Решение № 36 от 24.03.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Несебър, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Административно наказателно дело № 20262150200017 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от „ С.Б.А.“ ООД, срещу наказателно постановление № 46/01.12.2025г. на директора на ОДБХ Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 131, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 от Закона за храните, за извършено нарушение на чл. 18, т. 1 от Регламент (ЕО) 178/2002, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 4000 лв. Жалбоподателят сочи, че НП е издадено в нарушение на чл. 52, ал. 1 от ЗАНН. Навежда, че не са ангажирани доказателства за правомощията на актосъставителя и наказващия орган да изпълняват такива функции. Счита, че дружеството не е установено като „бизнес оператор“ по смисъла на Закона за храните. Намира, че не е посочено реално какво е било нарушението. От съда се иска да отмени НП, или да квалифицира извършеното като „маловажен случай“.

Административнонаказващият орган – директора на ОДБХ Бургас, чрез процесуалния си представител, заема становище, че нарушението е доказано и развива съображения в тази насока.

Моли обжалваното НП да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 03.09.2025г. от служители на ОДБХ Бургас, сред които св. Г.– инспектор в отдел „Контрол храни, граничен контрол и фуражи“, била извършена проверка на място в търговски обект – класически ресторант с рег. № ***, находящ се в гр. ***“, стопанисван от „С.Б.А.“ ООД.

При проверката се установило, че в обекта се съхраняват храни, без необходимата етикетировка, а именно: 21 кг пилешко месо (парти бутчета), 4,2 кг заешко месо, 15 кг варено-пушени колбаси, 6 кг катък в кофа, 15 кг паламуд – цяла риба, 18 кг филе от бяла риба, 16 кг варено-пушено пилешко филе, 5 кг свинско филе и 4 кг телешка кайма. За резултатите от проверката бил съставен 1 констативен протокол № 0003452 от 03.09.2025г., а установените храни били насочени за унищожаване с разпореждане за насочване на храни № 0000101 от 03.09.2025г. От св. Г. бил съставен АУАН № 0000593 от 04.09.2025г. за нарушение на чл. 18, т. 1 от Регламент (ЕО) 178/2002.

По предложение на управителя на дружеството жалбоподател бил изготвен проект за споразумение с наказващия орган, който не бил подписан и въз основа на АУАН е издадено процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № 0000593 от 04.09.2025г., констативен протокол № 0003452 от 03.09.2025г., разпореждане за насочване на храни № 0000101 от 03.09.2025г., предложение за споразумение, ведно с проект, длъжностна характеристика на актосъставителя. Посочените доказателства са еднопосочни, като жалбоподателят не оспорва фактите по делото, а концентрира възраженията си от правна страна.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

На първо място съдът намира, че жалбата е депозирана в рамките на предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, оправомощен да издава НП по силата на закона – чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закона за храните. Същото важи и за АУАН – съставен от орган, оправомощен за това на основание чл. 138, ал. 1, т. 1 от ЗХ (последното е доказано и с приложена по делото длъжностна характеристика на актосъставителя на л. 8 – л. 15).

Т.е. компетентността на наказващия орган и актосъставителя произтича от самия закон, поради което възраженията в жалбата за липса на доказателства за тяхната компетентност са неоснователни.

При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Срокът по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН не е императивен, а НП е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, поради което не са налице нарушения, касаещи срока на издаването му. Нарушението е описано по достатъчно пълен и точен начин, с посочване на всички установени стоки, които се съхранявали без необходимата етикетировка, което е достатъчно описание на обстоятелствата, касаещи конкретното нарушение.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, намира следното:

Разпоредбата на чл. 131, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 от ЗХ предвижда наказание за бизнес оператор, който не спазва изискванията за проследимост по чл. 18 от Регламент (ЕО) № 178/2002 . Такова е изискването по т. 1 от чл. 18 от Регламента, а именно: на всички етапи на производство, преработка и разпространение следва да се създава възможност за проследяване на храни, фуражи, животни, които се отглеждат за производство на храни и всякакви други вещества, които са предназначени за или се очаква да бъдат вложени в дадена храна или фураж. В случая в търговски обект – ресторант (т.е. в обект, в който се извършва разпространение) са предлагани описаните по-горе храни, без необходимата етикетировка. Това означава, че по отношение на тези храни не е била налице възможност за проследяване по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 5 от ЗХ вр. чл. 18 от Регламента, поради което нарушението е осъществено.

Нарушението е допуснато в стопанисвания от дружеството жалбоподател търговски обект, като от него са наведени твърдения, че не е установено качеството му на „бизнес оператор“ по 2 смисъла на чл. 131, ал. 2 от ЗХ. Съгласно чл. 9 от Закона за храните „бизнес операторите“ са лица, които произвеждат, преработват и/или дистрибутират храна. По арг. от пар. 1, т. 6 от ДР на Закона за храните "Дистрибуция на храни" е всеки етап на разпространението на храни, като съхранение, транспортиране, търговия, внос и износ на храни. По делото безспорно е установено, че в търговския обект - ресторант, стопанисван от жалбоподателя, се е извършвала търговия с храни, които са се предлагали на клиенти на ресторанта. Поради тази причина, в качеството си на юридическо лице, стопанисващо търговския обект, жалбоподателят безспорно е осъществявал дистрибуция на храни, респ. попада в обхвата на понятието „бизнес оператор“ по смисъла на чл. 9 от Закона за храните. Този въпрос е изяснен трайно и в практиката на касационната инстанция, като в посочения по-горе смисъла са напр. Решение № 967 от 2.02.2026 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д.

№ 2251/2025 г., Решение № 1725 от 29.02.2024г. по к.а.н.д. № 80/2024г. по описа на Административен съд Бургас.

В заключение може да се посочи, че всички елементи от фактическия състав на чл. 131, ал.

2 вр. ал. 1, т. 5 от Закона за храните са налице и жалбоподателят правилно е подведен под административнонаказателна отговорност.

Не може да се приеме и тезата за наличието на маловажен случай. Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице маловажност на случая. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК следва да се съобрази чл. 93, т.9 от НК , съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на обществените отношения, свързани с проследимостта на храните, предлагани в търговските обекти – ресторанти, съдът намира, че самото нарушение не може да се характеризира като такова с ниска обществена опасност. Нарушението е първо за жалбоподателя, но това обстоятелство не може да се приеме като достатъчно смекчаващо, за да е налице маловажен случай. Изложеното до тук е достатъчно за съда да приеме, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима към процесния случай. Липсват обстоятелства, които да характеризират процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид. Налице са съществени количества храна, които са установени без необходимата етикетировка в обекта, поради което липсва маловажност на случая.

За извършеното нарушение на трудовото законодателство в чл. 414, ал. 1 от КТ се предвижда наказание имуществена санкция в размер от 4000 лв. до 6000 лв. Наказващият орган е наложил на жалбоподателя санкция в минималния размер от 4000 лв. При определяне на наказанието при условията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН съдът достигна до извод, че санкцията е определена в минималния размер в санкционната норма, поради което няма основание да бъде променяна.

С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че НП следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 46/01.12.2025г. на директора на ОДБХ Бургас, с което на „С.Б.А.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.

Андрей Ляпчев № 1, ет. 4, на основание чл. 131, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 от Закона за храните, за извършено нарушение на чл. 18, т. 1 от Регламент (ЕО) 178/2002, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 4000 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

4