Решение № 419 от 18.09.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. Ловеч, 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА при участието на секретаря ИРИНА ЦВ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело № 20264310101037 по описа за 2026 година

Производството е образувана по повод постъпила молба от Б. С. Б. против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за връщане на получена без основание сума.

Ищецът твърди, че с влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 1744/2025 г. на Районен съд Ловеч, е прогласена нищожност на договор за потребителски кредит ***, сключен между него и ответника.

По договора Б. твърди, че на *** е предложил изпълнение за сума над размер на чистата стойност (получената от него сума) от 1 000,00 лв., а именно за сумата от 1 104,00 лв., с оглед на което търси връщане на недължимо платените 104,00 лв. (53,17 евро).

Заявено е искане за постановяване на решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 53,17 евро платена над чистата сума по договор за потребителски кредит ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до заплащането й и сторените разноски.

В отговора ответникът не заявява оспорвания във връзка със заявената претенция.

По същество ищецът не участва лично или чрез представител, а в становище от 12.08.2026 г. излага позиция за основателност на исковата молба и възражения по искането на ответника за освобождаването му от заплащане на сторените от ищеца разноски.

Ответникът също не участва чрез свой представител в производство, а в молба от 17.08.2026 г. не оспорва, че дължи връщане на търсената сума и поддържа, че не носи отговорност за сторените разноски от ищеца, тъй като не е дал повод за завеждане на иска и не го е оспорил.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и 1 тяхната взаимовръзка и взе предвид становищата на страните и техните представители, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори, че между страните по спора е постигнато съгласие и сключен договор, по силата на който „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ"ЕООД се е задължил да предостави на Б. С. Б. сумата от 1 000,00 лв., който той да върне, ведно с възнаграждение за ползване й от 11,10 лв. (1,11 %), за срок от 10 дни.

Годишният процент на разходите по договорната връзка е 49,62.

Не е спорно, че с решение № 192/06.05.2026 г., постановено по гр. д. № 1744/2025 г. на РС Ловеч, е прогласена нищожност на договор за предоставяне на потребителски кредит ***, сключен между Б. С. Б. против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

На *** С. е наредил на „Изи пей“ да заплати в полза на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ"ЕООД сумата от 1 104,00 лв. Предложеното изпълнение е признато от ответника, който в удостоверение от 23.07.2021 г. е удостоверил, че към *** по договор за кредит *** Б. С. Б. няма задължения.

При установените факти, от обсъдените по-горе писмени доказателства и на база безспорните в отношенията между страните факти, съдът приема следното от правна страна.

Предявен е иск за връщане на сума, платена при начална липса на основание с правна квалификация чл. 55, ал. 1 пр. 1-во ЗЗД.

Страните са постигнали съгласие и сключили договор за потребителски кредит. По договора ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1 000,00 лв.

След сключване на договора С. е заплатил сумата от 1 104,00 лв.

С влязло в сила решение договорната връзка, по която е предложено изпълнение, е обявена за недействителна.

Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Получената сума по недействителната договорната връзка, съставляваща чиста стойност, ищецът е възстановил. Предложеното от него изпълнение над нея за сумата от 104,00 лв., равняващи се на 53,17 евро, е платено без основание. В отговора на исковата молба ответникът не поддържа да е налице основание да задължи получената сума, поради което тя следва да бъде върната, ведно със законната лихва от 22.05.2026 г. (датата на постъпване на исковата молба в съда) до изплащането й.

Ищецът е заявил искане за разноски. По делото той е представляван от адвокат. За предоставената по делото правна помощ са ангажирани доказателства за сторените разноски в размер на 500,00 евро (разписка за заплащане на разноските). Ответникът поддържа, че не дължи заплащане на разноските на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, а при условията на алтернативност възразява срещу размера на пратеното адвокатско възнаграждение, позовавайки се на практика на СЕС, според която разноските не следва да препятстват достъпа до съд.

Съдът счита възражението за липса на основания за възлагане заплащането на разноски на ответника за неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът не дължи 2 разноски ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. Предпоставките на цитираната норма следва да се налице кумулативно.

С поведението си ответникът е дал повод за образуване на производството. След влизане в сила на решението за прогласявани нищожност на договора за потребителски кредит той не е имал основание да дължи сумата по предложеното от ищеца изпълнение, над предоставената от него при сключване на договора. За тази сума (получената над чистата) със стабилизирането на акт за прогласяване нищожност на договорната връзка той е дължал връщането й. Няма данни по делото сумата да е върната или да са предприети действия по връщането й. С бездействието си ответникът е станал повод за предявяване на иска за връщането й от ищеца. Направеното впоследствие признание на иска (то изхожда от лице, което не може да се разпорежда с предмета на делото и не е потвърдено, въпреки дадените указания от съда) не е основание за освобождаване на ответника от заплащане на разноски, доколкото не е налице първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът приема за основателно.

Според чл. 78, ал. 5 ГПК в ред., ДВ, бр. 17 от 2026 г. ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди понисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 ЗАдв и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна.

В производството по делото ответникът своевременно е заявил възражение против размера на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца (възражението е направено с отговора на исковата молба). То е мотивирано общо с практиката на СЕС. По него съдът дължи произнасяне, а при липса на конкретни съображения, които да го обосновават, следва да е ръководи от въведените критерии в разпоредбата на чл. 36, ал. 4 ЗАдв.

Изхождайки от казаното съдът приема, че спора не разкрива фактическа и правна сложност. Исковата молба е изградена база изхода от предходен спор, в рамките на който е прогласена нищожност на договорната връзка, по която ищецът поддържа е предложил изпълнение и размера на плетената сума.

Касае се са за типова искова молба, която не изисква време, усилия и високи правни познания. В хода на производството, твърденията, изложени в исковата молба, не са оспорени от ответната страна. Доказването е проведено с писмени доказателства. Процедурата се е развила в рамките на едно открито съдебно заседание, в което представителя на ищеца не е взел участие. Той е ангажирал писмено становище, в което акцентът не е върху предмета на спора, за който той е препратил към изложените в исковата молба, а върху това дължи ли ответникът заплащането на разноски или не. Заявеният материал интерес по делото е нисък – 53,17 евро. Подготовката на сезиращия акт и организирането на защита в рамките на процедурата не изисква висока 3 квалификация, опит и специализация от адвоката. При съобразяване на изложеното съдът приема, че възнаграждението е прекомерно и то следва да се намали до сумата от 200,00 евро, която отговаря на вложените усилия, време и познание от страна на представителя на ищеца. Разноска в този размер следва да се възложи за заплащане от ответника.

При изхода на спора (основателност на иска за връщане на сума, платена без основание) на основание чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за искова процедура, от заплащането на които ищецът е освободен, в размер на 25,56 евро (държавна такса), следва да се възложат за заплащане от ответника.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ж. к. „Младост“ 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9 офис 20 да заплати на Б. С. Б., с ЕГН **********, с адрес:

*** сумата от 53,17 евро (петдесет и три евро и седемнадесет цента) платена без основание, ведно със законната лихва от 22.05.2026 г. до изплащането й.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ж. к. „Младост“ 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9 офис 20 да заплати на Б. С. Б., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 200,00 евро (двеста евро) – сторени разноски в производството.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ж. к. „Младост“ 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9 офис 20 да заплати в полза на РС Ловеч държавна такса в размер на 25,56 евро (двадесет и пет евро петдесет и шест евроцента).

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Ловеч в 2– седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________ 4