Решение № 167 от 02.10.2025, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Свиленград, 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20255620200604 по описа за 2025 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от В. В. Г. с ЕГН ********** от град *******************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Димитър Благоев” № 4б, област Хасково, чрез адвокат И. Д., се оспорва Електронен ф и ш ( Е Ф ) серия К № 10959771 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя Г. за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4 , вр.чл. 182, ал. 4, вр.ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 100 лв. С Жалбата са р елевирани оплаквания за незаконосъобразно и неправилно издаване на ЕФ – при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в разрез с материалния закон (липсвали обективният и субективният елементи от състава на нарушението, наказанието било несправедливо и не било извършено нарушението). Претендират се разноски по делото.

1

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят В. В. Г., не се явява.

С Писмена молба процесуалният й представител – адвокат И. Д. иска от Съда да отмени обжалвания ЕФ, тъй като от снимковия материал не можело да се установи кой точно автомобил е превишил максимално допустимата скорост, тъй като били заснети общо четири автомобила. Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на оспорения ЕФ (въззиваемата страна): ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 15.06.2025 година в 17.50 часа на автомагистрала „Марица” (А 4), при км. 82+400, на територията на община Любимец, област Хасково, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 120с52а, представляващо преносима система за контрол н а скоростта на моторните превозни средства (МПС) с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1, е регистрирано и заснето, движещото се в посока към град Любимец, МПС – лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с държавен регистрационен номер Х 07 00 КТ, със скорост 9 0 км/ч, при разрешена такава 70 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 20 км/ч. След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР Хасково е издаден ЕФ серия К № 10959771 на името на жалбоподателя В. В.

Г. в качеството й на собственик на превозното средство , видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на 2 вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 4, вр.ал. 2, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя В. В. Г. е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лв. Фишът е връчен на лицето н а дата 25.06.2025 година (видно от Писмо с рег.№ 351000-5186 от 28.07.2025 година, от Справката за нарушител и от Справката относно статуса на ЕФ) (възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП (в редакцията нормата, действаща към датата на деянието) е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят В. В. Г. не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС ARH CAM S 1 на процесната дата - 15.06.2025 година, когато е установено нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е проверен от Началника на структурното звено срещу подпис, приложен е по делото и приет като доказателство. От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС – 15.06.2025 година, периода - от 17.30 часа до 19.30 и точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата – автомагистрала „Марица”, при км. 82+400, посока към град Любимец, за ограничението на скоростта - 70 км/ч разрешена скорост, въведено с пътен знак В26, режима на измерване - стационарен, посоката на задействие – приближаващ, разстоянието от пътния знак, така и броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, като е налична една снимка за 3 конкретния клип, на която са видни автомобили. От същата се установява, че е заснет автомобил при измерена скорост на движение 9 3 к м / ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 70 км/ч, въведена с пътен знак, като на снимката се виждат четири автомобила (както вече бе посочено), движещи се в една посока и още един, движещ се в обратната посока.

От представения Протокол № 167-СГ-ИСИС/15.05.2025 година, издаден от Българския институт по метрология (БИМ) се установява, че на посочената дата е извършена последваща периодична проверка на преносима система за видеоконтрол ARH CAM S 1 с фабричен № 120с52а, според който съответства на одобрения тип. В този документ е посочено, че преносимата система за контрол н а скоростта на М П С с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1 е одобрен тип, вписан под № 5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване.

След получаването на ЕФ жалбоподателят В. В. Г. не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а г о обжалва в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд – Свиленград.

В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят В. В. Г. има наложени няколко административни наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ за нарушения на ЗДвП.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд – Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по 4 аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд.

Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал.

1 от ЗАНН) ефект.

На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от Писмо с вх.рег.№ 7622 от 30.07.2025 година, от Справката за нарушител/водач и от Разпечатка от АИС-АНД, ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на ЕФ, в резултат на плащане на финансовата санкция.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения, идентични с тези, изложени от адвокат Д. в Писмената му молба:

Настоящият състав на Съда намира, че от приложената към Административнонаказателна преписка (АНП) снимка не може да се установи кое от петте МПС е превишило максимално допустимата стойност.

От прегледа на приложената в делото снимка безспорно се различават пет автомобила, но от същата по никакъв начин не може да се установи скоростта на кое точно МПС от заснетите автомобили е отчетена с процесното АТСС. В текстовото съдържанието на тази снимка липсва индивидуализация на автомобила, чиято скорост е засечена с автоматизираното техническо средство, за да се приеме, че именно автомобилът на жалбоподателя В. В. Г. е този, който е навлязъл в зоната с ограничение на скоростта.

По делото липсват каквито и да са доказателства, от които да става ясно, че в случай като процесния АТСС установява превишение на скоростта на конкретния автомобил. Липсват указания за начина на определяне на зоната за измерване върху доказателственото изображение (, които биха могли да дадат възможност да се формира извод, че процесният автомобил попада именно в тази зона, при положение че на представената по делото снимка са заснети пет автомобила), липсват също така и данни съществуват ли други зони, които се определят от маркерите на изображението и какво е тяхното значение при определяне на нарушителя и най-вече съществува ли зона (от изображението), в която, за да се гарантира абсолютна сигурност при определяне на нарушителя, се допуска наличието само на едно превозно средство и коя е тя.

5

При това положение не може да се установи по непротиворечив начин осъществено ли е описаното в ЕФ нарушение на чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП.

От изложеното следва, че Жалбата е основателна и следва да се уважи, като се отмени ЕФ.

Посочената в табличен вид информация относно конкретните параметри на процесното МПС не променя горните изводи на Съда, тъй като тя не е част от заснетия клип, респ. снимков материал. За посочените писмени данни на лист „Снимка към ЕФ”, се установява, че са възпроизведени след снемане на изображението, тъй като сред тях фигурира номерът на съответния ЕФ. В действителност тези установени данни са приложени в изпълнение на задължението на АНО по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, касаещо комплектоването на преписката за Съда.

В посочения смисъл са и Решение № 635 от 27.07.2023 година, постановено по КАНД № 534/2023 година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова, Решение № 940 от 30.11.2023 година, постановено по КАНД № 891/2023 година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Павлина Господинова и др.

По разноските:

По делото се констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя Г. в размер на 400 лв. за адвокатски хонорар съобразно представените Договори за правна защита и съдействие и Списък на разноските.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс

(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя Г . действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен пред Районен съд – 6