Решение № 2986 от 23.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2986 гр. София, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Стойчо Попов при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Стойчо Попов Въззивно гражданско дело № 20211100510136 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С Решение № 20114561 от 13.05.2021 г. постановено по ГД № 15515 по описа за 2019 г. на СРС, ГО, 24 състав, са отхвърлени предявените от ищеца Е. В. Г. срещу ответника „Топлофикация София“ ЕАД кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 330,00 лв., от които 250,00 лв. – главница получена от ответника без основание, и 80,00 лв. – обезщетение за забава за периода от 16.03.2016 г. до 15.03.2019 г. като неоснователни и недоказани. С решението първоинстанционният съд се е произнесъл и по разноските, дължими от страните съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК за исковото производство съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението е обжалвано в срок от ищеца Е. В. Г. в цялост. Въззивникът излага доводи, че решението на СРС е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че обжалваното решение е постановено и в противоречие с фактите и доказателствата по делото, както и с константната практика на съдилищата. Твърди се, че е налице плащане без правно основание. Излагат се съображения за неправилност на решението и в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ето защо отправя искане до СГС като въззивна инстанция за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което исковите претенции да бъдат уважени изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна 1 във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Е. В. Г. срещу ответника „Топлофикация София“ ЕАД, с която се претендира заплащане на сумата от 250,00 лв. и 80,00 лв. за обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 250,00 лв. за периода от 16.03.2016 г. до датата на завеждане на делото. В исковата молба се излагат следните фактически обстоятелства, на които се основава искът. Ищецът твърди, че на 16.03.2016 г. в качеството си на абонат с абонатен № 134159, за доставена топлинна енергия (ТЕ) в топлоснабден имот с адрес: гр. София, бул. „****“ № **** е заплатил на ответника с платежно нареждане сумата от 250,00 лв. Но за извършеното плащане не му е представен официален документ – фактура за съществуване на задължението му за плащане на доставена ТЕ в посочения топлоснабден имот за месеците януари и февруари на 2016 г., а от липсата на такава фактура, която да валидира извършеното плащане, се извежда извод, че последното е извършено без основание.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Топлофикация София“ ЕАД, с който се изразява следното становище. Сочи се, че обстоятелствата, че ищецът е клиент на ТЕ за абонатен № 134159 за топлоснабден имот ап.

9, находящ се на адрес: гр. София, бул. „****“ № 15, ет. 3 и че ищецът е извършил плащане от 250,00 лв. на 16.03.2016 г. следва да се отделят като безспорни. Твърди се, че плащането е отнесено към най-старото задължение, а именно ТЕ за периода от м. 05.2015 г. до м. 12.2015 г. на стойност 194,06 лв. и 53,02 лв. за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от м. 04.2014 г. до м. 01.2016 г. и мораторна лихва върху сумата за предоставена услуга за дялово разпределение в размер на 2,92 лв. В тази връзка счита исковата претенция за неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена от съда.

От представеното платежно нареждане се установява, че ищецът на 16.03.2016 г. е наредил по сметка на ответника сумата от 250,00 лв., като основание за превода е записано „длъжник по фактури“. Представени са от ответника 9 броя копия от фактури за задължения за услуга дялово разпределение, 10 броя съобщения към фактури и справка за погасените с извършеното от ищеца плащане задължения, от които се установява, че със сумата от 250,00 лв. са погасени следните задължения: 194,06 лв. за ТЕ за периода от м. 05.2015 г. до м.

12.2015 г.; 53,02 лв. за услуга дялово разпределение за периода от м. 05.2015 г. до м. 01.2016 г.; и обезщетение за забава в размер на 2,92 лв. върху главницата за услугата дялово разпределение.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), неоспорено от страните, което въззивният съд намира за обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява следното. С извършеното от ищеца плащане на 16.03.2016 г. в размер на 250,00 лв. са погасени следните задължения: 194,06 лв. главница за ТЕ по прогнозни стойности за периода от м. 05.2015 г. до м. 12.2015 г.; 53,02 лв. главница за дялово разпределение и обезщетение за забава в размер на 2,92 лв. върху главницата за услугата дялово разпределение по фактури за периода от м. 05.2015 г. до м.

01.2016 г. За прогнозните стойности и установеното реално потребление от ищцовото 2 дружество се издават съобщения към фактури. След изчисляване на реалното потребление от ФДР, издадени фактури по прогнозни стойности се анулират и се издава обща фактура за установеното от ФДР. С извършеното от ищеца плащане са погасени най-старите задължения и платената сума е изключена от стойността на общата фактура за установеното от ФДР реално потребление на ТЕ. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че е работило въз основа на документи, които се намира по делото и в счетоводството на ответното дружество, тъй като в платежното нареждане не е посочено кои задължения се погасяват, ответникът е отнесъл плащането към най-старите задължения.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, от процесуално легитимирано лице и при наличието на правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, респективно обжалваното решение е правилно, по следните съображения:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът служебно трябва да даде и правна квалификация на исковете.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Не е допуснато и нарушение на императивни правни норми. Поради това, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, изложени във въззивната жалба, от които е ограничен съгласно разпоредбата на чл. 269, предл. 2 от ГПК, като в останалата част препраща към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 от ГПК.

Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Основателността на исковата претенция по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е обусловена от установяване кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: 1. липса на валидно възникнало между страните правоотношение, породено от договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което ищецът е предоставил на ответника на адреса на процесния имот и заявения период услуги, а за ответника е възникнало задължението за заплащането им; 2. разместване на блага – ищецът е извършил плащане в полза на ответника в посочения в исковата молба размер и че ответникът е получил тази сума; 3. пряка причинна връзка между даването (плащането) и получаването. В тежест на ищеца е да установи, че е платил на ответника твърдяната 3 парична сума и че ответникът е получил плащането, както и наличието на причинна връзка между даването и получаването. Ответникът следва да докаже, че е получил плащането и го задържа на валидно (годно) правно основание – валидно възникнало между страните правоотношение, породено от договор за доставка на топлинна енергия, респ. положителния факт на плащането, т. е. че е върнал получената сума при наличие на такова твърдение.

Фактическият състав на посочената норма изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване, липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.

Освен това основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото.

В разглеждания случай е безспорно между страните наличието на разместване на блага – на 16.03.2016 г. ищецът – в качеството си на абонат, с абонатен № 134159, за доставена топлинна енергия (ТЕ) в топлоснабден имот с адрес: гр. София, бул. „****“ № **** е заплатил на ответника с платежно нареждане сумата от 250,00 лв.

Спорен по делото е въпросът за наличието на основание за извършеното плащане.

Ищецът обосновава иска си единствено с обстоятелството, че за платената от него сума не му е издадена фактура. Не твърди нито липсата на облигационна връзка (валидно възникнало правоотношение съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ППВС № 1/1979 г.) с ответното дружество, нито че не отговаря за задълженията, към които е отнесено извършеното от него плащане поради липса на основание. Неиздаването на фактура е обстоятелство, което няма никакво отношение за наличието или липсата на основание за извършване на плащането. Самият ищец е посочил в исковата си молба, че има качеството на абонат с определен абонатен номер и за конкретно посочен топлоснабден имот, т. е. че е потребител на ТЕ. Същевременно в платежното нареждане е посочил, че извършва плащането в качеството си на длъжник по фактури. От приетите по делото писмени доказателства и от заключението на назначената ССЕ се установи, че плащането е извършено в изпълнение на съществуващи задължения към ответното дружество за доставена ТЕ, такса за услуга дялово разпределение и за обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение. Всъщност единствената причина плащането да не бъде отнесено към месеците януари и февруари на 2016 г. се дължи на това, че в платежното нареждане не е конкретизирано кои задължения се погасяват. Ето защо в съответствие с разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД ответното дружество е погасило най-старите задължения на ищеца, тъй като длъжникът не е посочил кои задължения погасява. Но това обстоятелство не означава, че плащането е извършено без основание.

От изложеното и на база съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства въззивният съд стига до единствения извод, че предпоставките за извършеното от ищеца плащане са били налице, респ. същото не е извършено без основание и в тази връзка не подлежи на връщане. Основание за получаване на плащането, респ. за задържането му от ответното дружество е съществувало.

При това положение правилно СРС е отхвърлил исковата претенция като 4 неоснователна.

Доколкото крайните изводите на настоящия въззивен състав съвпадат с тези, съдържащи се в мотивите на обжалваното решение, въззивнната жалба се явява неоснователна, а решението на първата инстанция следва да се потвърди.

По отношение на разноските:

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК право на разноски във въззивното производство има единствено въззиваемият ответник. В случая обаче, в полза на въззиваемото дружество не следва да се присъжда претендираното възнаграждение за юрисконсулт, тъй като единствен ото извършено от последния процесуално действие се изчерпва с подаване на бланкетна молба след срока за подаване отговор на въззивната жалба, с която претендира уважаване на исковете и възлагане на разноски, което не може да се счита осъществена защита по делото, за която да се дължи заплащане на разноски от насрещната страна. Въззиваемият не е депозирал отговор на въззивната жалба, спрямо него не е осъществено процесуално представителство в проведеното открито съдебно заседание.