Решение № 1011 от 07.05.2025, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 8481/2024
- Вид
- Решение № 1011
- Подписан
- 07.05.2025
- В сила
- 03.10.2025
- Състав
- ИВЕЛИНА ЛЕНКОВА МАВРОДИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 233 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 236 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 236, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1011 гр. Бургас, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20242120108481 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е образувано по искова молба на С. П. П., ЕГН **********, адрес: гр. =====, действащ чрез пълномощника си адвокат Т., против Г. Н. К., ЕГН **********, адрес: гр. ......, с която се претендира осъждането му да предаде следния недвижим имот, находящ се в гр. ............. представляваща самостоятелен обект с идентификатор ...., с предназначение на жилище, апартамент. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.
Твърди се, че ищецът и съпругата му закупили процесния имот от ответника с нотариален акт от 25.09.2024 г. След това предвид необходимостта да организира изнасянето си, за което се нуждаел от допълнително време, ответникът поискал и бил сключен договор за наем на имота за срок от 1 месец, който бил изтекъл на 10.10.2024 г. Договорът бил прекратен с изтичането на срока, но ответникът въпреки отправената му по телефона, а впоследствие и лична покана, отказвал да го освободи, поради което и се предявява настоящия иск.
Правното основание на иска е чл. 233, изр. 1-во от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника чрез назначения му особен представител адвокат Б., с който се сочи, че искът е 1 неоснователен и недоказан, предвид приложимостта на нормата на чл. 236 от ЗЗД, предвид ненадлежното връчване на поканата уведомление, приложената към исковата молба. Излага се също така, че липсват надлежни доказателства за това, че към датата на завеждане на делото, а и към настоящия момент имотът продължава да е в държане на ответника.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на насрещната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правната страна следното:
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ..., том .., рег. № .., дело № ...от 25.09.2024 г. на нотариус с рег. номер ...в РНК – М..А.., вписан в Службата по вписванията с вх. рег. № .., акт № .., том .., дело № ..от 25.09.2024 г., ищецът и съпругата му са закупили от ответник имота – предмет на заявената претенция, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор .....по КККР на гр. Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 26.10.2022 г., с адрес на имота: гр. .............., който се намира на етаж 4 в сграда с идентификатор ........, с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ............., с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, с площ от 94. 12 кв.м., при съседни самостоятелни обекти с идентификатори: на същия етаж: .........., под обекта: ..............и .........., над обекта: ........., ведно с избено помещение № 24 с площ от 4 кв.м., както и 1. 88 % идеални части от общите части на сграда и правото на строеж върху терена. В т. 3 от нотариалния акт е отбелязано предаването на владението от продавача на купувачите в същия ден.
С договор за наем на недвижим имот ищецът, в качеството си на наемодател, е предоставил на ответника – наемател, процесния имот за временно и възмездно ползване за срок от един месец, считано от 30.09.2025 г.
С покана – уведомление от 07.11.2024 г. ответникът е поканен да освободи имота в срок о 1 ден. Представена е и покана със същото съдържание от 14.11.2024 г.
Твърденията, че ответникът не е освободил имота към настоящия момент, се потвърждават от събраните по делото гласни доказателства. Свидетелят В..Б..– домоуправител на вх. ... в ж.к. „...., е запозна с това, че Г. се е продал жилището. Сочи, че въпреки това той още си е в жилището и прави проблеми. Новите собственици дошли през месец ноември 2024 г. в техния офис, тъй като били професионален домоуправител, като им показали нотариалния си акт. В същото време платили и неизплатени задължения на ответника към етажната собственост. Поискали съдействие във връзка с освобождаване на жилището им, като свидетелят организирал ключар и 2 полиция дошла на място, за да може Г. да освободи жилището, но им обяснили, че не могат да направят нищо и спорът следва де се отнесе до съда.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
Безспорно срокът на сключения между страните договор за наем е изтекъл, при което и съобразно нормата на чл. 233 от ЗЗД наемателят е длъжен да върне вещта.
Липсват доказателства да е изпълнено това му задължение, като неизпълнението му се потвърждава и от събраните по делото гласни доказателства, които съдът изцяло кредитира като изходящи от домоуправителя на етажната собственост, в която попада наетия обект, който именно в това си качеството е с преки и непосредствени наблюдения над същия и е запознат с това,че ответникът продължава да обитава имота. Не се установява да е налице хипотезата на чл. 236, ал. 1 от ЗЗД, съгласно която ако след изтичането на наемния срок използването на вещта продължи със знанието и без противопоставянето на наемодателят, договорът се счита за продължен за неопределен срок. В случая тежестта да се установи фактическия състав на цитираната разпоредба лежи върху ответната страна, съобразно разпределението на доказателствената тежест, като тя не ангажира подобни доказателства. Напротив установи се по категоричен начин, че липсва изискуемото непротивопоставяне от страна на наемодателя, който не само е отправил две покани за освобождаването на наетия имот, а и е завел настоящото дело. Така описаните книжа следва да се приемат за надлежно връчени на ответника съгласно чл. 47, ал. 5 от ГПК, която разпоредба създава необорима фикция в този смисъл. Ако не бъде споделена тази теза, то тогава следва да се счита за уведомен чрез особения представител, който е назначен да го представлява ответника в производството. Представителството предполага извършването на процесуални действия вместо ответника, като получаването на книжа е едно от тези действия и следва да бъде зачетено. За факта, че връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на ответника, ВКС се е произнесъл с решение № 198/18.01.2019г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о. Наред с това от събраните гласни доказателства се установява, че наемодателят е правил и извънсъдебен опит за освобождаване на имота, но такова не е последвало. При това и съдът намира, че искът за връщане на наетия имот следва като основателен да бъде уважен.
При този изход на спора се явява основателна претенцията на ищеца присъждане на направените по делото разноски и следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 850 лв., съобразно представения списък на разноските и сторените по делото разноски по воденето на същото, включващи заплатена държавна такса от 50 лв., изплатено адвокатско възнаграждение от 600 лв. и депозит за особения представител в размер на 200 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
3
РЕШИ:
Осъжда Г. Н. К., ЕГН **********, адрес: гр. ........., да опразни и предаде на С. П. П., ЕГН **********, адрес: гр. .... ........, държането на следния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..........по КККР на гр.
Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 26.10.2022 г., с адрес на имота: гр. .............който се намира на етаж 4 в сграда с идентификатор .........., с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ..........., с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, с площ от 94. 12 кв.м., при съседни самостоятелни обекти с идентификатори: на същия етаж: .............., под обекта: .................и .............., над обекта:
................, ведно с избено помещение № 24 с площ от 4 кв.м., както и 1. 88 % идеални части от общите части на сграда и правото на строеж върху терена, поради прекратяването на сключения между страните договор за наем от 30.09.2024 г.
Осъжда Г. Н. К., ЕГН **********, адрес: гр. .............., да заплати на Станимир П. П., ЕГН **********, адрес: гр. ..........., , сумата от 850 лв. /осемстотин и петдесет лева/ за направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 07.05.2025 г.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4