Решение № 333 от 31.03.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. Пловдив , 31.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20215330200706 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалван е Електронен фиш серия К № 4114274, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на Е. Г. З., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ се и моли за неговата отмяна и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Прави възражение за прекомерност. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Няма доказателства за датата на връчване на процесния електронен фиш на жалбоподателя. Съдът с разпореждането за насрочване е изискал от въззиваемата страна да представи разписка за връчване на акта до датата на съдебното заседание, с указания, че при непредставяне на такава в дадения от съда срок ще се счете, че жалбата е подадена срок. От въззиваемата страна бил даден отговор, че към момента разписка от електронния фиш не е върната и такава не може да бъде предоставена по делото. Единствените данни за връчване на акта са от списъка с намерени фишове, видно от който 1 актът е бил връчен на 30.12.2020г. Доколкото жалбата е входирана на 11.01.2021г. и при липсата на други данни, съдът намери, че жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок. Освен това същата е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

Електронният фиш е издаден за това, че на 17.10.2020г. в 23:52 часа в Републикански път II-64 Карлово-Пловдив, км. 23+100, разклон за с. Горна Махала, при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч с пътен знак B 26, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч, лек автомобил с рег. № ****, се движел с установена наказуема скорост- 101 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 41 км/ч. Собственик, на когото е регистрирано МПС е Е. Г. З..

Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка по отношение на движението на автомобила на посочената дата и място с посочената скорост се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение № 11743СА/0381146, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. По делото е приложена и Справка за регистрация на МПС, от която е видно, че регистриран собственик на процесното МПС именно жалбоподателя.

Настоящият състав намира, че процесният електронен фиш е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила.

С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват.

Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г, съгласно която, за да е законосъобразно използването 2 на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата към датата на нарушението редакция на Наредбата (след изменението с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г) следва да са налице следните условия:

- използваното техническо средство да е от одобрен тип;

- техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология;

- техническото средство да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка;

- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип;

- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.;

- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.

С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема, че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата на което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на наложената санкция.

Спазени са били изискванията заснемането да бъде извършено с годно техническо средство. Процесното нарушение е било заснето с АТСС ARH CAM S1, което притежава удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126, същото е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под номер 5126 и е преминало надлежна метрологична проверка съгласно Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020г. За пълнота следва да се посочи, че съдът не споделя възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че попълването на номер на служебен автомобил в протокола по чл. 10 от Наредбата в случаите, когато заснемането се е осъществило от АТСС тип „триножник“ води до съмнение кое е средството, с което е бил осъществен контролът. Действително техническото средство, с което е бил осъществен контрола, видно от приложената на 3 същото снимка, е от тип „тринога“, а именно – по смисъла на § 6, т. 65, б. „б“, пр. 2 от ЗДвП техническото средство е мобилно - временно разположено на участък от пътя, установяващо нарушения в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Посочването на номер на служебен автомобил в протокола по чл. 10 от Наредбата се явява непрецизност от страна на попълнилото протокола за осъществяване на видеоконтрол лице, доколкото тази графа се попълва само за мобилно АТСС в МПС, но същото не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото единствено е посочен номерът на автомобила на екипа, който е поставил началото и края на работния процес.

В конкретния случай обаче, според съда не са спазени изискванията на чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за разполагане на АТСС при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта.

Съгласно чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта, мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта. За доказването на това обстоятелство е необходимо административнонаказващият орган да представи надлежни доказателства, които да установяват мястото на поставяне на АТСС и по-конкретно позиционирането му след посочения пътен знак за ограничение на скоростта и в позиция, при която съответното ограничение е приложимо за пътните превозни средства. Такова доказателство би могло да е посочването на разстоянието от пътния знак с ограничение до АТСС в метри, удостоверено в протокола за използване на АТСС. Доказване на точното разположение на техническото средство може да се извърши и чрез представяне на снимка, видеозапис, разпечатка или друго годно доказателствено средство.

В случая, видно от представения в административнонаказателната преписка Протокол за използване на АТСС, контролът е бил осъществяван при посока за задействане в двете посоки на движение, при пътен знак за ограничение от 60 км/ч. Не е било посочено обаче разстоянието от пътния знак с ограничение до АТСС в метри. Доколкото контролът се е осъществявал и в двете посоки, също така не става ясно дали ограничението за съответния пътен участък е важало и за двете посоки. Нещо повече – в 4

Протокола е посочена и посока на движение на контролираните МПС от Север към Юг, като е оградено с кръг и контролирането „в двете посоки“, което е вътрешно противоречиво и буди съмнение за точния начин на извършването на контрола.

От снимката за разположението на автоматизираното техническо средство ARH CAM S1 № 11743 от датата на извършване на нарушението, също не се установява позиционирането на техническото средство да е било след посочения в електронния фиш пътен знак B 2 6 за ограничение на скоростта от 60 км/ч., доколкото представената такава е изключително тъмна и единствено може от нея да се установи разположеното техническо средство и светлините на пътя, както и обект, приличащ на бензиностанция, вляво от техническото средство.

За изясняване на обективната истина, от съда е била изискана справка от ОПУ-Пловдив, съгласно която по отношение на пътен участък км 23+100, разклон за с. Горна Махала, от път II-64, Карлово-Пловдив, е налична сигнализация със знак за ограничение на скоростта В26 (60 км/ч) на км 22+888 дясно в посока гр. Пловдив, който знак е наличен в момента. На км 23+120 ляво в посока гр. Пловдив знак В26 (60 км/ч) липсва. Към справката е приложена един брой схема, видно от която организацията на движението на пътя в процесния участък предвижда в посока Карлово – Пловдив, поставянето на знак В26 (60 км/ч) на км 22+888, последван на км 22+989 от четириклонно кръстовище с разклон за с. Горна Махала вдясно и селскостопански път вляво. Видно от справката, кръстовището приключва на км 23. В обратната посока (Пловдив-Карлово) е било предвидено поставянето на знак В26 (60 км/ч) на км 23+120, какъвто обаче не е бил наличен към момента на извършване на проверката, последван от кръстовището на км 22+989.

Посоченото място в протокола по чл. 10 от Наредбата – км 23+100 е логично да касае мястото, на което е поставено АТСС. Доколкото съгласно представеното статично изображение № 11743СА/0381146, измерената дистанция от АТСС до процесното МПС е била 93 метра, то при поставянето на АТСС на км 23+100, и в двете посоки измерената скорост ще е на място, на което не важи ограниченото за скорост за автомобила при посока за задействане – приближаващ, каквато е била процесната с оглед приложената снимка. В посока Пловдив-Карлово автомобилът ще се намира на км 23+193, 5 т.е. преди знака за ограничение на км 23+120 (който дори не е ясно дали е бил наличен към момента на извършване на нарушението), а в посока КарловоПловдив автомобилът ще се намира на км 23+007, т.е. след процесното кръстовище, където вече няма да попада под ограничението на знака В26 на основание чл. 50, ал. 1 от ППЗДвП.

В случай, че посоченият километър 23+100 касае мястото, където се е намирало процесното МПС към момента на извършения контрол, то при движение на МПС в посока Карлово-Пловдив автомобилът, както вече се посочи, ще се намира след процесното кръстовище, където вече няма да попада под ограничението на знака В26 на основание чл. 50, ал. 1 от ППЗДвП.

Само при движение в посока Пловдив-Карлово, МПС-то би попаднало под ограничение на знак В26, при това само ако такъв знак въобще е бил наличен към момента на извършване на нарушението. Съдът не приема, че е била налице тази хипотеза, поради следното:

На първо място, за да е налице тази хипотеза, е следвало АТСС да бъде поставено на км 23+007 (23+100 минус 93 метра дистанция), т.е. в самото начало/край на кръстовището на разклона за с. Горна Махала. От снимката на процесното АТСС, макар и тъмна, се вижда, че същото не е поставено в началото на кръстовище.

На второ място, в протокола по чл. 10 е записана като посока на движение на контролирани МПС от север към юг (от Карлово към Пловдив), като в електронния фиш също е записан Републикански път II-64 КарловоПловдив, поради което ако трябва да се прави предположение за посоката на движение, то същото предположение би трябвало да бъде, че контролираното МПС се е движело от Карлово към Пловдив.