Решение № 26 от 22.01.2024, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Ловеч, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20234310200649 по описа за 2023 година

С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №7154647 издаден от ОД на МВР Ловеч на Е. И. И., ЕГН **********, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, глоба в размер на 100,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 07.03.2023 год. в 15.58 часа в обл. Ловеч, ПП І-4, км 24+500, с АТСС „ARH CAM S1”, насочено в посока гр. София, снимащо в двете посоки, при максимално разрешена скорост за населено място 50 км.ч., съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП и приспаднат толеранс от 3 км или 3% е установено, че с МПС *********, вид лек автомобил с рег. *********, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство 120сd3d.

Посочено е, че при разрешена скорост от 50 км/ч е установена скорост от 73 км /ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 23 км/ч.

Срещу Електронния фиш в законоустановения срок, е подадена жалба от Е. И. И. чрез адв. Х. Н. от САК, в която излага, че издадения ЕФ е неправилен и незаконосъобразен, както и че е издаден при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, поради което моли да бъде отменен.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като моли да се отмени обжалвания ЕФ като неправилен и незаконосъобразен. Сочи, че ИФ е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила. Излага, че извършеното от него нарушение не е доказано, в която насока излага, че ще изрази подробни аргументи в предоставен му срок. В даденият му от съда 5 дневен срок, както и към датата на изготвяне на решението, не е представил писмени бележки по делото.

Издателят на обжалвания ЕФ – ОД на МВР Ловеч - редовно призовани, не изпращат 1 представител.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр.10 от 2011 г.) Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14 - дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14 - дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. По делото са ангажирани доказателства от жалбоподателят и наказващият орган, относно преценката за допустимостта на подадената жалба, от които се установява, че жалбата е депозирана в срок и от лице имащо право на такава, поради което е допустима.

Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано, че жалбоподателят е извършил административно нарушение, което е квалифицирано по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 73 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, за населено място, т. е. превишение от 23 км/ч. Представена е като доказателство по делото и разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че разрешената скорост за пътния участък е 50 км/ч , съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП, видно от представената схема на пътния участък и съответства на зададената скорост в протокола за използване на АТСС. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – ПП І –4, км. 24+500, в с. Сопот, което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и в протокола за използване на АТСС. От снимковия материал се установява и точното отстояние на автомобила от АТСС – 145 метра, като на снимковия материал е отразено, че автомобилът е приближаващ се, т. е. след като АТСС е насочено в посока София и е снимало в двете посоки и заснетия автомобил е приближаващ се, то е видно, че посоката на движение на процесния автомобил е към гр. София. Безспорно е и обстоятелството, че нарушението е извършено в населено място, съгласно представената схема. Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал, като същия е годно доказателствено средство. От приложения снимков материал е видно, че установената превишена скорост е 76 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3 км. или 3% толеранс – 73 км/ч, като тази скорост е отразена в обжалвания ЕФ, и в същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс от 3 км. или 3%, от което следва, че при издаване на обжалвания ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег. номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

От словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено се установява, че нарушението е извършено в населено място (с. Сопот, област Ловеч, през което преминава участък от ПП І-4 /София – Варна/), като правилно е посочена разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, в която е регламентирана забраната да не се превишава 2 стойността от 50 км/час за населено място. Тази забрана е въведена по силата на закона – чл.

21, ал. 1 от ЗДвП и именно това е конкретно нарушената норма от закона, съобразно останалите изложени в обстоятелствената част на ЕФ и установени в хода на настоящето производство факти.

От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на &6, т. 11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, със скорост от 73 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е била 50 км/ч. предвид на това, че нарушението е извършено в населено място, видно от снимковия материал. Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил засечен с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС тип "ARH CAM S1", одобрена на 07.09.2017 г., със срок на валидност до 07.09.2027 г., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол за проверка № 58-СГ-ИСИС от 17.05.2022 г., от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство №120CD3D. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението.

Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.

ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Освен това според Тълкувателно решение № 1/26 февруари 2014 година по т. д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП . Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП ), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.

Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което 3 като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административно наказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия /чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове/.

Съдът намира, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания, изчерпателно посочени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. ЕФ е издаден от ОД на МВР – Ловеч, която именно дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението.

От представените писмени доказателства по делото се установява, че разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР Ловеч, който е прегледал записа от камерата, и е попълнил и издал обжалвания ЕФ на 09.03.2023 г. Видно от снимковия материал автомобилът е заснет с превишена скорост на 07.03.2023 г., като това именно е датата на извършване на нарушението, която е посочена и в ЕФ, а дата 09.03.2023 г. е датата на която е издаден обжалвания ЕФ.

В ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег. номер на автомобила, с който е извършено нарушението, разрешена и установена скорост.

Обстоятелството, че нарушението е извършено в населено място изрично е отразено в ЕФ.

При издаване на ЕФ е спазена и процедурата, същият да бъде предявен на собственика на МПС, с което е извършено нарушението, като видно от справката за собственост, автомобилът е собственост на жалбоподателя И.. Разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП регламентира, че "Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Жалбоподателят И., видно от събраните по делото доказателства е получил ел. фиш, не е оспорил констатациите по него и не е депозирал декларация, от която да се установява, че не той, а друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата, с оглед на което правилно е ангажирана неговата отговорност, като собственик на МПС, с което е извършено нарушението.

Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., като в тази връзка по делото АНО е представил Протокол с рег. № 906р2653/08.03.2023 г., по описа на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Ловеч, удостоверяващ използването на споменатото мобилно техническо средство на 07.03.2023 г., от който е видно къде е било разположено техническото средство, в какъв режим е работело същото, посока за задействане /в двете посоки/, контролирана скорост, т. е. спазени са 4 изискванията на чл. 10 от Наредбата. От цитирания протокол се установява, че АТСС е въведено в експлоатация на 07.03.2023 г. в 14.00 часа и е работило до 16.30 часа, като са установени 6 броя нарушения. Протоколът съдържа всички предвидени в Наредбата реквизити, поради което съдът го цени като годно доказателствено средство. От съдържанието на същия се установява, освен мястото на което е бил извършван контрола на пътното движение, времевият отрязък, през който системата е работела в контролирания участък, но и режимът на измерване, който в случая е бил стационарен, както и че движението е било контролирано и в двете посоки. При това положение, отразените в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата данни следва да се приемат за доказани, тъй като същия има характера на официален удостоверителен документ, който е съставен от длъжностно лице, в кръга на службата му. Протоколът е попълнен ръкописно и съдържа данни за служителя от "Пътна полиция", който е попълнил отразените в него факти, като на определеното място същият е вписал името и фамилията си, след което документът е официално заведен с регистрационен номер, поради което и няма съмнение кой е неговия автор. В протокола за използване на АТСС е отбелязано и неподвижността на режима на измерване, тъй като е попълнена графа "стационарен" режим на измерване.