Решение № 1924 от 02.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1924 гр. София, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100505536 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от 91-ва Немска гимназия „П.К.Г.“ -гр. София срещу Решение 20022916/20.03.2022г., постановено по гр. д. № 71826/2019г. по описа на Софийски районен съд, 73 с-в, с което е уважен, предявения от Р. Я. иск по чл. 200 от КТ - за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука настъпила на 30.07.2019г. и законна лихва от дата на злополуката.

Не се оспорва наличието на фактическия състав на чл. 200 КТ, а само изводите за липса на съпричиняване и размерът на обезщетението с доводи за неправилно прилагане на чл. 52 ЗЗД и с оплаквания, че ищцата доказано била нарушила чл. 33 ЗБУТ, обута била с джапанка, не била положила елементарно внимание при почистването, като знаела как може да се мести чин или да се събори, а била преминала инструктаж начален и периодичен

Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението.

СГС намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение неговата правилност втората инстанция е ограничена от оплакванията в жалбата и 1 приложението на императивни материални норми.

След преценка на твърденията и възраженията на страните в с оглед на събраните по делото доказателства настоящият състав намира първоинстанционното решение за правилно.

Доказването на съпричиняване в условия на груба небрежност по смисъла на КТ е в тежест на работодателя.

От показанията на св. Я. се установява, че се налагало повдигане на чиновете, за да бъдат почистени от дъвки оставени от учениците. Установява се, че чиновете са били тежки.

Липсват доказателства по делото за съдържанието на началния и периодичен инструктаж-няма твърдения от ответника да е давал инструкции за методите и начините на почистване на класните стаи, вкл. относно преместването, повдигането и прочие действия по отношение на ученическите маси /чинове/, а няма и нормативна уредба. Налага се извод за лиса на нарушение на някакви технологични правила и правила за безопасна работа, с които ищцата да е била запозната.

Задължение на работодателя е да установи точни правила в съответствие с вида на работата, за да бъде тя безопасно осъществявана. Следвало е да предвиди необходимостта от повдигане на чиновете и да даде инструкции това да не се прави самостоятелно, а поне от двама работници с цел единия да придържа повдигнатия чин, докато другият го почиства. Практиката обаче видно и от показанията на свидетеля на ответника е била да се оставя по един работник на етаж.

Оплакването, че ищцата била обута с джапанки /чехли/ не може да бъде съобразявано, тъй като няма позоваване в отговора на исковата молба на нарушение на задължението на работника да ползва предоставено му предпазно облекло и не следва да бъдат съобразявани и показанията на свидетеля на ответника в тази насока.

Протокола за извършено разследване от работодателя не обвързва ищцата по отношение на механизма.

Размерът на обезщетението също е правилно определен. Видът на уврежданетосчупване на предноходилна кост е установен от СМЕ и медицинската документация.

Възстановителния период е бил около 3 месеца. Няма данни да има последващи усложнения. Имало е гипсова имобилизация и съответно невъзможност за самостоятелно хигиенно-битово обслужване. Размерът е съобразен и с практиката на съдилищата. За подобни случаи са присъждани с Решение № 60292 от 21.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3992/2020 г., III г. о., ГК; Решение № 98 от 15.02.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 770/2023 по големи суми, но при наличие на множество счупвания на метатарзални кости, оперативни интервенции, физическо насилие.

Предвид изложеното решението следва да бъде потвърдено.

2

Само въззиваемата ищца има право на разноски за настоящата инстанция, каквито обаче не се следват. Претендира се заплатен адвокатски хонорар от 840, 00 лева. Не са налице доказателства обаче ищцата да е платила сумата на адвокатското дружество препупълномощило адв. Т.. Вносната бележка установява, че не ищцата, а адвокат Т. е внесъл сумата от 840,00 лева по сметка на адвокатското дружество.

Към нея има представен (л.28-32 от въззивното дело) договор от 29.10.2019г. между ищцата и търговско дружество, според който договор не ищцата, а търговското дружество се е задължило да плати разноските за водене на делото между които и адвокатските хонорари (т. I. 1 вр. с т. II.2.3, т. IV.4.1 от договора, приложен към списъка на разноските). Освен това е видно, че търговското дружество ще си възстановява платеното от него след приключване на делото. (II.2.1 вр. II.2.2).

Не променя горните изводи представения втори списък на разноските с приложен втори договор от 29.10.2019г. (л.35-39). Това е тристранен договор между ищеца, търговско дружество (същото което е сключило първия посочен по-горе договор с ищцата) и адвокатското дружество, което е упълномощило адв. Т.. Според този договор отново не ищцата, а търговското дружество ще заплати адвокатския хонорар на адвокатското дружество.

От двата договора следва извод, че към момента на приключване на въззивното дело не са платени никакви суми от ищцата за адвокатски хонорари и такива не следва да бъдат присъждани в нейна полза. По реда на ГПК се присъждат само разноски, които са реално направени към приключване на делото в съответната инстанция. Не е налице и хипотезата на чл. 38 ЗА на безплатно представителство.

Предвид изложеното СГС, II-А с-в

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение 20022916/20.03.2022г., постановено по гр. д. № 71826/2019г. по описа на Софийски районен съд, 73 с-в

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3