Решение № 683 от 18.12.2024, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 459/2024
- Вид
- Решение № 683
- Подписан
- 18.12.2024
- В сила
- 19.08.2025
- Състав
- Димо Колев
Цитирани разпоредби
- чл. 118 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 142 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 158 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22 ал. 1 т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10 ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2 ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2в · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 7 ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 8 ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 60а · Закон за съдебната власт
РЕШЕНИЕ
№ 683 гр. Велико Търново, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Димо Колев при участието на секретаря Силвия М. Т.а като разгледа докладваното от Димо Колев Гражданско дело № 20244100100459 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ.
Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че на производство пред ответния съд е висящо гр.д. № 2645/2023г., първоначално образувано на 27.06.2023г. като гр.д. № 221/2023г. по описа на РС - Елена, което има за предмет иск за обезвреда на вреди от бавно правосъдие по гр.д. № 219/2023г. на РС – Елена. Ищецът допълва, че ответният съд в хода на гр.д. № 2645/2023г. е допуснал редица нарушения на процесуалния закон, вкл. по чл. 142 ал. 2 ГПК, което е довело до преклудиране на негови процесуални права и до забавяне на производството по делото. Счита, че по този начин е нарушено правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по § 6 ал. 1 ЕКЗПЧОС, което му е причинило душевни болки и страдания, изразяващи се в загуба на доверие в правосъдието, житейски дискомфорт, негативни емоции и др. Ищецът смята, че за обезвредата на търпените от него болки и страдания от нарушаването на § 6 ал. 1 ЕКЗПЧОС по спорното производство следва да му се заплати обезщетение в размер на 26 000 лв. Предвид на това отправя искане до съда да осъди ответника да му заплати тази сума като заместващо обезщетение, ведно със законната лихва от датата на образуване на делото до окончателното й изплащане.
С отговора на исковата молба ответникът заема становище за неоснователност на иска. Счита, че неговата отговорност в случая може да се ангажира само за действия или бездействия, извършени от или пред ГОРС и докато делото е било 1 висящо пред него. В тази връзка смята, че периода и движението на делото, докато е било висящо пред РС – Елена, ОС – В. Търново и АС – В. Търново са извън предмета на иска и не подлежат на установяване в настоящият процес. В тази връзка ответникът изтъква, че пред него делото е образувано на 20.12.2023г. и с определение по чл. 140 ГПК от същата дата е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 31.01.2024г. Допълва, че това заседание е било отложено за 01.03.2024г., поради служебна ангажираност на пълномощника на ищцата в друг съд, както и че поради заболяване на същия делото три пъти е пренасрочвано за 20.03.2024г., за 29.03.2024г. и за 24.04.2024г. Посочва, че в последното заседание е допуснато изменение на иска, повторно е задължен ищеца да внесе депозит за разпит на свидетели и е определен краен срок по чл. 158 ГПК за събиране на тези гласни доказателства. Ответникът твърди, че в следващото съдебно заседание, проведено на 17.05.2024г. пълномощникът на ищеца е поискал отвод на съдията – докладчик, поради завеждане на настоящия иск, по който първоначално е образувано гр.д. № 1059/2024г. на ГОРС. Изтъква, че след отвода на съдията – докладчик, в периода 23.05.2024г. – 21.06.2024г. са се отвели всички останали съдии от състава на ГОРС. Ответникът смята, че изложената хронология, общата продължителност на производството пред него и предмета му не могат да обосноват нарушаване на разумния срок по § 6 ал. 1 ЕКЗПЧОС. Отделното от това оспорва ищецът да е търпял каквито и да е вреди от неразумната продължителност на гр.д. № 2645/2023г. С тези доводи се иска от съда да отхвърли иска като неоснователен.
В съдебно заседание ищецът и ответникът не се явяват и не се представляват.
Представителят на ВТОП, участващ в процеса на основание чл. 10 ал. 1 ЗОДОВ, заема становище за неоснователност на исковата претенция.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
На 27.06.2023г. ищецът е подал в РС – Елена иск по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ срещу сезирания съд за заплащане на обезщетение в размер на 33 000 лв. за претърпени неимуществени вреди вследствие нарушаване правото му на разглеждане на гр.д. № 219/2023г. в разумен срок. В деня на постъпване на исковата молба в РС – Елена е образувано гр.д. № 221/2023г. и е определен съдия – докладчик, който се е отвел от разглеждане на делото с определение от 27.06.2023г. на основание чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК.
С акт от 28.06.2023г. новият съдия – докладчик е изпратил делото на ВТОС като родовокомпетентен да разгледа спора, с оглед цената на иска. След изтичане на срока за обжалване акт по чл. 118 ГПК делото е изпратено на ВТОС, където на 12.07.2023г. е образувано под № 539/2023г. В периода от 20.07.2023г. до 27.10.2023г. са проведени 7 закрити съдебни заседание, в които исковата молба е оставен без движение на два пъти, постановена е размяна на съдебни книжа по чл. 131 ГПК и с определение от 2
27.10.2023г. делото е насрочено в открито съдебно заседание. По искане на ищеца от 30.10.2023г. съдията – докладчик от ВТОС се е отвел от разглеждане на делото на 31.10.2023г., като определеният нов съдия – докладчик с определение от 02.11.2023г., поради намаляването на размера на исковата претенция до 6 000 лв., е върнал делото на ЕРС и е прекратил производството пред ВТОС. Този акт на съда е обжалван от ищеца и потвърден от ВТАС с окончателно определение от 23.11.2023г. С определение от 06.12.2023г. по гр.д. № 425/2023г. ЕРС на основание чл. 7 ал. 2 ЗОДОВ, доколкото е ответник по иска по чл. 2б ал. 1 от с.з., е изпратил делото на ГОРС, като най – близкия родово компетентен съд да го разгледа. В ответният съд делото е постъпило на 20.12.2023г., образувано е на същия ден под № 2645/2023г. и още на същата дата е насрочено в открито съдебно заседание за 30.01.2024г. До тази дата ищцата е депозирала две молби за намаляване размер на иска на 2 лв. респ. за неговото увеличаване до размер на 26 000 лв., както и молба за отлагане на делото, поради служебна ангажираност по друго производство. Ответният съд е отложил делото за 01.03.2024г. и е дал указания на ищцата да уточни дали поддържа искането си за увеличаване цената на иска. Насроченото на 01.03.2024г. съдебно заседание не е проведено, поради заболяване на пълномощника на ищеца, за което е направено нарочно искане. Делото е отложено за 15.03.2024г., но отново е постъпила молба за отлагането му, поради заболяване на процесуалния представител на ищцата. Молбата е уважена и делото е отсрочено за 29.03.2024г., за която дата отново е постъпило искане за отлагане на делото, поради заболяване на адвоката на ищцата. На 29.03.2024г. не е даден ход на делото и същото е отложено за 24.04.2024г., когато е проведено открито съдебно заседание, въпреки поредното искане на ищеца за отлагането му. В това заседание е заменен посочения от ищеца свидетел и делото е отложено за 17.05.2024г.
В него по искане на пълномощника на ищеца съдията – докладчик се е отвел от делото, тъй като на 15.05.2024г. ищцата е предявила срещу ГОРС иск по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ за нарушаване на правото й на разглеждане на гр.д. № 2645/2023г. в разумен срок, което може да обоснове съмнения в неговата обективно и безпристрастност. В периода от 23.05.2024г. до 21.06.2024г. всички съдии от състава на ответния съд са се отвели от разглеждане на делото по идентични съображения и с разпореждане от 23.06.2024г. делото е изпратено на ВТОС за изпълнение на процедурата по чл. 23 ал. 3 ГПК.
В настоящото производство по искане на ищцата е разпит като свидетел Кинка Х. В., нейна сестра, която дава показания, че ищцата води много дела и че няма резултати от тях. Свидетелят знае, че между наследниците има проблеми във връзка с наследствени земи, чиято собственост идва по наследяване от майка им, но няма решение на делата за тези земи.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
3
Предявеният иск с правно основание чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ е процесуално допустим. Същият е изрично уреден в закона като вътрешноправно средство за защита на гражданите и юридическите лица претърпели вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС.
Отговорността за репарирането на тези вреди е на държавата, която се реализира по реда на специалния закон, а не на общо основание /арг. чл. 8 ал. 1 ЗОДОВ/.
Исковете по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
Допустимостта на иска по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ при приключено дело е обусловена от проведена административна процедура по чл. 60а ЗСВ и липсата на постигнато споразумение съответно ако делото все още е висящо изчерпването на административния ред не е положителна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск. Висящността на делото, за което се твърди, че е налице необосновано забавяне при разглеждането му, е релевантна към датата на предявяване на иска по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ и последващото му приключване не засяга допустимостта на иска. В този смисъл решение № 153/13.06.2018г. по гр.д. № 4658/2017г. на IV г.о., на ВКС и цитираните в него актове.
В случая към 15.05.2024г., когато е предявен настоящият иск, гр.д. № 2645/2023г. на ГОРС е било висящо, поради което за допустимостта му провеждането на административната процедура пред ИВСС не е било предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск.
За да се ангажира отговорността на държавата по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ, е необходимо да се установи по делото, че ищецът е претърпял твърдените в исковата молба неимуществени вреди, както и че тяхното настъпване е в причинна връзка с поведението на ответника, действащ като процесуален субституент на държавата, изразяващо се в нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6 § 1 от Конвенцията. Отговорността по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ е обективна и не е обусловена от това дали лицата от състава на ответния съдебен орган са действали респ. бездействали виновно. От значение е дали тяхното поведение или това на другите участници в процеса обективно е довело до забавяне в разглеждане на делото, без разбира се да се вземат предвид забавянията, дължащи се на поведението на претендиращата обезщетение страна. Релевантна е общата продължителност на делото, с оглед на неговата фактическа и правна сложност и дали същата обуславя извод за нарушаване на разумния срок за разглеждането му. По иск с правно основание чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ държавата се представлява от един или от повече съдебни органи, 4 в които делото е разглеждано, като е без значение, в кой от тях се сочи да е осъществено забавянето.
При предявен иск по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ за репариране на вреди от бавно правосъдие по все още неприключило съдебно гражданско производство за критерия обща продължителност на същото е релевантен периода от образуването му до датата на предявяване на иска, като настъпилите след това факти, които са от значение за спорното право, се вземат предвид от съда в съответствие с 235 ал. 3 ГПК, ако са наведени от страните и за тяхното установяване са представени съответните доказателства. С оглед принципа на диспозитивното начало и при липсата на изключение от него в производството по иск по чл. 2б ал. 1 ЗОДОВ, съдът нито има задължение служебно да издирва факти и да следи дали висящността на считаното за забавено дело продължава, нито служебно да събира доказателства в тази насока.
Същият е обвързан от фактическата рамка на спора дадена от ищеца с исковата молба и от твърденията/възраженията на страните за настъпили след предявяване на иска факти от значение за спорно право. Продължаващата след подаването на исковата молба висящност на съдебния процес, ако не е релевирана от страните по иска по чл.
2б ал. 1 ЗОДОВ, няма да бъде обхваната от СНП по него и може да бъде основание за нов иск, ако от това за ищеца са произлезли нови вреди респ. да бъде съобразена в производството по иск с правно основание чл. 2б ал. 3 ЗОДОВ за обезщетяване на вреди от забавено правосъдие по вече приключило съдебно дело.