Решение № 3602 от 05.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3602 гр. София, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Я.Ц.Д. при участието на секретаря Х.С.С. като разгледа докладваното от Я.Ц.Д. Административно наказателно дело № 20241110207437 по описа за 2024 година

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба вх. № ***/***г. по описа на СРС от адв. А. И. - САК, със служебен адрес и адрес за призоваване: гр. ***, в качеството й на пълномощник на Б. Л. Т. с ЕГН: ********** срещу Наказателно постановление № *** от *** г., издадено от зам.кмет на СО, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл.

183, ал. 2, т. 1 от Закон за движението по пътищата(ЗДВП) – глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДВП.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно уведомен представлява. не се явява и не се

По делото е постъпила молба от адв. И., в която поддържа жалбата и изразява становище по съществото на делото.

Претендират се нарушения на процесуалните правила при издаване на АУАН и НП.

Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание административнонаказващият, редовно уведомен не се явява.

Представлява се от пълномощник – юрисконсулт Г..

В хода на съдебните прения, последната изразява мнение за неоснователност на жалбата.

Сочи, че издаденото НП е правилно и законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.

1

Претендира разноски.

От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата на Б. Л. Т. с ЕГН: ********** срещу Наказателно постановление № *** от *** г., издадено от зам.кмет на СО е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба поради, което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

На *** г. около 15:15ч. Н.М. – инспектор ''Център за градска мобилност'' ЕАД в присъствието на С.Н. констатирал, че в гр. *** , на пл.*** в зоната на действие на ПЗ В 27 и Т 18.1 е паркиран л.а. марка ''Б.'' с рег. № ***.

На място се явил водачът на автомобила – жалбоподателят Т. и в негово присъствие Н.М. му съставил АУАН бл.№ ***/*** г., като приел, че е налице извършено нарушение по чл.6, т. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят подписал акта, като вписал, че ще двпозира възражения допълнителноктът и получил екземпляр от него.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е постъпило писмено възражение по акта, с рег. № ***/*** г. по описа на СО по описа на ЦГМ ЕАД, в което Б. Т. сочи, че липсва доказателство, че именно той е паркирал превозното средство. Наред с това посочил, че в този участък и няма пътен знак В 27 и табела Т18.1.

Наказващият орган възприел изцяло установената от контролните органи фактическа обстановка и издал атакуваното наказателно постановление № *** от *** г., издадено от зам.кмет на СО, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДВП – глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДВП.

От така изложената и приета фактическа обстановка по отношение допустимите за разглеждане факти,за да постанови решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда,по който то е наложено.Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.В производството по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция . Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.

На първо място, съдът намира,

2 че в производството пред административнонаказващия орган не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Нарушението е правилно индивидуализирано и не е засегнато правото на защита на жалбоподателя.

АУАН е съставен от компетентното длъжностно лице, съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН, като в тази връзка възраженията в жалбата са изцяло неоснователни.

Видно от съдържанието на АУАН, жалбоподателят лично го е подписал и е получил екземпляр от него на дата ***г.- в деня на съставяне на АУАН.

На следващо място, съдът намира, че нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя е извършено.

Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

От своя страна в разпоредбата на чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП се намира описанието на всички забранителни знаци от от група ''В'', включително и на ПЗ В 27 - "Забранени са престоят и паркирането".

Табела Т 18.1 е намерила своята дефиниция в Приложение № 8 към Наредба № РД02-21-1 от 23.11.2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци и уведомява участниците в движението , че в района на действие на този знак ППС подлежат на принудително отстраняване.

Видно от приложения по делото снимков материал , процесният автомобил е бил раркиран почти непосрествено след знаците В 27 и Т 18.1. на описаното в АУАН място.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че не е установено по категоричен начин , че именно той е субект на нарушението.

Видно от писмените доказателства, процесното МПС е лична собственост на жалбоподателя , като същият не е посочил лице , на което е отстъпил автомобила за ползване.

В този смисъл изключението от правилото, че собственикът носи отговорност не е налично.

Неоснователно е и възражението, че процесните знаци не са били поставени на посоченото в АУАН място.

Видно от представения снимков материал и приобщените скици, пътните знаци са се намирали точно на мястото, описано в АУАН и НП към ***г.

Въз основа на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо единство, съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

3

Не е налице е маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН.

В хода на производството не се събраха доказателства, които да сочат по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи от този вид, а самата му обществена опасност е определена от тежеста на наказанието : ГЛОБА В РАЗМЕР НА 20 ЛЕВА.

Предвид всичко изложено, съдът намери , че атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова , следва да бъде потвърдено.

При този изход от делото на АНО се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение и такова искане е отправено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *** от *** г., издадено от зам.кмет на СО, с което на Б. Л. Т. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДВП – глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДВП.

ОСЪЖДА Б. Л. Т. с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на Столична община, сумата в размер на 100 лева, представляваща разноски за юрисконсулт.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.

София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4