Определение № 3034 от 12.06.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3034 гр. Варна, 12.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Василева като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело № 20253100100200 по описа за 2025 година

Постъпила е въззивна жалба вх. № 14162/30.04.2026 г. от Р. М. Р., А. С. Р. и М.

Рехилов М., действащи чрез адв. П. Д., против постановено по делото Решение № 390/14.04.2026 г.

С Разпореждане № 3114/05.05.2026 г. са дадени указания на жалбоподателите, чрез процесуалния им представител, да представят доказателство за платена държавна такса в размер на 6771.52 евро за инициираното въззивно производство. По делото, в предоставения срок, е депозирана молба с вх. № 18731/09.06.2026г., с която е отправено искане на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от плащането на държавна такса, поради ниски доходи. За удостоверяване на последното са приложени документи, счетени за относими за преценката на съда (удостоверения от работодатели за получаван брутен месечен доход; служебна бележка от учебно заведение; медицинско направление). В изпълнение на допълнителни указания на съда, страните с молба с вх. № 18731/09.06.2026 г. са представили доказателства и декларации за имуществено и семейно състояние, попълнени лично от всеки, при знание за наказателната отговорност, която носят за невярно посочени обстоятелства.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК, такси и разноски в производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.

Преценката за нА.чие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на такси и разноски в производството.

От представените писмени доказателства се установява, че молителят Р. М. Р. е женен, с едно дете, с осигурителен доход в размер на 922 евро месечно. Лицето декларира, 1 че има семейно жилище, два наследствени поземлени имота, както и два леки автомобила.

По отношение на лицето А. С. Р., същата декларира и удостоверява, че е семейна с едно дете и осигурителния й доход възлиза на 791-923 лева месечно. Страда от заболявания глаукома и диабет, твърди, че няма недвижимо имущество.

М. Р. М. декларира, че към настоящия момент е ученик в 12 клас, живее с родителите си и няма доходи. Посочва, че през 2026г. в периода 01.01.-01.04. е работил и е получавал 610 евро месечно.

В уверение на всички посочени обстоятелства са приложени документи, а така още Изпълнителен лист № 202/03.10.2025 г., издаден по Н.О.Х.Д. № 604/2024 г. по описа на Окръжен съд – Варна, видно от който М. М. е бил осъден да плати общо 5765 лева в полза бюджета на съдебната власт по сметка на ВОС. Приложена е покана за доброволно изпълнение по повод на последното, както и разписки за извършени погашения по образуваното изпълнително дело.

Вземайки предвид горните обстоятелства, преценени и с оглед средния доход на българския гражданин и минималния размер на необходимите средства за издръжка на едно домакинство, съдът намира, че доходите на молителите са под екзистенц-минимума, поради което внасянето на държавна такса по депозираната въззивна жалба е непосилно за финансовите им възможности.

Съобразно посоченото, съ д ъ т преценява, че към настоящия момент са нА.це предвидените в чл. 83, ал. 2 от ГПК предпоставки за освобождаване на М. Р. М., Р. М. Р. и А.

С. Р. от задължението за заплащане на държавна такса по депозираната въззивна жалба, както и от заплащането на такси и разноски в цялото производство, поради което молбата следва да бъде уважена.

При извършена проверка за редовност на въззивната жалба, съдът констатира, че същата е подадена в срок и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което препис от същата следва де се изпрати на насрещната страна с указания, че може да депозира отговор и/или насрещна въззивна жалба в двуседмичен срок.

С оглед изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА Р. М. Р., с ЕГН **********, А. С. Р., с ЕГН ********** и М. Р.

М., с ЕГН **********, всички с адрес *************, обл. Варна, *************, от задължението за заплащане на държавна такса по депозираната въззивна жалба с вх. № 14162/30.04.2026 г. срещу Решение № 390/14.04.2026 г. по гр. дело № 200/2025 г. по описа на ВОС, както и от задължението за заплащане на всички останА. държавни такси и разноски в производството по делото.

ЗАДЪЛЖАВА Р. М. Р., с ЕГН **********, А. С. Р., с ЕГН ********** и М. Р. М., с 2

ЕГН **********, всички с адрес *************, обл. Варна, *************, при промяна на декларираните обстоятелства, незабавно да уведомят съда.

Копие от настоящото определение да се изпрати на страните за сведение.

ДА СЕ ВРЪЧИ ПРЕПИС от въззивна жалба вх. № 14162/30.04.2026 г. от М.

Рахилов М., Р. М. Р. и А. С. Р., срещу Решение № 390/14.04.2026 г. по гр. дело № 200/2025 г. по описа на ВОС, на насрещните страни – С. Г. С., Г. Г. С., Б. А. С., както и на контролиращата страна- Дирекция „Социално подпомагане“-Провадия.

УКАЗВА на насрещните страни, че в двуседмичен срок от получаването на препис от въззивната жалба, могат да подадат отговор, както и насрещна въззивна жалба, съобразена с изискванията чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

При подаване на насрещна въззивна жалба, делото да се докладва на съдията докладчик за администрирането й.

След изтичане на срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, делото, ведно с жалбата и отговорите (ако постъпят такива), да се докладват за изпращане по компетентност на Варненски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

3