Решение № 370 от 26.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. София, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело № 20251001000334 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК .

С решение от 27.12.2024 г. по т.дело № 1950/23 г. СГС , ТО , VІ – 13 състав е осъдил „Воядж Ер“ ООД, ЕИК 148084685 със седалище и адрес на управление: гр. Варна, п.к. 9000, р-н „Приморски“, бул."Генерал Колев" № 60, ет. 2, ап. 5 да заплати на „Електра Еъруейс “ ООД, ЕИК 203506186 със седалище и адрес на управление: София, п.к. 1712, р-н „Младост“, бул. „Александър Малинов” № 51, ет. 3, офис А2-3 както следва:

1. на основание чл. 79 ал. 1 предл. второ ЗЗД сумата 15 000 лева – част от стойността на осигурени резервни части и консумативи, необходими за възстановяване летателната годност на Boing 737-400 с регистрационен знак LZ-PRS и сериен номер 24686 по фактури № 9000000110/19.07.2022 г., № 0000001257/31.08.2022 г. и № 0000001488/30.09.2022 г., дължими от „ВОЯДЖ ЕР“ ООД според Споразумение за мокър лизинг № V0122, подписано на 14.06.2022 г., ведно със законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД, считано от 19.10.2023 г. до окончателно изплащане на главницата.

2. на основание чл. 79 ал. 1 предл. второ ЗЗД сумата 2 500 евро – част от разноски за транспортиране на 12.08.2022 г. на резервна част, необходима за възстановяване летателната годност на Boing 737- 400 с регистрационен знак LZ-PRS и сериен номер 24686, ведно със законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД, считано от 19.10.2023 г. до окончателно изплащане на главницата и направените по делото разноски в размер на 3 404,97 лева , съразмерно с уважената част от иска.

1

Отхвърлил e предявения от „ Електра Еъруейс “ ООД , ЕИК 203506186 срещу „Воядж Ер“ ООД , ЕИК 148084685 иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. второ ЗЗД за сумата от 80 000 лева , представляваща част от авансово платена сума за неизползвани блок летателни часове за периода на действие на Споразумение за мокър лизинг № V0122 от 14.06.2022 г. в общ размер на 460 485,16 лева. Осъдил е ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 4 805,31 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Недоволен от горното решение е останал ищецът в първоинстанционното производство „Електра Еъруейс “ ООД

, който го обжалва в отхвърлителната част с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Въззивникът навежда доводи за необоснованост и незаконосъобразност на извода на съда, че клаузите на Търговско приложение Б към договор за мокър лизинг от 14.06.2022 г. не предвиждат основание за връщане на стойността на предплатени минимални гарантирани блок часове. Сочи, че съгласно т.1 от Търговско приложение Б броят на планираните, но неизползвани блок часове ще бъде намален от пропорционално от договорения минимален брой гарантирани блок часове за съответния месец, в случай,у че въздухоплавателното средство не е налице по причини, дължащи се на лизингодателя. Излага, че по делото е установено по несъмнен начин, че за част от лизинговия период процесният самолет не е не е бил изправен и годен за летен именно поради неосъществен ремонт по вина на лизингодателя. Твърди, че съдът неправилно е тълкувал и клаузата на чл. 6 от Търговско приложение Б към договора, като не е взел предвид, че същата следва да бъде тълкувана в духа и съобразно смисъла на всички останали договорни клаузи, както и че е същата е последна по ред, поради което обхваща единствено случаите , в които действителните блок часове са по - малко от минимално гарантираните по договора, но това не се дължи на вина на лизингодателя, а на обективни причини. Инвокира оплакване за необоснованост на извода, че редуциране на плащането може да бъде осъществи единствено при наличие на две алтернативни условия - технически причини или други регулаторни причини, дължащи се на лизингодателя, съобразно т.1 абзац 1 от Търговско приложение В към договора, като е игнорирал обстоятелството, че самолетът е бил ремонтиран, поради което не е бил годен за летен през установен период от месец август и месец септември 2022 г. както и че по делото са установени по несъмнен начин както броят на действително осъществените от лизингополучателя блок часовете, така и размера на реално заплатените от ищеца авансови лизингови вноски, които не са оспорени от ответника. Навежда доводи за необоснованост на извода на съда, че наличието на технически причини, които обосновават невъзможност за ползване на самолета не е основание за намаляване на блокчасовете, тъй като съобразно клаузата на чл. 3 от договора за мокър лизинг, задължение на лизингодателя е да поддържа самолета в летателна годност , като неналичието на самолета поради технически причини, дължащи се на лизингодателя е основание за редуциране на блокчасовете. Сочи, че съдът е формирал незаконосъобразен извод, че обстоятелството коя от страните по договора носи риска от настъпилата негодност за експлоатация на самолета е извън предмета на спора, тъй като същият е релевантен за определяне на размера на дължимите лизингови вноски. Поддържа , че ответникът не

2 е оспорил обстоятелството, че общият размер на предплатените по договора лизингови вноски възлиза на 2 537 619,10 лева, за които ответникът е издал проформа фактури и фактури, а общият размер на действително дължимите вноски, след двустранно изравняване на боря на реално реализираните блокчасове и реално заплатени разходи за екипаж възлиза на 2 077 133,94 лева, за което ответникът също е издал фактури, които не са оспорени в процеса. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи предявения иск.

Недоволен от решението в осъдителната част е останал ответникът в първоинстанционното производство „Воядж Ер“ ООД Варна , който го обжалва в същата част с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд не е тълкувал правилно волята на страните по договора, като не е провел разграничение между линейна и базова поддържа на самолета. Твърди, че съобразно договорните клаузи линейната поддържа на самолета следва да се осъществяване не от ответника, а от трето лице, което е свързано с ищеца. Сочи, че от събраните по делото гласни доказателства се установява с категоричност, че причините, довели до летателна негодност на самолета обосновават извода, че проведеният ремонт е по естеството си такъв по линейна поддръжка, която следва да бъде осъществена от трето лице – „Електра Транс Груп“ ООД, а не от ответника. Сочи, че съдът изобщо не е обсъдил естеството на каузата за линейна поддържа на самолета. Навежда доводи за необоснованост на извода, че с поведението си ответникът е станал причина за направените от ищеца допълнителни разходи за доставка на дефектиралата двигателна помпа, тъй като от доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че ответникът е имал готовност да достави необходимата помпа още на 12.08. 2022 – на следващия ден , след като е бил уведомен, при липса на договорна клауза да срок или незабавно осъществяване на доставката, и в съответствие с добрата търговска практика, поради което не следва да заплаща разходи, направени самоволно от ищеца . Сочи, че по делото не установено, че ищецът не е можел да достави помпата от по-близко място с по-ниски разходи за транспорт. Моли съда да отмени решението в обжалваната осъдителна част и да отхвърли предявените искове.

Всяка от страните изразява становище за неоснователност на жалбата на насрещната страна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова молба от „Електра Еъруейс“ ООД, София, ЕИК 203506186 срещу „Воядж Ер“ ООД Варна, ЕИК 148084685 за заплащане на сумата 80 000 лева, представляваща част от авансово платена сума за неизползвани блок летателни часове за периода на действие на Споразумение за мокър лизинг № V0122 от 14.06.2022 г. в общ размер на 460 485,16 лева, на сумата 15 000 лева, представляваща част от стойността на осигурени резервни части и консумативи, необходими за възстановяване летателната годност на Boing 737-400 с регистрационен знак LZ-PRS и сериен номер 24686 по фактури № 3

9000000110/19.07.2022 г., № 0000001257/31.08.2022 г. и № 0000001488/30.09.2022 г., в общ размер на 74 668,32 лева и на сумата 2 500 евро, представляваща от разноски в общ размер на 42 406,66 евро, за транспортиране на 12.08.2022 г. на резервна част, необходима за възстановяване летателната годност на Boing 737-400 с регистрационен знак LZ-PRS и сериен номер 24686, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 19.10.2023 г. до окончателното им изплащане и направените по делото разноски. Предявените искове намират правното си основание в разпоредбите на чл. 55 ал.1 предложение второ от ЗЗД и чл. 79 ал.1 вр. чл. 86 от ЗЗД.

Между страните по делото не се спори, че на 14.06.2022 г. същите са сключили договор за мокър лизинг № V012q по силата на който ответникът лизингодател е предоставил на ищеца - лизингополучател самолет Боинг 737-400 рег. № LZ – PRS 24686 за ползване на лизинг, при условия, подробно регламентирани в договора , Търговско приложение А и Търговско приложение В към същия. Съгласно клаузата на т.1 от Търговско приложение Б, за лизинговия период лизингополучателя се е задължил да заплаща на лизингодателя лизингов наем, както следва: за месец юни 2022 г. – 1950 евро на блокчас, за месец юли 2022 г. – 2045 евро на блокчас в случай, че блокчасовете са под 250 , и 1940 евро, в случай, че блокчасовете са над 250, месец август 2022 - 2045 евро на блокчас в случай, че блокчасовете са под 250 , и 1940 евро, в случай, че блокчасовете са над 250, и месец септември 2022 г. 1950 евро на блокчас. Съгласно клаузата на чл. 2 от същото Приложение, лизингополучателят се задължил за заплаща разходите на всеки член от екипажа, осигурен от лизингодателя в размер на 85 евро на час, както и разходите за позициониране и репозициониране на самолета на Летище Врана. Съгласно клаузата на чл. 4 от Търговско Приложение В, минимално гарантираните блок часове на месец за периода от 15 – 30 юни 2022 г. възлиза на 100 часа, за месец юли 2022 г. – 200 часа, за месец август 2022 г. - 200 часа и за месец септември 2022 г. – 150 часа. В чл. 1 на Търговско споразумение В към договора страните са уговори заплащане на лизингтов наме, определена на блокчас, както следва: за месец юн2022 г. – 1950 евро на блокчас, за месец юли 2022 г. - 2045 евро на блокчас в случай, че блокчасовете са под 250 , и 1940 евро, в случай, че блокчасовете са над 250, за месец август 2022 г. - 2045 евро на блокчас в случай, че блокчасовете са под 250 , и 1940 евро, в случай, че блокчасовете са над 250 и за месец септември 2022 г. – 1950 евро на блокчас. Съгласно клаузата на чл. 5 от Търговско Приложение В, лизингополучателят се е задължил да заплати гаранционен депозит в размер на цената на 150 блокчаса, като всички наемни плащания се извършват авансово, на седмична база, пет работни дни преди началото на операциите, и след това регулярно – 5 работни дни преди началото на всеки седмичен период, като изравняването на действителните блокчасове се извършва в края на всеки работен месец, като доплащане се осъществява в период от три дни след издаване на фактурата .

Между страните по делото не се спори, че въздухоплавателното средства е било предадено на лизингополучателя на 10.07.2022 г., както и че в изпълнение на задълженията си по договора, същият е заплатил авансово сума в размер на 2 537 619,10 лева. Не се спори, 4 че действително реализираните по договора блокчасове през месец юли 2022 г. са 169,82, през месец август минимално определения брой от 250 блок часа е надхвърлен, като са реализирани 298 блокчаса, а през месец септември 2022 г. са осъществени 44,2 блокчаса.

Между страните по делото е безспорно и обстоятелството, че за определен дни през месец юли самолетът не е бил в летателна годност , поради смяна на смяна на основни колела, гуми на основни колела, смяна на спирачки ремонт на клапан за регулиране на налагането, както , че периода от 11-12 август самолетът не е бил в летателна годност, поради смяна на помпа на двигател.