Решение № 9 от 12.01.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Стара Загора, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Х. при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Димитър М. Х. Търговско дело № 20245500900501 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. с чл. 45, ал.

1 от ЗЗД, вр. с чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 30.05.2024 г., около 20:50 ч. в гр. К., на бул. ***, до бензиностанция „Е.“, водачът на л.а. марка и модел „Ф.Ф.“ с peг. № СТ **** ВА, Г. А. З., нарушил правилата за движение по пътищата, като блъснал велосипедиста Д. Д. Ч., с което допуснал настъпването на ПТП.

В резултат на реализираното ПТП е причинена смъртта на велосипедиста Д.

Ч..

Посочва се, че по случая е образувано ДП № 284 ЗМ 881/2024 г. по описа на РУ гр. К., пр.пр. № 2389/2024 г. на ОП Ст.Загора, което към настоящия момент не е приключено. Причина за настъпване на ПТП са допуснатите от Г. З. нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация за него са били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата.

Считат, че в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на водача З. и настъпилите общественоопасни последици - смъртта на Д. Ч..

В исковата молба се твърди, че за увреждащия л.а. „Ф.Ф.“ с peг. № СТ 1

**** ВА, с водач Г. З., има сключена застраховка “Гражданска отговорност” със ЗАД „О.З.“ АД, обективирана в полица № BG/23/124000926334 със срок на валидност от 24.03.2024 г. до 23.03.2025 г.

Посочено е, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалите са предявили претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗАД „О.З.“ АД с писмо, получено от застрахователя на дата 07.06.2024 г., към която са приложили всички документи, с които разполагат. По случая е заведена щета № 0411-610-0001-2024 г., по която застрахователят в законоустановения срок не е заплатил обезщетение. Твърди се, че в случая са налице предпоставки за ангажиране отговорността на ЗАД „О.З.“ АД, гр. С. за причинените неимуществени вреди на ищците.

Сочи се, че в резултат на инцидента е загинал Д. Ч., на 37 г. Същият е получил тежки несъвместими с живота телесни увреждания, довели до смъртта му. Загиналият е бил млад мъж в работоспособна възраст, работещ, деен, активен и в добро здравословно състояние. Бил е отговорен и трудолюбив човек, който се е грижил всеотдайно за своето семейство и за своите родители.

Изложено е, че ищците са родители на загиналия Д.. Починалият е бил опора за семейството си, всички са разчитали на неговата подкрепа. Смъртта му оставя силно болезнен отпечатък върху психологическото и емоционално състояние на ищците. Загиналият е дарявал родителите си с много обич, давал им е спокойствие, поводи за радост и гордост. Д. и С. са се грижили и отгледали своето дете с много любов и внимание. Стараели са се да му осигуряват всичко, от което има нужда, да му помагат, подкрепят и напътстват. Д., С. и Д. са живеели в едно населено място до смъртта на Д., като помежду им е съществувала истинска хармония, разбирателство и любов.

Ищците са успели да изградят в негово лице един достоен, отговорен, трудолюбив, честен и добър човек. Родителите са дарявали сина си безрезервно с цялата си обич и подкрепа, от която се нуждае едно дете. Те са имали големи планове за неговото бъдеще, но за съжаление трагичният инцидент слага край на отношенията помежду им. Връзката помежду им е била изпълнена със силно чувство на обич и уважение, като винаги са си помагали и подкрепяли. В резултат на процесното ПТП те губят безрезервната обич, която са получавали от своя син, животът им е изпълнен с тъга, 2 безнадеждност и безсилие пред огромната трагедия. Заявява се, че ищците са съкрушени от мъка, не могат да приемат факта, че по такъв неочакван, насилствен и трагичен начин е прекъснат животът на детето, което са обичали, обгрижвали и е изпълвало със смисъл, надежди и прекрасни емоции живота им. Неочакваната смърт предизвиква постоянни и тежки по обем и интензитет негативни преживявания в ищците и ги е довела до неизмерима и непреходна скръб. И до настоящия момент, покрусата и мъката от внезапната загуба на сина им предизвикват силни емоционални изживявания, а от друга страна търпените болки и страдания се отразяват изключително негативно и на здравословното им състояние. Животът им е напълно променен, съкрушен.

Моралните страдания, тяхната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през целия им живот. Несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна загуба на Д. е особено трагично обстоятелство, което завинаги променя живота на ищците.

Твърди се, че причинените неудобства, болки и страдания на пострадалите следва да бъдат компенсирани. Паричното обезщетение, разбира се, не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт.

Посочва се, че вредите на ищците са в резултат на виновното поведение на водача Г. З., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото ЗАД „О.З.“ АД. Съгласно чл. 432 от КЗ увредените имат право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което ищците считат, че за тях е налице правен интерес да искат от съда определяне на справедлив размер на обезщетение за причинените им неимуществени вреди. Сочи се, че претендираните суми са съобразени от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от причинената смърт, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗАД „О.З.“ АД, гр. С., да заплати на ищците Д. Ш. Ч. и С. А. Ч. обезщетение в 3 размер на по 26 000 лв., частични искове от по 200 000 лв. за всеки един от тях, за причинените им неимуществени вреди от смъртта на сина им Д. Д. Ч..

Претендират законна лихва върху всяка една от сумите, считано от 06.06.2024 г. - датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр. с чл.430, ал.1 от КЗ, до окончателното изплащане.

Претендират присъждане на направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

В съдебно заседание от 15.12.2025 г. съдът е допуснал увеличение на искове за неимуществени вреди от по 26 000 лв. на по 140 000 лв., частични искове от по 200 000лв., за причинените неимуществени вреди на ищците, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на ПТП от 30.05.2024г., при което е починал Д. Д. Ч., ведно със законната лихва върху сумата така, както е претендирана, до окончателното издължаване.

Постъпил е отговор на исковата молба, с който ответникът на първо място прави възражение за местна подсъдност, като счита, че спорът е подсъден на Софийски градски съд. Твърди, че не съществуват предпоставките за прилагане на подсъдността по чл. 115 ГПК.

На второ място счита, че настоящото производство следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т.4 и т.5 ГПК.

Посочва, че видно от представените по делото доказателства и изведеното в исковата молба, има данни за наличие на престъпни обстоятелства, като е образувано досъдебно производство № 284 ЗМ 881/30.05.2024г. по описа на РУ на МВР - К., пр. пр. № 2389/2024 г. на ОП Стара Загора. За последното няма данни да има влязло в сила постановление за прекратяване на наказателно производство и съдебно решение с мотиви към него. Във връзка с това счита, че настоящото производство следва да бъде спряно до евентуалното прекратяване на наказателното производство или влизане в сила на съдебен акт предвид разпоредбата на чл. 300 ГПК.

На следващо място ответникът счита, че исковата молба е нередовна - в нарушение на 127 ал. (4) ГПК, тъй като в същата не е посочена банкова сметка от страна на ищците.

Ответникът оспорва твърденията за вина на водача Г. А. З. за 4 причиняване на вредоносния резултат.

Оспорва механизма на настъпилото ПТП. Счита, че описаният в исковата молба механизъм не отговаря на действително развилия се. В тази връзка и предвид факта, че не е изяснена действителната фактическа обстановка, оспорва механизма на ПТП, описан в исковата молба. Твърди, че представеният от ищеца констативен протокол за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила спрямо фактите и обстоятелствата относно настъпване на ПТП, доколкото неговите съставители не са ги възприели непосредствено, поради което оспорва същия изцяло в частта „обстоятелства и причини за ПТП". Посочва, че без да е установен механизма на ПТП не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал.2 ЗЗД

Твърди, че събитието е случайно (по смисъла на чл.15 НК) за водача Г. А.

З., като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите.

Счита, че събитието е настъпило изцяло по вина на покойния, който е управлявал велосипед без фар и светлоотразителна жилетка, в нарушение на пътната сигнализация и в нарушение на императивните разпоредби на ЗДвП.

Починалият не се е движил по разположения от дясно по посока на движението му пътен банкет, възможно най- близо до дясната граница на платното за движение. Поддържа още, че велосипедистът е предприел внезапна мА.ра, в зона с ограничена видимост за водача, с която е навлязъл рязко и внезапно пред МПС „Ф.Ф.“, с peг. № СТ****ВА, без да даде ясен и достатъчен за възприемане сигнал, пропусне същото МПС и без да се убеди, че отклонението му няма да създаде опасност за движението. Поради изложените съображения ответникът счита, че с поведението си покойният велосипедист е станал причина за настъпване на ПТП.

Доколкото не е установено противоправно поведение, ответникът счита че процесният пътен инцидент не е настъпил по изключителна вина на водача на застрахованото в ЗАД „О.З.” АД МПС.

Доколкото увреждания в следствие на ПТП се установят, ответникът поддържа, че в конкретния случай вина за същите има и покойният. Твърди наличие на съпричиняване от страна на велосипедиста, който е управлявал 5 велосипед без звънец, фар, светлоотразители и светлоотразителна жилетка, с неизправни спирачки, в нарушение на пътната сигнализация и в нарушение на императивните разпоредби на ЗДвП.

Същият е предприел рязка мА.ра, в зона с ограничена видимост за водача, с която е навлязъл внезапно пред МПС „Ф.Ф.“, с peг. № СТ****ВА, без да пропусне същото и без да се убеди, че отклонението му няма да създаде опасност за движението. Предвид изложеното, ответникът счита, че покойният с поведението си значително е допринесъл за настъпване на настъпване на ПТП и леталния изход.

Твърди, че велосипедистът е имал възможност да възприеме МПС, преди водачът на същото да има такава, и да се самозапази, като се отдръпне, като го пропусне и като не навлиза внезапно в траекторията му на движение.

Поддържа, че при наличието на изправен велосипед оборудван със звънец, фар, светлоотразители, задна светлина и изправни спирачки, както и при употребата на светлоотразителна жилетка, покойният би бил по-видим и полесен за възприемане като опасност от водача на МПС, като ПТП е настъпило и поради липсата на горните детайли. Подаването на сигнал преди започване на мА.рата от страна на велосипедиста също е пряко свързано с предотвратяването на ПТП, тъй като би премахнало елементът на изненада и внезапното навлизане, водачът би го възприел, би спрял своевременно и ПТП не би настъпило.

Ответникът твърди, че покойният е допринесъл за леталния резултат и поради липсата на предпазна каска.

Поради горното счита, че настъпилият вредоносен резултат е съпричинен от самия пострадал в значителна степен.

Посочва, че приносът на пострадалия е основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение на основание чл. 51, предл. 2 - ро от ЗЗД. В конкретния случай Д. Д. Ч. е създал реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е положил необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот, което от своя страна е довело до посочените в исковата молба увреждания и леталния резултат. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и съгласно трайно установената съдебна практика, при доказан принос (съпричиняване) на пострадалия, обезщетението се намалява, съразмерно с доказания процент на съпричиняване, който се счита, че в случая е в 6 изключително голяма степен.