Определение № 316 от 22.03.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 316 гр. София , 17.03.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Веселин Пенгезов

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно наказателно дело № 20211000600280 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 4 40, ал.2 , вр.чл.345, ал.1 от НПК.

Постъпила е въззивна частна жалба от адв.Д. Г. САК, защитник на осъдения Г. Е. Г., срещу определение от 25.02.2021г. постановено по ЧНД №487/2021г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наложеното му с присъда №437616 от

26.06.2018г. постановена по

НОХД№673/2018г. по описа на СРС наказание лишаване от свобода за срок о т 1 година и един месец при първоначален „строг" режим. В жалбата се твърди, че съдът не бил съобразил обективно доказателствата въз основа на които се установявало, че изтърпяното до момента наказание е постигнало целите си и са изпълнени изискванията на чл.70 от НПК . Иска се отмяна на определението и уважаване на молбата за условно предсрочно освобождаване.

Въз основа на материалите по делото, съобразявайки наведените в жалбата оплаквания съдът намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.342, ал.1 от НПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

1

Лишеният от свобода Г. Е. Г. е постъпил в затвора на 22.06.2020г., като началото на изтърпяване на наказанието наложено му с присъда №437616 от 26.06.2018г. постановена по НОХД№673/2018г. по описа на СРС е от същата дата. До момента на постановяване на обжалваното определение осъденият е изтърпял фактически от това наказание 8 месеца и 4 дни.

Неизтърпяната част от наказанието е била в размер на 3 месеца и 17 дни.

Обективно верни са констатациите на СГС, че към момента на постановяване на определението е налице първата от предпоставките по чл. 70, ал.1, от НК, тъй като видно от справката осъдения е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното наказание. Въпреки това, жалбата му е неоснователна, тъй като въззивният съд приема, че не е налице втората кумулативна предпоставкадостатъчно доказателства за поправяне на осъдения. Данните от оценката на по чл. 155 ЗИНЗС сочат, че рискът от рецидив е в ниски стойности -40т., като тя е непроменена от постъпването му в затвора. При наличните данни правилно първоинстанционния съд е счел, че не е налице и втората предпоставка по чл.70, ал.1 от НК. Видно от изготвения доклад след настаняването на осъдения в затвора същият е имал в по-голямата си част съобразено с положението му на лишен от свобода поведение. Трудово е бил устроен, не е награждаван и наказван.

С оглед на това въззивният съд приема, че протичащият удовлетворителен с оглед временните резултати и очертаващите се переспективи процес на поправяне не е приключил. Безспорно е налице поведение, което по същността си представлява формално изпълнение на задълженията на лишения от свобода произтичащи от режимните условия при които е поставен в пенетенциарното заведение. Спазването на задълженията му на лишен от свобода само по себе си не означава, че по отношение на Г. са постигнати целите на наказанието, както неоснователно се твърди в частната жалба. Превъзпитателния процес продължава през целия срок на изпълняваното наказание, чийто размер е преценен като необходим за постигане на визираните в чл.36 от НК цели при постановяване на присъдата.

Именно поради това евентуалното предсрочно освобождаване е условно, а не безусловно. Поведението на осъденото лице не се отличава с каквато и да било „изключителност“ и в случая не позволява да се приеме, че молбата му за условно предсрочно освобождаване е основателна. Напротив, с оглед очертаните дефицити в две проблемни зони, рискът от сериозни вреди за обществото остава в средни стойности.

Поради това въззивният съд приема, че действително осъденият е дал признаци за поправянето си, но все още не са налице доказателства за необратимост на този процес. Видно е, че престоя му в затвора не е довел до снижаване на риска от рецидив. Не се наблюдава положителна промяна в наличните проблемните зони, поради което корекционната работа с него би следвало да продължи в насока изграждане на социално приемливи модели на поведение и трайни нагласи за законосъобразен начин на живот. При изпълнението на наказанието затворническата администрация има възложени 2 функции за оказване на съдействие на лишения от свобода да промени ценностната си система, но начините за осъзнаване на ценностите не зависят само от това, а са свързани с общуването, дейността, отношенията и взаимоотношенията между осъдения и другите лишени от свобода, персонала в пенетенциарното заведение и средата там. Осъзнаването на ценностите към които осъдения следва да се превъзпита е продължителен процес, който изисква съотнасяне на досегашния му социален опит с актуалната ситуация на изолиране от обществото и причините за нея. Именно това зависи от социалната зрялост на личността на лишения от свобода и от способността му субективно да достигне до извод за необходимост от промяна на ценностната му система, за което следва да има и обективен израз в поведението му. В случая от значение за неуважаване на молбата са непроменената оценка за риск от рецидив и наличните проблемни зони. Съществуващите такива са от естество да улеснят незаконосъобразно поведение на осъдения и по този начин фактически да заличат постигнатия напредък в процеса на неговото поправяне, и са показателни, че Г. не е постигнал нужната промяна в ценностната си ориентация и не се е поправил.

С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна.

Фактическите данни за начина по който е изтърпявано до момента наказанието наложено на осъдения са съобразени от първоинстанционния съд, като въз основа на тях в атакувания акт е формулиран правилен по съществото си извод, че не са били налице предпоставки по чл.70, ал.1 от НК.

Правилно молбата за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието е оставена без уважение, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така Софийски апелативен съд, V-ти състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 25.02.2021г. постановено по ЧНД №487/2021г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата на осъдения Г. Е. Г. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наложеното му наказание лишаване от свобода.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4