Решение № 190 от 28.05.2026, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Гоце Делчев, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стоян Г. Хаджиев при участието на секретаря Юлианна К. Павлова като разгледа докладваното от Стоян Г. Хаджиев Гражданско дело № 20261220100015 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на Д. Л. А., ЕГН **********, предоставена чрез пълномощника адв. П. Р., срещу „Б. Е. Д. К.“ ООД, ЕИК ******. В исковата молба се твърди, че на **.**.**** г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *******, по силата на който на ищцата е отпусната сума в размер на ****** лв. със срок за връщане 16 месеца. Уговорената месечна вноска е ***** лв., фиксираната възнаградителна лихва е 41.00% (дневна лихва 0.13%), а GPR е посочен като 45.84%. Твърди се още, че в чл.

V от договора е договорена сума за „допълнителни услуги“ – такси „Експресно разглеждане“ и „Бързо разглеждане“ в общ размер на ****** лв., разсрочена на равни вноски. Общата сума за връщане на възлиза на ****** лв. Ищцата поддържа, че: Клаузата за възнаградителна лихва (41.00%) е нищожна поради противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД), тъй като надхвърля неколкократно законната лихва. Клаузата за допълнителни услуги (чл. V) в размер на ****** лв. прикрива допълнително оскъпяване, заобикаля закона (чл. 10а, ал. 2 и чл. 21 от ЗПК) и води до превишаване на максимална степен на ГПР по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което е нищожно на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД и чл. 143 от ЗЗП .

Правно основание на искове: Ищцата претендира произнасяне на съда по чл. 124, ал. 1 от ГПК (установителни искове за нищожност на договорни клаузи) във връзка с чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, както и частичен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за сумата от *** лв. , представляваща част от платената сума по нищожната клауза за допълнителни услуги.

Ответникът „Б. Е. Д. К.“ ООД е подал писмен отговор в законоустановен срок по чл. 131 от ГПК, с който оспорва исканията изцяло като неоснователни. Твърди, че договорът е сключен 1 в пълно съответствие със ЗПК, параметрите по него са ясни, а допълнителните услуги са избрани доброволно от потребителя и представляват отделно правоотношение, което не е част от разходите по кредита.

След преценка на събраните по делото резултатите, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните няма спор, че на **.**.***** г. е подписан Договор за потребителски кредит № ******. Ищцата има качество на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и ЗПК, а ответното дружество е „кредитор“ – финансова институция. Сумата от ***** лв. е реално известно на потребителя. В договора изрично са вписани такси за обслужването – главната, възнаградителна лихва (41.00%) и допълнително такси за експресно разглеждане на стойност ********* лв. Общото задължение на ищцата е над два пъти по-голямо от главницата в рамките на едва 16 месеца. От представените писмени доказателства (в т.ч. погасителен план) се установява, че ищцата е започнала плащания по кредита, включително по перото за допълнителни услуги.

По предявените искове за нищожност съдът съобрази следното:

Относно нищожността на клаузата за възнаградителна лихва (чл. VI). Ищцата твърди, че фиксираната лихва от 41.00% противоречие на най-добрите нрави. Съгласно задължителната съдебна практика на ВКС (Решение № *****.**.***** г. по гр. д. № ***/***** г. на ВКС, ІІ г.о. и др.), автономията на волята на страните по чл. 9 от ЗЗД е ограничена от добрите нрави.

Абсолютният таван на възнаградителната лихва не е цифрово фиксиран в закона, но приемането на лихва, надхвърляща трикратния размер на законната лихва (която е ОЛП + 10 пункта), се счита за прекомерно оскъпяване, което експлоатира нуждата на икономическата по-слаба страна. Към датата на сключване на договора (август 2024 г.) Основният лихвен процент (ОЛП) на БНБ е 3.79%, което прави законната лихва за просрочка 13.79%.

Уговорената възнаградителна лихва от 41.00% сама по себе си е близо до трикратния размер на законната лихва, но все още формално се намира под критичния праг. Самата по себе си тази клауза не би била напълно нищожна на това основание, ако кредиторът не беше начислил допълнително такси, което променя характера на цената на кредита.

В договора е заложено задължение за плащане на ***** лв. за такси „Експресно коментарне“ и „Бързо коментарне“. Съгласно чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни само за допълнителни услуги, но не и такси за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Дейностите като „разглеждане на документи“, „одобрение“ или „експресно предоставяне“ на сумата представляват неизменна част от подготовката и изпълнението на вашия договор за кредит. Кредиторът извършва тези действия в свой собствен интерес (за да прецени профила си на риск и да пласира капитала си). Обличаването на тези вътрешни процедури за кредитора в „допълнителни услуги“ има за цел единствено да заобиколи закона.

Освен това, сумата от 1 795.20 лв. надвишава стойността на самата главница (***** лв.).

Тази сума по съдържанието си представлява скрито възнаграждение за информирания 2 ресурс. Когато тя се прибави към официалната лихва, Годишният процент на плащане (ГПР) надхвърля драстично законовия таван по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Към 2024 г. максимално разрешениет GPR (петкратния размер на законната лихва) е малко под 69% . В процесния случай реалният GPR с включени такси надхвърля 150% . Съгласно чл. 21 от ЗПК, всяка клауза, имаща за цел или резултат заобикаляне на закона, е нищожна. Клаузата на чл. V от договора е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 10а, ал. 2 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и като неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.

Когато договорът за потребителски кредит съдържа нищожни клаузи, извън случаите на чл.

22, съдът следва да прецени дали договорът може да остане в сила без тях. Когато обаче опорените основни елементи, свързани с цената на кредита (възнаграждението и допълнителните пълни такси), този договор се оказва сключен в нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК (надвишен общ таван на разходите). Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 19, ал. 4, договорът за потребителски кредит е изцяло нищожен . При нищожност на договора потребителят дължи връщане само на чистата стойност на главницата – т.е. 1 ***** лв., но не всички лихви, такси или разходи. Тъй като договорът е нищожен в частта за таксите, отговорникът е получил суми без правно основание.

Частичният осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за сумата от ***** лв. се явява доказан по размер и основание и следва да бъде уважен.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, отговорът на дължимото на ищцата направените по делото разноски (държавна такса ), съразмерно с уважената част от исковете.

При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК има ищцата.

От процесуалния представител на ищцата – адв. П. Р. от САК, е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата. По делото е представен Договор за правна защита и съдействие, в който изрично е вписано, че правната помощ на ищцата Д. Л. А. се предоставя безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв (поради материално затруднение лице в имуществено състояние, което не позволява заплащане на хонорар). Съдът констатира, че с налице предпоставките на оценката на закона – представено е пълномощно, договорът съдържа изискуемото от закона основание за неизплащане на възнаграждение, а отговорът е изцяло неизправна страна по смисъла на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, когато в съдебното производство адвокатът се оказа безплатна правна помощ, съдът осужда другата страна да заплати адвокатското възнаграждение, като то се присъжда директно в полза на адвоката. С оглед на фактическата и правна сложност на делото, съдът се намира, че възнаграждението следва да бъде определено в размер на ****евро, като сумата се присъди директно в полза на адв. П. Р..

Водим от горното, районен съд

РЕШИ:

3

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНИ на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 от ЗЗД във връзка с чл.

10а, ал. 2, чл. 19, ал. 4 и чл. 21 от ЗПК клаузите на чл. V (за допълнителни услуги „Експресно коментиране“ и „Бързо коментиране“ в размер на******* лв.) и чл. VI (за възнаградителна лихва в размер на 41.00%) от Договор за потребителски кредит № *****, сключен на **.**.**** г. между Д. Л. А., ЕГН **********, и „Б. Е.Д. К.“ ООД, ЕИК *****.

ОСЪЖДА „Б. Е. Д.К.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.

„Н.“ № **, ет. **, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Л. А., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, пр.

1 от ЗЗД, сума от *** евро /****лв./ – представляваща частично плащане, получено без правно основание по нищожната клауза за допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит № ******* от **.******** г., ведно със законната лихва от **.**.***** г до окончателното изплащане, по банкова сметка: IBAN: *******, титуляр П. Е.

Р..

ОСЪЖДА „Б. Е. Д. К.“ ООД, ЕИК *******, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Л. А., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от *****евро, представляващи разноски.

ОСЪЖДА „Б. Е. Д. К.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.

„Н.“ № **, ет. **, ДА ЗАПЛАТИ на адв. П. Е.Р. , член на Софийска адвокатска колегия, със съдебен адрес: гр. С., кв. „М. л.“, ул. „С. е.“ № **, Партер, Офис **, на основание чл. 38, ал.

2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, сума от ***евро , представляваща адвокатско възнаграждение за оказаното по делото безплатна правна помощ на ищцата Д. Л.

А., по следната банкова сметка: IBAN: ******, с титуляр П. Е. Р..

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________

4