено). Не е необходимо да са настъпили вредни последици, а настъпването на такива (например наличието на настъпили имуществени вреди) следва да се преценява като отегчаващо обстоятелство.