Решение № 3935 от 10.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3935 гр. София, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вергиния Мичева

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20251100514272 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „А 1 България“ срещу решение № 15299/08.08.2025г., постановено по гр. д. № 69245/2024г. на СРС, 141 с-в.

С обжалваното решение на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите, „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Кукуш № 1, е осъдено да заплати на „Минолби“ ЕООД, ЕИК 201995159, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Славейков, бл. 22, вх. 2, ап.

8, сумата от 3.22 лв. с вкл. ДДС, представляваща платени без основание такси за периода 28.11.2021 г.- 27.12.2021 г. по договор № 503554975, обективирани във фактура № 442405974 за мобилна услуга с № ****, ****, ****, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 3.67 лв. с вкл. ДДС, представляваща платени без основание такси за периода 28.11.2021 г.- 27.12.2021 г. по договор № 503554975, обективирани във фактура № 442399914 за мобилна услуга с № ****, ****, ****, ****, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането, както и 250лв. разноски по делото.

В жалбата са развити доводи за неправилност на решението. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния закон. Счита, че 1 по делото е останало недоказано, че именно „Минолби“ ЕАД е платило цената по двете фактури. Моли решението да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материалноправни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства.

Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.

По така предявените по двете съединени дела осъдителни искове с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца, сега въззиваем, е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е платил на ответника посочените в исковата молба суми, вследствие от което е намалил патримониума си, а имуществото на ответника се е увеличило без да има основание за това. При установяване на тези факти в тежест на ответника е пълно и главно да установи, че съществува основание за задържане на получената сума.

СРС е отделил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване в производството, следните факти и обстоятелства: Наличие на договорни отношения между „А1 България“ ЕАД, в качеството му на мобилен оператор, и „Минолби“ ЕООД, в качеството му на клиент, относно предоставяне на електронно-съобщителни услуги, предмет на Договор № 503554975, ведно с приложения към него – Приложение № 1 от 03.12.2021г. – условия за ползване на 2161 мобилни електронни съобщителни услуги, че ответникът е издал фактура № 442405974 за мобилна услуга с № ****, ****, ****, и фактура 2

№ 442399914 за мобилна услуга с № ****, ****, ****, ****, както и че сумите по двете фактури са платени.

Не се спори и че са издадени две кредитни известия за исковите суми.

Според разпоредбата на чл. 115, ал. 1 ЗДДС при изменение на данъчната основа на облагаемата доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. Тоест с издаването на известие към фактурата се констатира, че стойността на сделката е различна или че сделката е била развалена. По арг. от чл. 115, ал. 3 ЗЗД, при увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа се издава кредитно известие.

Недоказани са твърденията на ответника, сега въззивник, че би могло друго лице, различно от служител на „Минолби“, да е извършило плащането. На първо място следва да се има предвид, че така направеното твърдение е хипотетично и се обосновава с това, че дружеството има малък брой служители, а ползва голям брой мобилни услуги. След като не оспорва да е извършено плащане в полза на „Минолби“ и в случай, че твърди друго лице да е извършило плащането, то в тежест на мобилния оператор е да установи, че лице, различно от въззиваемия е извършило самото плащане. Доказателства в този смисъл не са ангажирани. Съгласно чл. 73 от ЗЗД задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника. Задължено лице по фактурите е именно жалбоподателят, поради което и той дължи плащане на начислените по фактурата суми. Дори плащането да е извършено от трето за спора лице, с него се погасяват задължения на „Минолби“ и от името на това дружество.

Действително не е представена касова бележка или друг документ, от който да е видно извършеното плащане, но както беше посочено по – горе, това обстоятелство не се оспорва от ответника, сега въззивник. Не на последно място следва да се има предвид и, че договорът е сключен между мобилния оператор и „Минолби“, поради което и при неизпълнение „А 1 България“ ще търси дължимите суми именно от въззиваемия, а не от трето лице. Ето защо, след като е платено задължение на дружеството и от името на дружеството, то именно то е материалноправно легитимирано да търси връщане на недължимо платените суми, като страна по договора. „Минолби“ ЕООД установява заплащане на сумите. От друга страна жалбоподателят не доказва основание за задържане на същите. Сочената във въззивната жалба практика на ВКС не е относима, тъй като касае различен случай - касае иск по чл.59 от ЗЗД на трето лице срещу длъжника за връщане на платено по чужд дълг.

Настоящият въззивен състав намира, че предявените искове с правно основание чл. 55, ал.

1, предл. 1 ЗЗД са основателни и като такива следва да се уважат.

Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено.

По разноските:

На въззиваемия, на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се бъдат 3 присъдени сторените във въззивното производство разноски. С оглед направеното от въззивника възражение за прекомерност на претендираните от въззиваемия разноски, с оглед на правната и фактическата сложност на делото и множеството дела, които страните водят помежду си, съобразявайки и материалния интерес на исковете, както и обема извършена на въззивната инстанция адвокатски работа, съдът определя в полза на въззиваемия разноски в размер на 50 лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 15299/08.08.2025г., постановено по гр. д. № 69245/2024г. на СРС, 141 с-в.

ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, да заплати на „Минолби“ ЕООД, ЕИК 201995159, на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 25,56 евро /равностойност на 50 лв./, представляваща направените във въззивното производство разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4