Решение № 205 от 23.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Пловдив, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислава Бозева

Членове:

С. Методиева

Ина Лазарова при участието на секретаря Мария Стоянова в присъствието на прокурора Костадин Д. Паскалев като разгледа докладваното от Станислава Бозева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265300600477 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Настоящото въззивно производство е образувано след като с Решение рег.№ 45/10.03.2026г. по НД /В/ № 439/2025г. Апелативен съд Пловдив е възобновил наказателното производство по ВНОХД № 770/2025г. по описа на Окръжен съд Пловдив, отменил е Решение № 217/20.06.2025г. по ВНОХД № 770/2025г. на ОС Пловдив и е върнал делото за ново разглеждане на друг състав на Окръжен съд Пловдив за въззивна проверка по повод жалба на подсъдимата А. А. А. против Присъда № 221 от 12.12.2024г. по НОХД № 5517/2023г. РС – Пловдив, 10 н.с.

С цитираната присъда РС Пловдив – 10 н.с. е признал подсъдимата А. А.

А. за виновна в извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК и я е осъдил на една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години. С присъдата съдът е приспаднал по реда на чл. 59 от НК времето на задържане на подс. А. от изтърпяване на наложеното наказание; осъдил е подс. А. да заплати на гражданския ищец и частен обвинител П. Ц. Д. сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за имуществени щети от престъплението; присъдил е в тежест на подс. А. направените по делото разноски, както и държавна такса върху уважения гражданския иск в размер на 80 лева. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства, като е постановил да останат по делото.

Присъдата е обжалвана от подсъдимата А. с искане за отмяна на 1 съдебния акт като неправилен или съдът да измени същия. Излагат се съображения за недоказаност на обвинението.

В съдебно заседание представителят на ОП Пловдив застъпва становище, че първоинстанционният съдебен акт е мотивиран, законосъобразен и справедлив, поради което и предлага да бъде потвърден, а ако съдът прецени предвид изминалия период от време – и да намали наказанието лишаване от свобода, като изтърпяването на същото бъде отложено с изпитателен срок.

Частният обвинител и граждански ищец не се явява в съдебно заседание и не взема становище.

Защитникът на подсъдимата пред настоящата инстанция – адв. А. А. поддържа подадената въззивна жалба и в допълнение сочи, че присъдата е постановена при превратно обсъждане на доказателствата от първата инстанция, като районният съд е пренебрегнал противоречията в показанията на свид. Д. с останалия доказателствен материал, оставил е без внимание редица обстоятелства, постановявайки по този начин акта си в ущърб на подсъдимата. Развива подробни съображения, че не се доказва по делото подсъдимата да е действала с посочената в закона специална цел, нито деянието да е извършено при пряк умисъл, като присъдата почива на предположения. Поради това моли съда да отмени присъдата, като признае подсъдимата за невинна и я оправдае по повдигнатото й обвинение, а ако съдът не възприеме доводите на защитата – да преквалифицира деянието като маловажен случай и да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК при определяне на наказанието на подсъдимата.

Подсъдимата-жалбоподател А. А. А. поддържа становището на своя защитник, като счита, че тя е станала жертва на недобросъвестни намерения на други лица и моли да бъде оправдана.

Съдът в настоящия състав, след като прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите във въззивната жалба, както и съображенията на страните в съдебно заседание, а и сам служебно провери правилността на атакувания акт по реда на чл. 314 от НПК, намери следното:

Въззивната жалба е процесуално ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок, при наличие на правен интерес от правоимащо по смисъла на чл. 318 от НПК лице и подлежи на разглеждане по същество.

Настоящата инстанция следва първо да разгледа възражението на защитата, поддържано в съдебно заседание, за допуснати нарушения на процесуалните правила. Оплакването на подсъдимата и защитника й, насочено към основанието, обхванато от разпоредбата на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, е приоритетно, тъй като проверката за правилното приложение на материалния закон може да бъде извършена само в рамките на установената от първата инстанция фактическа обстановка и то само ако са спазени процесуалните изисквания за формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите.

Възражението на защитата се концентрира върху извършения от първата инстанция доказателствен анализ, като се сочи съдът да е игнорирал част от събраните доказателства, а други – да е анализирал превратно, което е довело и до неправилно установена фактическа обстановка. Така изложените 2 възражения следва да се съотнесат към оплакване за нарушение по чл. 348, ал.3, т.1 от НПК поради неспазване на принципа на чл.107, ал.5 от НПК и чл.

305, ал.3, изр.2 от НПК. Запознаването с мотивите на долната инстанция не дава основание да се приемат за основателни възраженията. В мотивите си районният съд обяснява защо приема да кредитира и в кои части отделните доказателствени източници, какви изводи извежда от събраните гласни и писмени доказателства и експертните изследвания, не е отхвърлил бланкетно възраженията на защитата, поради което не може да бъде упрекнат във формален подход при анализа на доказателствата, като всички наведени от защитата възражения са получили отговор в мотивите към присъдата.

Изложените мотиви дават възможност да бъде проследена аналитичната дейност на съда и как е стигнал до извода за обективна и субективна съставомерност на деянието в лицето на подс. А..

За да постанови присъдата си, районният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Свид. С. С. притежавал апартамент, находящ се в гр. П. на бул. *****. На 01.02.2022г. свидетелят С. отдал под наем горепосочения апартамент на свидетеля Г. П. от гр. П., като сделката била осъществена чрез посредничеството на агенция за недвижими имоти- дружеството ***** ЕООД - гр. В., представлявано от свидетеля Х. Х..

След 01.02.2022г. свид. П. се нанесъл в апартамента и започнал да го обитава. Междувременно свид. П. се запознал с подс. А., като същите се сближили дотолкова свид. П. да й дава да обитава от време на време жилището му. Свид. П. оставял ключ под стелката пред апартамента, за което подс. А. знаела.

През 2022г. свид. П. Д. и жената, с която живеел на семейни начала в гр.

С. – свид. В. М., търсели да закупят жилище в гр.Пловдив. С оглед на това търсели обяви за продажба на такива в интернет сайтове, както и в социалната мрежа „Фейсбук“. Така през април 2022г. Д. и М. попаднали на обява, публикувана във „Фейсбук“, за продажба на апартамента на свид. С. в гр.Пловдив, обитаван от наемателя свид. П. Д. и М. разгледали обявата и публикуваните снимки и харесали апартамента, а цената за покупката му също ги устройвала. Затова решили да се обадят на телефонния номер, посочен в обявата, който се използвал от подс. А.. Разговорът провел свид. М..

На повикването, осъществено от свид. М., отговорила подс. А.. Последната се представила с имената Е. Л., като казала на свид. М., че работи като брокер на недвижими имоти. Свид. М. обяснила, че се обажда във връзка с публикуваната обява във „Фейсбук“ за продажба на апартамента в гр.

Пловдив. При проведения разговор двете се разбрали да се чуят по-късно през деня, за да се разберат допълнително кога може да бъде извършен оглед на апартамента. Свид. Д. присъствал при проведения телефонен разговор и чул казаното от А.. Впоследствие подсъдимата се разбрала със свидетелите Д. и М. да отидат до гр. Пловдив с автомобила, използван от свидетелите Д. и М., където подсъдимата да им покаже апартамента.

Сутринта на 16.04.2022г. свид. Д. и свид. М. изчакали на спирка в кв.

Младост в гр. София подс. А.. Последната се появила на срещата с тъмно кестенява перука и се представила пред Д. и М. отново с имената Е. Л..

3

Пристигайки в гр. Пловдив, подс. А. завела свид. Д. към бул. "****", където се намирал апартаментът на свид. С., обитаван все още от наемателя П., който подсъдимата смятала да презентира на бъдещите купувачи. Подсъдимата и двамата свидетели се качили на петия етаж в сградата на бул. *****, където подсъдимата отключила апартамента. Подсъдимата им разказала, че собственикът на апартамента й е познат, че в момента никой не живее там, че собственикът се развеждал и бързал да продаде апартамента. Д. и М. харесали апартамента и споделили на подсъдимата А., че искали да го закупят. За целта се разбрали Д. да даде на подс. А. капаро в размер на 2000 лв., за което ще се състави документ депозитна разписка - споразумение. С оглед уговореното между лицата, подсъдимата А. попълнила саморъчно бланка на документ с титул депозитна разписка - споразумение, в който предварително било посочено дружеството „******“ ЕООД- гр. С., Булстат *****, каквото всъщност действително не съществувало, но за представител на който А. се представяла пред Д., като „Представител от страна на Продавач“. Като купувач подсъдимата А. вписала имената и личните данни на свидетеля Д., вписала данните на апартамента, който вместо като ап.10, вписала като ап.11, както и допълнителни клаузи - до 04.05.2022г. между страните, посочени в споразумението, да се сключи окончателен договор за покупко-продажба на апартамента за сумата от 64000 евро, както и вписала, че купувачът депозира на продавача сумата от 2000 лева, които свидетелят Д., след като подписал документа, който бил подписан и от подс. А. като „продавач“, предал на подсъдимата.

Свид. Д. не знаел, че подс. А., която познавал като Е. Л., всъщност не е брокер, нито е представител на дружеството „******“ ЕООД- гр. С., Булстат *****, което реално не съществувало и не е упълномощена от собственика на апартамент, находящ се в гр.Пловдив на бул. "****" № **** да посредничи за продажбата му. А. обаче успяла да възбуди у него заблуждението, че тези обстоятелства са истина и формирала грешни представи за тях у Д., вследствие на което последният взел решението да даде паричната сума от 2000 лв. на подсъдимата, смятайки, че тази сума служела за капаро и че впоследствие ще сключи окончателен договор за покупката на апартамента.

След като подписали горепосочения документ, Д., А. и М. излезли от апартамента, като се уговорили А. да подготви необходимите документи, с които тя реално не разполагала и в дните след това да пристъпят към сключване на окончателен договор за покупко-продажба.

Още на същия ден, след като се прибрал в гр. С., свид. Д. решил да извърши проверка в интернет страницата на търговския регистър на дружеството, чийто представител подсъдимата го убедила, че е – дружеството „******“ ЕООД- гр. С., при което установил, че дружество с тези данни не съществува. Веднага се свързал с подсъдимата А., като се разбрали на следващия ден да се видят, за да извършат корекции на подписания от тях документи, но въпреки че подс. А. казала, че ще го направят, това така и не се случило. В дните след 16.04.2022г. свид. Д. намерил телефонен номер на реалния собственик на апартамента - свидетелят С. и след разговор с него разбрал, че всъщност С. не е предлагал апартамента за продажба и не познавал лице с имена Е. Л.. В този момент свид. Д. разбрал, че бил измамен от А..

В периода след 16.04.2022г. свид. Д. неколкократно провеждал 4 телефонни разговори с подс. А., която му обещавала, че ще възстанови сумата от 2000лв., но това така и не направила.

Горната фактическа установка, първостепенният съд е приел за безспорно установена от събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства - от показанията на свидетеля П. Д. – дадените в съдебно заседание и тези, дадени пред орган на досъдебното производство и прочетени при условията на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т, 1 и т. 2, пр. 2 от НПК, от показанията на свидетеля С. С. – дадените в съдебно заседание и тези, дадени пред орган на досъдебното производство и прочетени при условията на чл.