Определение № 3502 от 10.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3502 гр. Пловдив, 10.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. И.

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Емилия Бл. Лалева като разгледа докладваното от Анна Ив. И. Въззивно частно гражданско дело № 20255300502723 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.248, ал.3 ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба вх.№33475/29.9.2025г на ЕАД Е. И., ЕИК ***, против определение №11126/01.09.2025 г. . по гр.дело №540/24г на ПРС, 7 гр.с., с което е оставено без уважение искането й за изменение на решение №3596/16.7.2025г. по гр.дело №540/25г на ПРС, 7 гр.с., в частта за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА като пълномощник на ищеца С. Г. Д. поради това, че размерът на присъденото АВ не е съобразен изменението в Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения, с което е премахнато определението „минимално адв.възнаграждение“, тъй като то подлежи на свободно договаряне, а когато липсва уговорено такова - АВ следва да се определи според критериите на НМРАВ. Цит. практика на ВКС след 25.1.2024 г. , според която макар НМАВ да няма обвързващ за съда хаарктер, тя следва да служи за ориентир при определеяне размера на разноките за АВ – о №638/18.3.2024г по ч.т.д.№757/23 г на ВКС,1 ТО, О.№474/28.2.2024 г по ч.т.д.№961/23г на ВКС,1 т.о.

Иска се да се отмени определението и вместо него да се присъди адвокатско възнаграждение съобразно цената иска и Наредба №1 за адвокатската работа.

От въззиваемата страна „Изи Асет Мениджмънт“АД, ЕИК 131576434-гр.* чрез юрк.Д. К. подаден отговор, с който оспорва жалбата.Излага доводи, че при определян размера на АВ по чл.38 ЗА съдът не е обвързан с НМРАВ; че според решение по дело С438/22 ,т.1, чл.101,§1ДФЕС ,вр.чл.4,§3 ДЕС следва да се тълкува, че когато НМРАВ противоречи на чл.101,§1, националният съд е длъжен да откаже да приложи НМРАВ; счита, че в случая определеното адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв.с ДДС е справедливо и обосновано по смисъла на чл.36 от ЗАдвокатурата, тъй като делото не се отличава нито с фактическа, нито с с правна сложност.

1

ПОС, ХІV гр.с., като прецени доводите на страните по делото, намира, че ЧЖ е подадена на 10.06.2025г, а съобщението за обжалваното определение на РС е получено на 09.06.2025 г., поради което ЧЖ е подадена в указания 2-седмичен срок и е допустима, а разгледана по същество е неосновател на, поради следното:

Пред РС от С. Г. Д. чрез ЕАД Е. И. е предявен иск прогласявена нищожността на договор за кредит, който е уважен. В полза на ЕАД Е. И. като пълномощник на С. Г. Д. по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА е присъдил АВ в размер на 480 лв. с ДДС, платим от двамата ответници по равно.

Предявени са ОСИ с цената на първия предявен иск – 325,40 лв., а на втория – 154,60 лв. за прогласяване нищожността на договор за паричен заем и на договор за поръчителство, които са уважени.

По направените доводи ПОС намира следното:

Доводите на ЕАД Е. И. са, че съдът не съобразил размера на присъденото АВ с цената на предявените искове и положения от адвоката труд ПОС намира за неоснователни:

Трайната съд.практика приема, че при определяне на АВ по чл.38 ЗА, на проц.представител на станата-потребител, следва да бъде определено възнаграждение, което без да е обвързано с минималните размери по Наредба №1/2004г., следва да отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като се съобрази фактическата и правна сложност на делото, положения от адвоката квалифициран труд, обемът на извършните правни действия. Настоящият състав намира за справедливо с оглед броя на исковате, тяхната ниска правна и фактическа сложност, преключване на делото в 2 заседания, общата цена на исковете -425,40 лв. и положения труд от защитника, че на ЕАД Е. И. следва да бъде определено АВ в размер на 400 лв. без ДДС или 480лв с ДДС за безплатната защита по ДПЗ по реда на чл.38,ал.2 ЗА на ищеца.

При определяне на размера на АД съдът съобрази, че предмета на делото е с ниска правна и фактическа сложност -прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит и договор за поръчителство, не е налице усложнение на делото с предявяване на насрещни искове. До същите изводи е достигнал и РС, проади което определението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№33475/29.9.2025г на ЕАД Е. И., ЕИК ***, против определение №11126/01.09.2025 г. . по гр.дело №540/24г на ПРС, 7 гр.с., с което е оставено без уважение искането й за изменение на решение №3596/16.7.2025г. по гр.дело №540/25г на ПРС, 7 гр.с., в частта за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА като пълномощник на ищеца С. Г. Д..

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3