Решение № 247 от 07.04.2022, Районен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. Перник, 07.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря Катя В. Тодорова като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20211720201016 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С наказателно постановление №21-1158-001083/26.04.2021г., издадено от началник група в Сектор ПП при ОД на МВР - Перник, на В. С. А. с ЕГН **********, са наложени административни наказания глоба 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години /24 месеца/ на основание чл.174, ал.3, пр. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за това, че на 11.03.2021 г., в 11.30 часа, в град Перник, като водач на лек автомобил „Фиат Скудо”, с peг. №****, негова собственост, отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000 ARJF-0054 за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, и не изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата им – нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.

Срещу издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от В.А., с която оспорва законосъобразността и обосноваността на обжалваното постановление. Тази позиция жалбоподателят поддържа и съдебното производство.

В съдебните прения пълномощникът му – адв. З. излага конкретни доводи в нейна подкрепа. Без да се оспорва, че А. е отказал да му бъде извършен тест за установяване употребата на наркотични вещества, и че не се е явил в лечебното заведение, за да даде проба за лабораторно изследване, 1 пълномощникът излага възражения, че по делото не е доказано жалбоподателят да е управлявал превозното средство непосредствено преди проверката, както и че присъствието му в паркиран автомобил в същия момент не очертава вмененото му съставомерно поведение. Пледира за отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно и необосновано .

Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към преписката изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло. В съдебно заседание представител не е участвал.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал. 2 от ЗАНН , срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, съображенията за което са следните:

На 11.03.2021г. свидетел ят С. И. К. - полицай в група ООР при 01 РУ ОД МВР Перник бил включен в състава на автопатрул №212 и изпълнявал служебните си задължения по охрана на обществения ред на територията на 01 РУ - Перник. Около 11.30 часа със своя колега се намирали на кръстовището от ул. Захари Зограф и път без име, водещ към сградата на стария ДАП, когато забелязали движещ се по същия път лек автомобил „Фиат Скудо”, с peг. №****. Начина на движението му мотивирало служителите на МВР да предприемат извършване на рутинна проверка. Последвали го с включен светлинен и звуков сигнал на патрулния автомобил, при което превозното средство спряло в близост до кръстовището. Служителите на МВР установили две лица в автомобила. Поискали документите на водача за проверка, като въз основа на тях самоличността му била установена – В. С. А., както и че управляваното превозно средство е негова собственост.

Установена била и самоличността на спътника му - свид. С. К. С.. В непосредствения контакт с водача полицейските служители забелязали явно притеснение и нервност. Това обстоятелство, причината за спирането му, както и данните получени за лицето от извършена проверка чрез РСОД в информационната система на МВР, мотивирало служителите на МВР да докладват в дежурната част и да поискат съдействие от автопатрул на сектор ПП – ОД МВР – Перник за извършване на проверка на водача за употреба на наркотични вещества.

На мястото били изпратени свид. Б. С. А. и А.В.А. – мл. автоконтрольори в сектор ПП при ОД МВР – Перник. Същите приканили водача да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, но А. категорично отказал. Издаден 2 му бил талон за изследване № 0 75892, в който полицай А. отразил отказа за за извършване на тест с техническо средство, разяснил на водача възможността да се подложи на медицинско и химическо-токсикологично изследване за установяване употребата на наркотични вещества в МБАЛ – Перник, като определил срок до 30 минути от връчването на талона за явяване в лечебното заведение за вземане на биологични проби. Талонът бил връчен в 12.20 часа на 11.03.2021г. Жалбоподателят удостоверил с подписа си вписаните в талона за изследване обстоятелства, както и получаването на екземпляр от него. В определения срок, а и след него, не се явил в лечебното заведение за вземане на кръвна проба за изследване.

Въз основа на установеното на място фактическо положение срещу В.А. било образувано административнонаказателно производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение серия АА, №446879/11.03.2021г., като актосъставителят – свид. Б.А. приел, че виновно е нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3, пр. 2 от ЗДвП.

При предявяване на съставения АУАН А. заявил, че има възражения, но подписал акта и приел връчения препис.

Спрямо нарушителя била издадена и ЗППАМ №21-1158000226/11.03.2021г., с която била наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.

На 26.04.2021г., при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което ангажирал административнонаказателна отговорност на В.А. за нарушението по-горе.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе предвид показанията на свидетелите Б. С. А., С.И. К., С. К. С. и С. В. А., както и приетите писмени доказателства: АУАН серия АА, №446879/11.03.2021г., талон за медицинско изследване

№075892/11.03.2021г., заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-1158-000226/11.03.2021г., заповед №8121з – 515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, справка-картон на водач, издадена от Сектор ПП – ОД МВР – Перник.

Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са пречка за разглеждане на делото по 3 същество. Възраженията в тази насока наведени в жалбата са неоснователни.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а наказателното постановление е издадено от длъжностни лица с доказана материална компетентност, правомощията на които произтичат от приетата като писмено доказателство заповед №8121з – 515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. Спазени са изискванията към съдържанието им, установени в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения в хода на административнонаказателното производство, които да са засегнали правото на защита на жалбоподателя.

Фактическото описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са изложени ясно и разбираемо, по начин, гарантиращ възможността на привлечения към административнонаказателна отговорност субект да разбере какво точно нарушение му е вменено във вина, при какви обстоятелства го е извършил и въз основа на какви факти е достигнато до формирания извод.

Нарушението е квалифицирано законосъобразно, тъй като изложените факти са относими към елементите от състава на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.

Доколко тези факти съответстват на обективната действителност и са установени правилно е въпрос по същество.

По същество:

Въз основа цялостен анализ на доказателствения материал по делото съдът приема за доказано по несъмнен начин извършването на нарушението, вменено във вина на жалбоподателя.

Част от фактическите обстоятелства, субсумиращи се в признаците на административнонаказателния състав, са безспорни по делото и следва да бъдат отграничени като такива. Свеждат се до следното:

От страна на жалбоподателя не се оспорва, че на инкриминираните дата и час спрямо него е извършена проверка от служители на сектор ПП - ОД МВР - Перник. Не се оспорва, че в резултат на същата проверка му е съставен АУАН за това, че е отказал да му бъде извършена проверка с тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и че му е издаден талон за изследване. Не е спорно, че не е изпълнил предписанието в него за явяване в посоченото в талона лечебно заведение за вземане на проба за химикотоксикологично лабораторно изследване.

Тези факти се доказват по несъмнен начин от събраните и проверени съобразно принципа на непосредственост в съдебното следствие гласни и писмени доказателствени средства - показанията на разпитаните свидетели, от изготвените документи: АУАН серия АА, №4466879/11.03.2021г., талон за изследване и заповед за прилагане на ПАМ. По тази причина, съдът не намира за необходимо да извършва подробен анализ и оценка на доказателствения материал в тази насока, доколкото противоречия не се откриват и между страните горните обстоятелства са безспорни.

4

Защитната позиция се гради на твърдение, че отказа на А. да се подложи на проверка с тест за употреба на наркотични вещества е било по причина, че същият не е бил водач на превозното средство. За утвърждаване на версията му по негово искане са събрани гласни доказателства – разпитани са свидетелите С. К. С. и С. В. А. /негов баща/, които свидетелстват за това, че непосредствено преди проверката автомобилът на А. не е бил в движение, а е бил със загасен двигател и паркиран на упоменатото в наказателното постановление място. Въз основа на тези доказателствени източници пълномощникът на жалбоподателя поддържа, че А. не е осъществил вменения му административнонаказателен състав, при това виновно, тъй като при изложените в акта и постановлението обстоятелства не е управлявал превозното си средство, не е имал качеството водач на МПС и следователно не е имало основание да бъде подлаган на проверка за употреба на наркотични вещества.

Преценявайки изложената позиция в контекста на събраните доказателства, съдът я приема за защитна.

Свидетелите С. К. С. и С. В. А., на чиито показания е основана, дават объркани, противоречиви, на моменти откровено нелогични сведения за обстоятелствата, свързани с проверката. Противоречия се откриват както между техните изявления, така и съпоставени с тезата на жалбоподателя, което внася съмнение в обективното и достоверно възпроизвеждане на фактическата обстановка. Свидетелят С.С. посочва, че същият ден са имали уговорка с жалбоподателя да го придружи до кв. Калкас, гр. Перник, за да натоварят гуми, които да предадат на познат на неговия баща от град София. Свидетелят твърди, че тримата са потеглили от дома на А. с автомобила му „Фиат“, който до мястото на проверката /в района на бившия ДАП/ управлявал неговия баща – свид. С.А.. Установява, че на това място последният слязъл от превозното средство и се насочил към двора на сградата с намерението да вземе паркирано там камионче, в което да бъдат натоварени гумите. Според С. докато двамата с жалбоподателя седели в автомобила на предната триместна седалка неочаквано към тях, с включени светлини, се насочил автомобил на МВР, който до този момент се намирал паркиран наблизо, като служителите на МВР започнали проверка по отношение на А..

От своя страна свидетелят С.А., в пълно противоречие с казаното от С., заявява, че същият ден тръгнали към къщата му в кв. Калкас с цел да натоварят оттам джанти, за да ги предаде на друго лице, с което си уговорили среща при складовете на бившия ДАП. Според показанията му към кв.