Решение № 146 от 10.06.2024, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Враца, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20221420200604 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.Образувано е по жалба на ”А1 България”ЕАД-София против НП № К-000409/14.06.22 г. на Директора на РД за областите Монтана, Видин и Враца към ГД“КП“ при КЗП, с което на горепосоченото дружество за извършено нарушение по чл.210в, вр.чл.231, вр.чл.68л, ал.1 ЗЗП и на същото основание, е наложена имуществена санкция от 6000.00 лв.

В жалбата, поддържана и в с.з. и в допълнително писмено становище се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното НП, поради допуснати нарушения на процесуалния и материален закон, с искане за отмяната му на това основание. Алтернативно се поддържа искане за намаляване на наложената санкция в предвидения от закона минимален размер или приложение на чл.28 ЗАНН.

Ответната страна, чрез упълномощен процесуален представител ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата, с молба за оставянето й без уважение и потвърждаване на постановлението.

След преценка и анализ на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и възраженията на страните, съдът намира за установено от 1 фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59 и сл.от ЗАНН. Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:

В КЗП – РД за областите Видин, Монтана и Враца е постъпила жалба вх.№ М-03-47/18.02.2022 г. от потребителка на възраст над 70 години относно преподписан от нея на 18.02.22 г. договор с дружествотожалбоподател за мобилна услуга, без да е изразила желание за това. В жалбата са изложени твърдения, че на 18.02.22 г. потребителката е посетила офис на търговеца в гр.Враца с цел да подаде едномесечно предизвествие за прекратяване на договор за предоставяна услуга телевизия, който е с валидност до 18.03.22 г. Обслужващият служител й обяснил, че договорът не може да се прекрати, тъй като тази услуга е обвързана с ползваната от нея мобилна услуга и въпреки, че договорът за мобилна услуга бил валиден още една година, то същият няма как да бъде прекратен в частта за телевизията, ако не се поднови договорът за мобилна услуга. Поради това и веднага изготвил нов договор, който й предоставил да подпише. Представителят на търговеца написал само на лист хартия някаква информация и цифри и уведомил потребителката, че следващия път като посети офиса да носи този лист хартия и телевизията ще бъде спряна. Т.е.жалбоподателката твърди, че е била принудена да преподпише договора за мобилна услуга за телефон със съответен номер, който е бил валиден до 18.03.22 г., за да бъде прекратен договорът в частта за телевизията. Твърди, че новият договор е неизгоден за нея, поради обем предоставени минути за разговор, ползване на интернет и съответно по-високо заплащане на месечени такси за разговори и др. Твърди още, че договорът не й е бил предоставен, за да се запознае с него и едва след подписването му и след като го е получила, вече подписан е могла да го прочете, разбере и осмисли множеството информация. Потребителката моли за съдействие за възстановяване на действието на стария договор за мобилна услуга, освен в частта за телевизията и изразява възмущение, че търговецът е злоупотребил с възрастта и некомпетентността й.

Във връзка с подадената жалба, служители на КЗП-Враца между които и св.Г.Й. извършили проверка с КП № К-2728234/22.02.2022 г. и КП№К2729006/21.03.22 г. в търговски обект, стопанисван от „А1 България” в 2 гр.Враца, бул.”Никола Войводов” № 10. По време на проверките били изискани и представени подписаните с потребителката договори и приложения, издадените фактури, справка за начислени и извършвани плащания и др. Въз основа на анализ на представените документи проверяващите констатирали, че към датата на подписване на приложение №1 към договор №505553545 за съответна молибна услуга на потребителката на 18.02.22 г. и със срок на валидност на предходния договор до 06.01.23 г., не е била налице каквато и да е необходимост за потребителката от подновяване на предходния договор за услугите, предвид срока на действие, вида на параметрите на ползваните услуги по стария договор, условията и размера на месечната такса за съответните услуги /минути разговори и интернет/.

Конкретните параметри на разминаване в стария и преподписания договор от потребителката откъм предмет и вид на ползвани мобилни услуги, включващо общо ползване на мобилни разговори, интернет и телевизия по съответен конкретен план с разбивки-напр. за стандартни и промоционални минути на разговори, гласови повиквания за програма –напр.“семейство и приятели“ и интернет –без ограничение за България, със съответна разбивка на месечните такси за потреблението по стария и новия договор, са подробно изложени в горепосочения констативен протокол за проверка. Същият не е оспорен от жалбоподателя, поради което и съдът изцяло го възприема, без да преповтаря изложените в него фактически констатации.

Все с този констативен протокол и във връзка с констатациите от проверката и установените обстоятелства, от търговеца е изискано становище.

Такова е подадено като след допълнителна проверка и преценка на заявеното в него, проверяващите констатирали, че същото е неоснователно и твърденията за липса на нарушение се опровергават от наличната писмена документация. Нещо повече, търговецът е отстранил нарушението като е възстановил на потребителката старите условия на ползване на услугата.

При така събраните при проверката доказателства, проверяващите констатирали, че оплакването на потребителката е достоверно, тъй като на 18.02.22 г. при сключването на новия договор за мобилна услуга, за нея не са били налице обстоятелства, налагащи преподписването му, както и икономическа или финансова изгода, а от страна на служителите на търговеца са извършени нелоялни и некоректни действия спрямо нея и същата е останала заблудена относно наложителността точно в този момент да 3 подпише такъв договор. Тези действия на свой ред са в нарушение на издадената спрямо търговеца Заповед №412/08.06.2015 г. на Председателя на КЗП, с която на основание чл.68л, ал.1 ЗЗП му е забранено да прилага нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68г, ал.1, вр.чл.68г, ал.2 ЗЗП, а именно в противоречие с изискването за добросъвестност и професионална компетентност, да не полага очакваните грижи към една особено уязвима група потребители, каквито са възрастните хора и да променя съществено икономическото им поведение, като им предоставя по неподходящ начин информацията за стоки и услуги, лишавайки ги от правото им да вземат информирано търговско решение. Същевременно е констатирана повторност на нарушението, тъй като процесното нарушение е извършено след влизане в сила на 18.06.21 г. /след обжалване и съдебна проверка в т.ч. и касационнна/ на НП№К-0026511/10.09.20 г. за същото нарушение. При така направените констатации, срещу дружеството жалбоподател е съставен процесния АУАН. за извършено нарушение по чл.210в, вр.чл.68л, ал.1 ЗЗП. Последвало е издаването на обжалваното НП, с което за това нарушение и на основание чл.210в ЗЗП, вр.чл.231 ЗЗП, на дружеството е наложено административно наказание-имуществена санкция в размер на 6000 лв.

Така изложеното от фактическа страна, съдът възприе на базата на св.показания на лицето констатирало нарушението и съставило АУАНГ.Й..Съотнесени към останалата доказателствена маса, тези показания са в пряка, логическа и безпротиворечива взаимовръзка, както по между си, така и с всички приложени към административната преписка писмени доказателства- констативни протоколи за извършена проверка и проверка на документи, становище на дружеството, договори за мобилни услуги с приложения, фактури, жалба до КЗП от потребителя и др.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и НП са съставени от компетентни органи, съгласно представените по делото заповеди. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН, в т.ч. време и място на извършване на нарушението и конкретните обстоятелства, при които е 4 извършено и констатирано. Налице е изчерпателно и надлежно описание на нарушението със съответните релевантни съставомерни признаци, както и коректна правна квалификация, съответстваща на това описание.

Съдът не възприема поддържаното от жалбоподателя възражение за наличие на съществено формално нарушение в съдържанието на процесното НП, свързано с посочване на две различни дати на вмененото нарушение: както в АУАН, така и в НП, изключително подробно, последователно, смислово и логически непротиворечиво са изложени съответни фактически констатации относно цялостната хронология на релевантните събития, започващи от началните взаимоотношения между потърпевшия потребител и търговец-жалбоподател, така и последващите, свързани с жалбата до КЗП от потребителя и последващите повод и начин на започване и приключване на административно-наказателното производство с обжалваното

НП.

Същевременно и в АУАН и в НП многократно като дата на нарушението е посочена датата 18.02.22 г., смислово и логическа обвързана с останалите констатации в тях, за явяване на потребителката в обекта на търговеца именно на тази дата и последвалите събития по повод преподписване на процесния договор. Вярно е, че едва в края /предпоследна страница/ на процесното НП /л.28 от делото/, отново преповтаряйки синтезирано всички предходно изложени фактически и правни изводи, АНО е посочил, че нарушението е извършено на „18.12.21 г.“. Изводимо от така проследеното цялостно съдържание на процесните АУАН и НП, съдът счита, че въпросното некоректно, но еднократно и грешно посочване на датата на извършване на нарушението в процесното НП се дължи на чисто техническа /фактическа грешка, която в строго индивидуалните процесуални рамки на настоящето съдебно производство, по никакъв начин не ограничава правото на защита на нарушителя, откъм възможност за разбиране какво нарушение му е вменено като извършено и съответно не представлява достатъчно и самостоятелно основание за отмяна НП.

От материално-правна страна, обжалваното НП се явява и напълно обосновано: от събраните по делото доказателства безспорно се установиха фактите относно твърдяното нарушение, а именно, че при сключване на 18.02.22 г. с потребител на нов договор за мобилни услуги, дружеството е нарушило издадената Заповед №412/08.06.2015 г. на Председателя на КЗП за забрана за прилагане на нелоялна търговска практика спрямо възрастен 5 потребител. С това си поведение, търговецът е нарушил задължението си и следва да понесе отговорност съгласно чл.210в, вр.чл.68л, ал.1 ЗЗП, а доколкото констатираното нарушение е и повторно, то и следващата се санкция следва да бъде в двоен размер, съгласно чл.231 ЗЗП.

Съдът не споделя изложените в жалбата доводи за липса на нарушение.

В подкрепа на тези доводи не само не са представени никакви доказателства от търговеца, но и същите се явяват пряко опровергани от наличната и описана по-горе доказателствена маса, изводима от свидетелските показания и обемни писмени доказателства. Нещо повече и както вече се посочи погоре, дружеството фактически е признало нарушението като още в хода на проверката е възстановило старите условия на договора за мобилни услуги с потребителката.

Конкретното нарушение не се отличава с по-малка обществена опасност спрямо обичайната за този вид нарушения, поради което и доводите и исканията на жалбоподателя за приложение на чл.28 ЗАНН, също се явяват неоснователни.

По наказанието:

При определяне размера на следващата се санкция, наказващият орган не е допуснал нарушение на чл.27, вр.чл.83 ЗАНН. При предвидени лимитативно в чл.210в ЗЗП размери на санкцията от 3000.00 до 50 000.00 лв.