Решение № 242 от 15.07.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. Стара Загора, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иванела Ат. Караджова при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Търговско дело № 20235500900285 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1, вр. чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, както и акцесорна претенция, с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба, подадена от И. А. П., ЕГН **********, с адрес : гр. К.**, ап.204 против „Д. АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление : гр. С.** за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на ПТП на 25.11.2022 г.

В исковата молба се твърди, че в резултат на ПТП са причинени телесни увреждания на И. А. П., на 27 години.

Твърди се, че на 25.11.2022 г., около 18.20 ч., в района на общ. С. се е движил л.а. „Пежо 206“ с peг. номер № **, управляван от водача А. И. П., който нарушил правилата за движение по пътищата като се движел с несъобразена с пътната обстановка скорост, загубил контрол върху управлението на автомобила и самокатастрофирал. Следствие настъпилото ПТП са причинени травматични увреждания на И. А. П., който бил пътник в лекия автомобил.

На виновния водач А. И. П. е съставен Акт за установяване на административно нарушение бл.№ G A 729114/25.П.2022г., при РУ на МВР 1 С.. Поддържа се, че причина за настъпилото ПТП са допуснатите него нарушения на правилата за движение по пътищата, с оглед на което, в случая съществува пряка причинна връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат - телесните увреждания на И. П.. В конкретната ситуация за него са били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата.

Посочва се, че за л.а. „Пежо 206“ с peг. номер № **, управляван от водача А. И. П., има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п.

BG/06/122002731992/12.09.2022 г. със срок на валидност една година, считано от 12.09.2022 г. до 11.09.2023 г. с „Д. АД. По силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 000 000 лв., която сума представлява минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2022 г.

В случая, съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред „Д. АД и представил всички документи, с които разполага. С писмо с обр. разписка, получена от застрахователното дружество на 19.01.2023 г., същото е уведомено за настъпилото събитие.

В законоустановения срок застрахователното дружество не изплатило обезщетение и не се е произнесло относно изплащане на такова, поради което, ищецът счита, че за него е налице правен интерес да предяви претенцията си за плащане пред съда.

Посочва се, че в резултат на процесното ПТП пострадалият И. А. П. получил следните травматични увреждания : Множествени счупвания на стъпалото, закрито. Фрактура ос метатарзи 2-3-4-5 педис синистра, стрес и др.

След инцидента, на 26.11.2022 г., ищецът постъпил за лечение в УМБАЛ “**“ ЕАД, гр. П., с оплаквания за болки и оток в ляво стъпало и невъзможност да стъпва на лявото си ходило. Обективното му състояние се изразявало в оток и деформация на в лява подбедрица и ходило. Извършени са му лабораторни и образни изследвания, както и консултативни прегледи. От същите се установява, че има фрактура на кубовидната кост с дислокация на фрагмента, 2

Фрактури на 2-ра, 3-та, и 4-та метатарзални кости, луксация на проксималната фаланга на 5-ти пръст. С оперативен протокол № 3750/26.11.22 г., под спинална анестезия, му е извършена оперативна интервенция - наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тарзани и метатарзални.

На 30.11.2022 г. ищецът е изписан с окончателна диагноза Множествени счупвания на стъпалото, закрито. Фрактура ос метатарзи 2-3-4-5 педис синистра. Назначено му е медикаментозно лечение - прием на клексан за 20 дни и ципрофлоксацин 500 мг 2x1.

На 04.01.2023 г., поради миграция на металните импланти, постъпва в същото болнично заведение за отстраняване от костта на имплантираните уреди от тарзалните и метатарзалните кости, извършено под обща анестезия.

На 07.01.2023 г. е изписан, за което му е издадена Епикриза ИЗ 754/2023 г.

Твърди се, че в резултат на уврежданията, получени от настъпилото на 25.11.2022 г. ПТП, И. П. търпи силни болки и много страдания, като възстановяването от получените при процесното ПТП увреждания продължава и към настоящия момент, той не се чувства добре физически и емоционално. Вследствие на травмите е с обездвижен долен ляв крайник за дълъг период от време и поради тази причина е следвало да спазва режим на покой и да не се натоварва, имал е оплаквания за болки, като за известен период от време е разчитал на близките си за задоволяване на елементарните си жизнени потребности в ежедневието.

Преди процесното ПТП ищецът бил в отлично здравословно състояние, но вследствие на инцидента за дълго време е лишен от обичайния си начин на живот, от възможността да упражнява тежък физически труд, както и да извършва ежедневните си задължения. Сънят му е нарушен и трудно се справя емоционално с преживяния стрес. Дълго време е изпитвал неудобства и не се чувствал добре. Твърди се, че към настоящия момент не е възстановен от получените травми и изживеният силен психологически стрес при процесния пътен инцидент, ще остане за цял живот в неговото съзнание.

Поддържа се, че вредите на ищеца са в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия автомобил А. П., а за причинените от него вреди отговаря ответното дружество по делото - „Д.“ АД.

Предвид изложеното, се иска да се постанови решение, с което ответникът „Д. АД да бъде осъдено да заплати на И. А. П. обезщетение в размер на 25 3

100 лв., частичен иск от сумата от 45 000 лв. за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания при процесното ПТП от 25.11.2022 г.Допуснато е увеличение на предявения иск ,които се счита предявен за сумата от 40 000 лв.,частичен иск от 60 000 лв.,за причинените му неимуществени вреди,изразяващи се в болки и страдания,вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП.

Претендира се законна лихва върху всяка една от сумите, считано от 19.01.2023 г. - датата, на която е уведомено ответното дружество за настъпилото събитие, до окончателното изплащане на сумата.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва изцяло предявения иск, както по основание, така и по размер, като счита, че не са налице необходимите предпоставки за ангажиране на отговорността на "Д.“ ЕАД като застраховател по имуществена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен в ,Д.*“ ЕАД за л. а. марка „Пежо”, модел „206“, с pen № **.

Оспорва всички фактически твърдения на ищците в исковата молба, с изключение твърдението за наличие на валиден към датата на процесното ПТП договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен в ,Д.*“ ЕАД за л. а. марка „Пежо”, модел „206“, с peг. № **.

Оспорва твърдението на ищците, че са осъществени предпоставките от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, ангажиращи отговорността на застрахования в дружеството водач.

Посочва, че като функционално обусловена, отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се ангажира само при наличие на категорични данни, предпоставящи отговорността на застрахованите лица.

Посочва, че отговорността от непозволено увреждане, съгласно чл. 45 от ЗЗД възниква тогава, когато пряка и непосредствена последица от виновното и противоправно поведение на едно лице, са настъпили вреди - имуществени и/ или неимуществени, в патримониума на увреденото лице. Фактическият 4 състав на деликтната отговорност включва пет кумулативни елемента действия/бездействие, противоправно поведение, вреда, причинна връзка и вина, която съгласно чл. 45 от ЗЗД се предполага до доказване на противното.

Доказването на основанието по чл. 45 от ЗЗД за деликтната отговорност на прекия причинител на вредите е изцяло в тежест на ищците, който претендира обезщетение за неимуществени вреди. При непозволеното увреждане вредата не се предполага, а подлежи на пълно и главно доказване от тази страна, която претендира обезщетение, в случая - ищците. Обезщетението се дължи за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Тези вреди трябва да са действителни, да съществуват обективно и да са причинени от делинквента. Ответникът не е обвързван от твърденията на ищците, нито по отношение наличието на неимуществени вреди, нито относно техния размер.

Счита, че по делото не са ангажирани доказателства, установяващи по безспорен начин извършването на описания в исковата молба механизъм на ПТП, конкретните причини и обстоятелства за настъпването му, които да са довели до вредоносните последици.

На следващо място, оспорва вида и характера на описаните в исковата молба телесни увреждания, механизма на причиняването им и пряката им причинноследствената връзка със събитието.

Посочва, че представените медицински документи удостоверяват единствено наличието на травматични увреждания. От тях не може да се заключи какъв е действителният механизъм на възникване на увреждането, както и дали то се намира в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

Оспорва твърденията за наличие на дълбоко емоционално разстройство и силен психологически стрес от страна на И. П.. Счита, че в тежест на ищеца е да докаже наличието на факти и обстоятелства, от чиято достоверност черпи права, като сред представените от ищцовата страна документи, липсват доказателства в подкрепа на това твърдение.

Оспорва размера на претенцията, доколкото счита, че същият е силно завишен и не съответства на обичайно присъжданите суми за обезщетения.

Отделно, в условията на евентуалност, счита, че предявеният размер не е редуциран с приноса на ищеца за настъпването на процесното ПТП и уврежданията, които е получил.

5

В случай, че ищецът докаже наличието на твърдените вреди и че същите са вследствие на виновното поведение на застрахован в „Д.“ ЕАД водач, ответникът твърди, че видът и интензитетът им в никакъв случай не могат да имат за паричен еквивалент претендиралия от ищецът размер. Счита, че обезщетението трябва да е достатъчно, но не следва да е прекомерно - да е в размер, които деморализира и ненужно обогатява ищците и който смущава общественото нравствено чувство.

При условията на евентуалност, в случай, че бъде установено основанието на предявената претенция, въвежда възражение за съпричиняване от страна на И.

А. П., изразяващото се в следните насоки:

- Пътувайки без поставен предпазен колан, И. А. П. е допринесъл към настъпването на установените увреждания, алтернативно - за настъпването на по- тежки увреждания, което не би се случило ако тялото му беше застопорено към седалката посредством предпазен колан. В нарушение на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП, пострадалото лице е пътувал без поставен предпазен колан.

По изложените съображения на принос от страна на И. А. П. към настъпването на деликта и отделно - към настъпването на негативния за него самия резултат от деликта, ответникът счита, че следва да бъдат взети предвид, на основание разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, при определянето на справедлив размер на обезщетение в настоящото производство - в случай, че бъде установено основание за присъждането на обезщетение. Счита, че сумата за обезщетение следва да бъде намалена съразмерно на коефициента на принос, в случай, че се установи изобщо да има основание за присъждането на обезщетение