Решение № 4076 от 26.06.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10318/2024
- Вид
- Решение № 4076
- Подписан
- 26.06.2025
- В сила
- 26.06.2025
- Състав
- Красимир Мазгалов, Цветелина Александрова Костова, ВИКТОРИЯ НИКОЛАЕВА НЕДЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 111 · Закон за обществените поръчки
- чл. 118, ал. 1, т. 1 · Закон за обществените поръчки
- чл. 429, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 302 · Търговски закон
- чл. 306, ал. 2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 4076 гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Красимир Мазгалов
Членове:
Цветелина Ал. Костова
ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20241100510318 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 5581/28.03.2024 г., постановено по гр.д. № 22249/2023 г. по описа на СРС, 67 състав, съдът е осъдил „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и здраве” АД, ЕИК 200299615, с адрес: гр. София, бул. “Г. М. Димитров” № 1, да заплати на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, ЕИК 831545394, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Княз Александър Дондуков” № 3, на основание чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата 2 287,03 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гаранции” за неизпълнение на гарантирани задължения по договор за възлагане на обществена поръчка № С24867 от 17.12.2021 г.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД. Същият твърди, че първоинстанционният съд неправилно е възприел, че изпълнителят е уведомил възложителя за настъпването на непреодолима сила едва два месеца след настъпването й, а именно на 28.01.2022 г. и поради тази причина изпълнителят не можело да се ползва от последиците на непреодолимата сила. Излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение, тъй като Правилата за търговия с електрическа енергия били обнародвани в ДВ с бр. № 110 от 24.12.2021 г., а уведомлението било получено от възложителя с вх. № 22008677/28.01.2022 г., т.е не два месеца, а един месец след обнародването на промените. На следващо място в обнародваният акт било предвидено, че обединените с общ финансов сетълмент до влизане в сила на правилата комбинирани и стандартни балансиращи групи следвало да бъдат 1 приведени в съответствие с тях до 01.02.2022 г., т.е. промените щели да започнат да се прилагат от 01.02.2022 г. Поддържа, че било безспорно установено по делото, че изпълнителят по договор за обществена поръчка № С24867/17.12.2021 г. – „Енергийни Иновативни Технологии“ ЕООД бил уведомил възложителя по договора – ИА „Главна инспекция по труда“ в подходящ срок, а именно на 28.01.2022 г. – 5 дни преди нормативните промени да влязат в сила. В процесния случай били налице всички изискуеми предпоставки, за да е налице „непреодолима сила“, а именно: сключен договор за обществена поръчка № С24867/17.12.2021 г.; след сключването на договора, с ДВ бр. № 110 от 24.01.2021 г. били обнародвани приетите промени в Правилата за търговия с електрическа енергия, които били непредвидими и непредотвратими и била налице причинна връзка между тях и невъзможността за изпълнение. Поддържа, че горното обстоятелство на основание чл. 20, т. 2 от РазделV от Общите условия на застраховка „Гаранции“, представлявало изключен риск и в процесният случай застрахователят не следвало да отговаря, съответно ответникът правилно и мотивирано бил отказал изплащането на обезщетение.
По-нататък във въззивната жалба въззивникът изразява несъгласие с приетия от СРС извод за виновно неизпълнение от страна на „Енергийни Иновативни Технологии“ АД. След като изпълнителя бил изпратил уведомление до възложителя за настъпването на „непреодолима сила“, в което предложил прекратяване на сключения договор, и след множество неуспешни опити за комуникация в тази насока, изпълнителят получил уведомление от възложителя за разваляне на договора на основание чл. 13, ал. 1, т. 3 от същия, в което бил даден 15-дневен срок за започване на изпълнение. Дружеството-изпълнител, въпреки, че щяло да търпи загуби, изпратило писмо до ИА „Главна инспекция по труда“ с искане за среща и за потвърждение на идентификационните кодове на местата за доставка на електрическа енергия, но отговор на писмата не бил получен. Поддържа, че тези обстоятелства изключвали виновното неизпълнение, тъй като застрахованото лице е било поставено в обективна невъзможност за изпълнение на договора, въпреки желанието си. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковата претенция на ищеца да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ в срока по чл. 263 от ГПК е депозирала отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за правилност и законосъобразност на постановеното решение и оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Твърди, че процесното събитие нито било непредвидимо, нито било непредотвратимо, за да бъде квалифицирано като непреодолима сила. Сочи, че преди да настъпят промените в Правилата за търговия с електрическа енергия, новият им проект е бил публикуван за обществено обсъждане и през периода 01.11.2021 г.-15.11.2021 г. течали обществени консултации. Налична била и съгласувателна таблица от 307 страници, постъпили възражения и предложения по проекта, както и мотиви на КЕВР за приемане/отхвърляне на същите. Поддържа, че дружеството-изпълнител е било наясно с предстоящите промени още преди подписване на договор № С24867 на 17.12.2021 г. Отбелязва, че по повод отменената разпоредба на чл. 56 в, ал. 6 от ПТЕЕ, която ответникът сочи за причина за възникване на непреодолима сила за изпълнителя, било налице произнасяне от страна на КЗК. В свое решение № 326/30.03.2023 г. КЗК била приела, че: „отмяната на възможността за обединяване на стандартни балансиращи групи с общ финансов сетълмент – 56 в, ал. 6 (отм.) от ПТЕЕ не ограничават конкуренцията между 2 координаторите на балансиращи групи на пазара на балансиране на търговските участници при сделки с електрическа енергия. Твърди, че за същият период, за който е исковата претенция, снабдяването на обектите на ИА „ГИТ“ с електрическа енергия е осъществявано от ЧЕЗ „България“, за което са издадени съответните фактури.
Отбелязва още, че от публикуваните новини през януари, февруари и март 2022 г. от БНЕБ, ставало ясно, че през процесния период били отбелязани рекорди в търгуваните количества с електрическа енергия. Абсурдно било твърдението за наличието на непреодолима сила, при положение, че горните стопанските субекти по същество осъществявали една и съща дейност, като участвали в пазара с търговия на електрическа енергия и било нелогично единият търговец да няма пречка за доставка на електрическа енергия, а пък за другият да е била налице непреодолима сила. С оглед изложеното моли за потвърждаване на обжалваното решение.Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ответника – „Енергийни Иновативни Технологии“ АД не е подало отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.
След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства, въззивният съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Софийски районен съд е сезиран с осъдителен иск по чл. 429, ал. 1, т 2 от КЗ, във вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Съгласно общата разпоредба на чл. 429, ал. 1, т. 2 от КЗ, с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят може да се задължи да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие; и може да се задължи да покрие в границите на определената в застрахователния договор сума отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение.
За да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да се установи по безспорен начин: 1. наличие на осъществен застрахователен риск, в резултат на което са били причинени имуществени вреди на застрахования; 2. щетата да е настъпила по време на действието на валидно сключен договор за застраховка; 3. договорната отговорност да представлява предвиден и покрит застрахователен риск; 4.
3 застрахованият да е изправната страна в застрахователното правоотношение, което означава да е изпълнил задълженията си по договора, включително и уведомяване на застрахователя в съответствие със законовите изисквания, респективно Общите условия на договора. Застраховка "Гаранция за изпълнение" е форма на застраховката гражданска отговорност. Същата е предвидено като възможност в Глава XIII, Раздел I от ЗОП, чл. 111 от ЗОП, съгласно която разпоредба възложителят може да изиска от определения изпълнител да предостави гаранция, която да обезпечи изпълнението на договора за обществена поръчка и/или на авансово предоставените средства по договора. Предвидената гаранция за изпълнение и нейният процент се посочват в обявлението/поканата за откриване на процедурата, като участникът, избран за изпълнител, сам определя формата, в която да я представи на възложителя /парична сума, банкова гаранция, застраховка/. При застраховката "Гаранция за изпълнение" се застрахова риска от финансови загуби и/или допълнителни разходи във връзка с неизпълнението по конкретен, посочен в застрахователната полица гаранционен договор. Гарантира се изпълнението на договорните задължения на отговорното лице по договора, като гаранцията за изпълнение служи и като неустойка при пълно или некачествено изпълнение, в зависимост от договореното между страните в договора.
Не е спорно между страните наличието договор за застраховка „Гаранции“ от 14.12.2021 г., сключен между ответника, в качеството му на застраховател, и третото лице-помагач – Енергийни иновативни технологии“ ЕООД, в качеството му на застраховащ, обективиран в застрахователна полица № BG050121000002291, с който се гарантира обезпечаване изпълнението на сключен договор по възлагане на обществена поръчка с № С24867 от 17.12.2021 г. с предмет: „Избор на доставчик на нетна активна електрическа енергия на ниско напрежение и избор на координатор по балансираща група за нуждите на ИА „ГИТ“, подписан между ищеца, в качеството му на възложител, и третото лице помагач, в качеството му на изпълнител.
С този договор ответникът е поел задължение да покрива рисковете от виновно неизпълнение на договорни отношения между застрахования и бенефициента или от съответната законова уредба, от която възниква задължение за плащане на гарантираните суми в полза на бенефициента /Раздел “Общи положения”, т. 13 от Общите условия на ответното дружество/, като съгласно т. 18 от ОУ обхватът на застрахователното покритие зависи от характера на задължението по гаранция на застрахования. Застрахователната сума е в размер на 9 950,00 лева. Не се спори и че на 19.05.2022 г. ищецът е отправил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, която ответникът не е уважил.
Основните спорни между страните въпроси, във връзка с които са и всички наведени доводи във въззивната жалба, е въпросът относно наличието на втората предпоставка, а именно - осъществен по време на действие на застраховката предвиден и покрит застрахователен риск, изразяващ се във виновно неизпълнение на задължение по договор по възлагане на обществена поръчка № С24867/17.12.2021 г. от страна на изпълнителя “Енергийни Иновативни Технологии” ЕООД.