Решение № 438 от 11.10.2023, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 438 гр. Кърджали, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Константина Кирева като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20225140101426 по описа за 2022 година

Ищецът Х. С. О. от гр.Кърджали твърди, че на 24.04.19г. с Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № ***** от 2019г. на Нотариус К.З., с peг. № *** на НК и район на действие КРС придобила следния недвижими имот: ЧАСТ ОТ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 88 по ПУП на с. ******, общ. Кърджали, с площ 140 кв.м., ведно с ЕДНОЕТАЖНА ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА С ПРИЗЕМ със застроена площ на етажа 75 кв.м., състоящ се от четири стаи, коридор и баня и в призема от две стаи с обща застроена площ от 20 кв.м., при граници: север- имот № 87, запад- имот № 89, юг-улица, изток- улица с адрес с.****** № 89, общ. Кърджали, обл. Кърджали. Поради това, че по време на покупката и в момента постоянно пребивавала във ФР Германия оставила къщата да се ползва от баща й С. М. М., от когото била закупила имота. Сочи, че през 2020г. баща й се обадил и й съобщил, че брат му С. М. М. и снаха му А. И. М.- ответници в настоящото производство, които живеели и работили в гр.С.З. се били върнали в с. ******, тъй като не работили вече в гр.С.З. и нямали там къде да живеят. Помолил я да им позволи да се нанесат в приземния етаж на къщата, тъй като били казали, че в момента нямат жилище, но до един месец или ще си закупят или ще наемат такова. Ищецът се съгласила, но при условие, че действително след един месец ще напуснат къщата и имота, но въпреки поетото задължение, след изтичане на един месец те намирали различни причини да не напуснат имота. Тъй като нямала контакт с ответниците, а поддържала такъв само чрез баща си ищецът многократно чрез него приканвала ответниците да напуснат имота, но така и това не се случвало. Нещо повече, последните започнали да извършват ремонти и строежи в имота. Моли съда да 1 постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответниците, че е собственик на описания в исковата молба недвижим имот и да ги осъди да отстъпят собствеността и да й предадат владението на недвижим имот: ЧАСТ ОТ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 88 по ПУП на с.

******, общ. Кърджали, с площ 140 кв.м., ведно с ЕДНОЕТАЖНА ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА С ПРИЗЕМ със застроена площ на етажа 75 кв.м., състоящ се от четири стаи, коридор и баня и в призема от две стаи с обща застроена площ от 20 кв.м., при граници: север- имот№ 87, запад- имот№ 89, юг- улица, изток- улица. Претендират направените по делото разноски. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител и в писмена защита поддържа предявения иск.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответниците С. М. и А. М. чрез процесуалния си представител депозират писмен отговор, с който оспорват и възразяват срещу собствеността на ищцата, досежно приземния етаж на описания в исковата молба недвижим имот, тъй като считат, че са придобили собствеността на същия на основание давностно владение, установено преди повече от 30 години, както и че продължават да живеят в този имот заедно с цялото им семейство и никой не е имал претенции срещу това владение. Сочат, че съгласно разпоредбата на чл.79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години, което владение за тях било постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно, не е установено с насилие, като фактическата власт върху процесния имот се упражнявала от тяхна страна със съзнанието, че този имот е тяхна собственост, т.е владеели го като собствен. Сочат, че са извършвали всички ремонти в къщата и се грижели за имота като за свой и извършвали явни действия по стопанисването му. В този имот се родил техния син, който продължавал да живее там заедно с тях, като всички тези фактически действия се знаели от ищеца и същият бил наясно, че владеят процесния недвижим имот в продължение на много години. Сочат, че през периода на тяхното владение върху имота към тях не били отправяни покани устни, писмени или нотариални. Молят съда да приемете, че ответниците са придобили право на собственост върху призема от жилищната сграда описана по-горе на основание давностно владение. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител и в писмена защита поддържат отговора.

Съдът, за да се произнесе , съобрази следното:

Безспорно се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че на 24.04.2019г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ********* от 2019г. на Нотариус К.З., с per. № *** на НК и район на действие КРС ищцата придобила следния недвижими имот: ЧАСТ ОТ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 88 по ПУП нас. ******, общ.

Кърджали, с площ 140 кв.м., ведно с ЕДНОЕТАЖНА ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА С ПРИЗЕМ със застроена площ на етажа 75 кв.м., състоящ се от четири стаи, коридор и баня и в призема от две стаи с обща застроена площ от 20 кв.м., при граници: север- имот № 87, запад- имот № 89, юг- улица, изток- улица, с административен адрес в с.

****** № 89, общ. Кърджали, обл. Кърджали.

Както се установи от разпитаните по делото свидетели и което не се отрича от ответниците, поради това, че по време на покупката и в момента ищцата постоянно пребивава във ФР Германия, същата оставила къщата да ползва баща й С. М. М., от когото закупила имота.

От показанията на св. М. се установи, че през 2020г. той й се обадил и й съобщил, че 2 брат му С. М. М. и снаха му А. И. М.- ответници в настоящото производство, които живеели и работили в гр. С.З. се били върнали в с. ******, тъй като не работили вече в гр. С.З. и нямали там къде да живеят. Помолил я да им позволи да се нанесат в приземния етаж на къщата, тъй като били казали, че в момента нямат жилище, но до един месец или ще си закупят или ще наемат такова. Ищцата се съгласила при условие, че действително след едни месец ще напуснат къщата и имота.

Така със съгласието на ищцата ответниците се настанили в имота, но въпреки поетото задължение това да е само за един месец, след изтичането му намирали различни причини да не напуснат имота. Тъй като нямала контакт с ответниците, а поддържала такъв само чрез баща си С. М., многократно чрез него приканвала ответниците съгласно уговорната им да напуснат имота, но това така и не се случвало. Нещо повече, ответниците започнали самоволно да извършват ремонти и строежи в имота, като построили допълнителна пристройка към къщата, което не само не се отрече от тях, но и се потвърди от свидетелите и вещите лица, които в представената експертиза посочиха, че плътно до югозападната фасадна стена е изградена пристройка, представляваща стая, коридор, тоалетна с душ, навлизаща и в улицата, като тази пристройка не е отразена в плана на селото и е изградена без съгласието на собственика на имота, без изготвяне на строителна документация и съответното разрешение, тоест без да е налице нито проектна документация, нито разрешение за строеж и др., които се изискват по ЗУТ и всички Наредби към него. От вещото лице В. Д. се установи, че изпълнените на място СМР и обособените помещения не отговарят на императивните норми на чл. 72 от Наредба № 7 издадена от МРРБ от 22.12.03г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, а именно: светла височина на жилищно помещение- 2,60 м., тъй като замерената светла площ на призема е 2,10-2,13 м., а на пристройката 1,44-2,11 м., и следователно може да се каже, че на място не е обособено самостоятелно жилище в приземен етаж от масивна жилищна сграда построена в имот с пл.сн. № 88, а от вещото лице Димитрина Д. се установи, че са използвани подръчни материали, а не качествени строителни материали, като резултата е нестабилна като конструкция барака, непригодна за живеене на хора и представляваща опасност за самите тях.

От показанията на св. С. М. се установи, че след проведен разговор с по-остър тон ответниците му заявили, че нямат никакво намерение да напускат къщата и дворното място, тъй като същото било наследствено и те били в правото си да живеят там. С. М. им обяснил, че както им е известно още през 2007г. с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *******/19.02.07г. на Нотариус К.Д., с per. № 020 на НК и район на действие КРС баща им му бил прехвърлил чрез дарение имота, като дори всички братя му подписали декларации, че са съгласни, а той след това го е продал на дъщеря си, която вече е единствен негов собственик. Въпреки това ответниците били категорични, че не желаят да напуснат имота и ще продължат да живеят в него. Това си нежелание ответниците заявяват в подаденият от тях отговор по реда на чл. 131 от ГПК, депозиран по настоящото дело, като обосновават това си нежелание с изтекла в тяхна полза придобивна давност.

По делото не се установи ответниците да са придобили процесния имот по давност, тъй като в случая не се установява да са завладели правата на ищцата върху имота.

Напротив, те са допуснати в имота от ищцата по молба на бащата й през 2020г., или налице са търпими действия. Същите представляват фактически състояния, при които се извършват действия спрямо вещ, но които не произтичат от договор със собственика или владелеца, а се извършват с тяхно съгласие като търпими, т.к. почиват на близки приятелски или други лични отношения, не представляват държане по смисъла на чл. 68 от ЗС. Търпими според правната теория са всички онези действия, които представляват според обстоятелствата незначително безпокойство за собственика или владелеца на един недвижим имот, които се извършват с изричното или предполагаемо съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той би търпял да се извършват само поради това от обикновена любезност, добронамереност, гостоприемство, по силата на лични отношения и поради това да се смятат за извършени с неговото съгласие. Пример за такива действия е когато някой разреши друг да се настани временно да живее в неговата къща /Проф. П. В., Ново вещно право, С.

1995 г., т. 29, стр. 45 ./ Търпимите действия са именно действия, а не фактическа власт и по това трябва да се различават от държането, а значи и от владението, поради което и не могат да служат за основание за придобиване на владение. Тези действия се различават от 3 държането и по това, че държането се упражнява по силата на договор, затова държането на вещта е право на държателя срещу лицето, което предоставя държането и се задължава за това. Тъй като държането почива на договор с лицето, което предава държането на властта, то е по дефиниция правомерно и не може да се преустанови едностранно, за разлика от търпимите действия, за които е достатъчно едностранното изявление на собственика или владелеца.

Освен, че в случая се установява, че ответниците са допуснати да живеят в процесния имот по силата на личните си отношения със собственика на имота и баща й, тъй като не е имало къде другаде да отидат да живеят, при което както от брат си, така и от ищцата са оставени да живеят в имота. Тези търпими действия от страна на ищцата - собственика на имота не са довели до придобиване по давност на част от постройката, защото тази част, в т.ч. и както е описана в Нотариалния акт за покупко-продажба на недвижим имот № ******** от 2019г. на Нотариус К.З., с per. № *** на НК и район на действие КРС, не притежава изискуемите помещения съгласно действащите строителни правила и норми, както и на императивната норма на чл. 72 от Наредба № 7 издадена от МРРБ от 22.12.03г. за правилата и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, а именно: светла височина на жилищните помещения- 2,60 м, видно от неоспорените от страните и приети и приобщени по делото съдебни експертизи. Възможността част от една сграда или етаж от сграда да бъде обект на собственост и от там да може да се придобие по давност се определя от действащите към момента на построяването й строителни правила и норми, които са императивни. В чл. 108 от Наредба № 7 издадена от МРРБ от 22.12.03г. жилището се проектира като група от функционално и пространствено обединени помещения и отворени покрити и открити пространства, които трябва да задоволяват жилищните нужди на определен брой обитатели, като в жилището се предвиждат: 1. жилищни помещения (помещения с основно предназначение за обитаване) - дневни, спални, детски стаи и трапезарии;2. помещения със спомагателно и обслужващо предназначение: а) помещения за подготовка на храна - кухни, кухни-трапезарии, кухненски бокс; б) помещения за санитарно-хигиенно обслужване - бани, тоалетни и бани-тоалетни; в) помещения за домакински дейности (пране, сушене и гладене); г) складови помещения дрешници и килери и др. (във или извън жилището); 3. комуникационни площи - входни и изолационни преддверия, коридори, вестибюли и вътрешни стълби; 4. отворени пространства (балкони, лоджии и тераси) и др.. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗУТ всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него, при допустимо пространствено свързване на помещенията с изключение на тоалетни и бани-тоалетни. От така разписаните правила следва, че претендираната от ответниците реална част, която в момента се обитава от тях, не е била самостоятелен обект на собственост, поради което и не могат да я придобият по давност.