Определение № 34542 от 23.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 54027/2025
- Вид
- Определение № 34542
- Подписан
- 23.09.2026
- В сила
- 23.09.2026
- Състав
- ИНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 5085 от 13.01.2026 · ИНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА
- Разпореждане № 27789 от 02.03.2026 · ИНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА
- Разпореждане № 34019 от 16.03.2026 · ИНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1, пр. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 3, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 211, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 34542 гр. София, 23.09.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110154027 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. Н. П. срещу Медицински център за пластична хирургия „Д-р ..“ ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 4400 лв., предмет на издадена фактура № 16814/16.10.2025 г.
В срока и по реда на чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът Медицински център за пластична хирургия „Д-р ..“ ЕООД е подал насрещна искова молба срещу С. Н. П., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на Медицински център за пластична хирургия „Д-р ..“ ЕООД сумата от 4400 лв., с еврова равностойност от 2249,68 евро, представляваща непогасен остатък от дължимото възнаграждение за извършена медицинска услуга на 06.10.2025 г., за която е издадена фактура № 16814/16.10.2025 г., както и сумата от 70,71 евро – законна лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 13.11.2025 г. до 23.02.2026 г.
Ищцата твърди, че на 13.11.2025 г. получила на личната си електронна поща покана за доброволно изпълнение, подадена от ответното дружество. В поканата били изложени твърдения, че дължи на ответника сумата от 4400 лв., за която била издадена фактура № 16814/16.10.2025 г. Описано било, че сумата е дължима във връзка с извършена медицинска интервенция – подмяна на здрав имплант. Твърди, че посоченото в поканата не отговаряло на истината. Излага доводи, че за извършената й на 06.10.2025 г. операция в клиниката е заплатила в брой абсолютно всичко дължимо, а именно - сумата от 3912 лв. За посоченото плащане й била издадена фактура № 16760/06.10.2025 г., ведно с касов бон. Във фактурата било вписано като основание:
„пластична операция“. Оспорва твърденията на ответника, че тази сума представлявала заплатен аванс. Освен сумата от 3912 лв. заплатила на каса в брой още 5000 лв., които й били поискани преди операцията, за които не й бил издаден документ. Поддържа, че не са налице задължения към дружеството. Ето защо моли съда да признае за установено, че не дължи на ответника сумата от 4400 лв.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в съдържанието на който е обективирал и насрещна искова молба. Взема становище за 1 неоснователност на предявения иск. Излага доводи, че на 08.10.2018 г. на ищцата била извършена операция за поставяне на кръгли импланти 500сс Mentror. На 23.07.2025 г. ищцата посетила медицинския център за ехографски преглед и консултация по повод оплаквания от увисване и искания за корекции на поставените импланти. На 31.07.2025 г. на ищцата било проведено ЯМР изследване, при което били установени промени на левия имплант, но даденото заключение било, че липсват данни за руптура (спукване) на двата импланта. Ищцата изрично заявила желанието си за подмяна и на двата импланта, като държала да й бъдат поставени по-големи такива, въпреки че гаранцията покривала подмяната им със същия вид и размер. Неколкократно на С. П. било разяснено, че подмяната с по-големи импланти (600сс HP Mentror) не се покрива от гаранцията, но като жест към ищеца, в случай че бъде установена руптура на импланта, същият нямало да бъде платен от пациента. Ищцата заявила изрично, че ще заплати дължимото, в случай че не бъде установена руптура. На 06.10.2025 г. същата била приета за операция и подмяна на поставените импланти с нови такива - 600сс HP Mentror, като продължавала да твърди, че единият от поставените й импланти бил спукан. В деня на операцията ищцата заплатила сумата в размер на 3912 лв., представляваща аванс за извършване на операцията. Операцията преминала успешно като ищцата получила старите импланти, за да се увери лично в истинността на ЯМР изследването, а именно че същите не са спукани. В тази връзка, за нея възникнало задължението да заплати подмяната на втория имплант, който не бил руптуриран. На 07.10.2025 г. ищцата преминала през безплатна рехабилитационна процедура, след което била изписана. При изписването си заплатила сумата в размер на 6078 лв. – задължение по фактура № 16813, формирана като сбор от цената на операцията с приспаднатия аванс, платен на 06.10.2025 г. Същата следвало да заплати й стойността на новия имплант, доколкото не било установено спукване на заменения такъв.
Ищцата помолила да заплати сумата по банков път, за което й била издадена фактура № 16814/16.10.2025 г. Ответникът твърди, че ищцата не е погасила задължението си по издадената фактура, поради което на 13.11.2025 г. й била изпратена покана за доброволно плащане. Моли съда да осъди С. Н. П. да заплати на дружеството сумата от 4400 лв., с еврова равностойност от 2249,68 евро, представляваща задължение по фактура № 16814/16.10.2025 г., както и сумата от 70,71 евро – законна лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 13.11.2025 г. до 23.02.2026 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата по насрещните искове е подала отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявените искове.
Оспорва твърденията в насрещната искова молба. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва:
В доказателствена тежест на ищцата по предявения отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК е да установи при условията на пълно и главно доказване, че ответникът претендира процесните суми и е дал повод за завеждане на делото, а в доказателствена тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на непогасени задължения на ищцата.
По насрещния иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно сключен с ищцата неформален договор за медицински услуги, със съдържанието посочено в насрещната искова молба, по който е изправна страна, доколкото е предоставил в полза на възложителя уговорените услуги, поради което последният дължи заплащането на 2 възнаграждение в претендирания размер.
По насрещния иск с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже главен дълг и изпадането на длъжника в забава, както и размера на претендираното мораторно обезщетение.
Съдът отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че на 06.10.2025 г. на ищцата е била предоставена медицинска услуга – пластична операция в Медицински център за пластична хирургия „Д-р ..“ ЕООД.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба и насрещната искова молба за редовни по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
С исковата молба и отговора на исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Съдът намира за основателни исканията на страните за събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетели, тъй като същите са относими и необходими за правилното решаване на правния спор. Следва да бъде съобразено, че ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК изключващо свидетелски показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лева не е приложимо, когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености. В този случай, когато страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните. При изясняване на действителната обща воля на страните съдът може да изследва обстоятелствата, при които е сключен договорът, характерът на преговорите, разменената кореспонденция и как са изпълнявани задълженията по него след сключването му (Решение № 16 от 31.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1779/2018 г., IV г. о.; Решение № 546 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 856/2009 г., IV г. о.).
На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 13.11.2026 г. от 10.20 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели на ищеца по насрещните искове, при режим на довеждане, които да дадат показания относно фактите, посочени в насрещната искова молба.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели 3 на ответницата по насрещните искове, при режим на довеждане, които да дадат показания относно фактите, посочени в отговора на насрещната искова молба.
СЪОБЩАВА на страните, че въпреки предмета на настоящия спор, попада в обхвата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, са налице пречки за задължаването им да участват в информационна среща за процедура по медиация по смисъла на чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат. С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание без страните да бъдат задължавани да участват в информационна среща за медиация.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца по насрещния иск и препис от отговора на ответницата.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4