Решение № 18 от 15.01.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. В., 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван В. Никифорски при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело № 20251420102675 по описа за 2025 година

Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищецът Т. В. Т. е предявил против „Й.Б.“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл.3 ЗЗД, вр.чл. 23 ЗПК и чл.143, ал.3, т.5 ЗЗП, за обявяване нищожността на клаузата за неустойка в сключения между страните договор.

В исковата молба ищецът твърди, че бил абонат на телекомуникационна компания „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК: **, като ноември месец на 2019 г. решил да прекрати своя договор с горепосочената компания. В тази връзка пуснал всички надлежни документи, в това число и заявление за прекратяване на договора.

Навежда твърдения, че през последните две години почти всеки ден получава обаждания по телефона, чрез които се претендира от него вземане за сумата от 1373.71 (хиляда триста седемдесет и три лева и седемдесет и една стотинки) лева за използвани услуги на „Й.Б.“ ЕАД, за период от 15.11.2019 г.-14.12.2019г. и неустойки, подложен е на психически тормоз чрез отправяне на заплахи чрез частни съдебни изпълнители в случай, че не заплати тази сума.Извършил справка в офис на ответника, където служител на въпросното дружество направил необходимата справка и заявил, че в системата ищецът фигурира с клиентски № ** и има задължения по фактура № ** от 15.12.2019 г. издадена от „Т.Б.“ ЕАД (предишно наименование на ответника).

1

Във връзка с горното на 07.08.2025 г. изпрати писмо до ответника с искане да отпише задължението предмет на фактура № ** от 15.12.2019 г., като противоречаща на разпоредбите на Закона за защита на потребителите и погасено по давност по реда на Закона за задълженията и договорите. Искането му не било удовлетворено и същевременно продължава да е подложен на непрекъснат телефонен тормоз да заплати въпросното вземане, което ищецът оспорва изцяло, като погасено по давност.Развива подробни съображения в тази насока.

Моли съда да признае за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника процесните суми, обективирани във фактура № ** от 15.12.2019 г., поради погасяването им по давност.

Посочва се по – нататък, че наред с изложеното неустойката от 527.92 /петстотин двадесет и седем лева и деветдесет и две стотинки/ лева, считам за нищожна, поради противоречие с чл. 146, вр. чл. 143. т. 5, вр. чл. 26. ал. 1 от ЗЗД. Клаузата от сключения между страните договор за мобилни услуги, съгласно която ответникът изисква заплащането от страна на ищеца на въпросната сума гласи следното: „абонатът се задължава да заплати неустойка в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти за съответния абонаментен план до края на срока на договора“ и същата е в противоречие с горепосочените разпоредби.посочва се, че клаузата за неустойка е неравноправна, защото принудително обвързва потребителя и води до явно неравновесие между правата и задълженията на двете страни по договора по смисъла на чл. 143. т. 5 от ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Такава клауза за неустойка не отговаря на основните функции на неустойката по чл. 92 ЗЗД - да обезпечава изпълнението на задължението и да служи като обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

Такава клауза е нищожна по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 26. ал. 1 от ЗЗЛ, защото нарушава основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителя - ищец.

В срочно подаден отговор ответникът „Й.Б.“ ЕАД на първо място излага съображения за недопустимост на предявения иск, поради липса на правен интерес у ищеца, тъй като не било налице спор между страните относно вземането. На следващо място, счита, че дори съдът да приеме иска за допустим, то той се явява неоснователен. Сочи, че съгласно чл. 141 от Общите условия на „Й.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги на Дружеството (публично достъпни на интернет страницата на Дружеството), адресираните до Yettel предложения, жалби и молби от потребители се разглеждат и решават от Yettel не по- късно от един месец от датата на получаването им. В срока по чл. 141 от посочените по- горе Общи условия и преди изтичането му, дружеството е извършило проверка и е уважило възражението на потребителя. На дата 29.08.2025 г. процесното задължение в размер на 1373.71 лв. с ДДС е изцяло занулено по абонатния номер на клиента. В писмо с изх. № GB-C4IH927 от дата 29.08.2025 г., изпратено до г-н Т., същият е уведомен изрично за предприетите от Дружеството действия и за факта, че 2 задължението му към Оператора е занулено.Исковата молба е подадена от ищеца на 22.08.2025 г., само 10 дни след като е подал възражението си до ответника и без да изчака изтичането на предвидения 30-дневен срок за отговор.

Посочва се, че към настоящия моменти и към този на образуване на делото, „Й.Б.“ ЕАД няма претенции към г-н Т. В. Т. за сумата от 1373.71 лв. с ДДС по фактура № **, тъй като вземането е погасено и счетоводно занулено, видно от Справка за издадените от „Й.Б.“ ЕАД фактури. Тъй като ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че не дължи сумата, то искът се явява неоснователен - не може да се установява със сила на пресъдено нещо несъществуването на едно право, което ответникът не твърди, че съществува.

След като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите и съображенията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представено писмо от 07.08.2025 г., изпратено от ищеца до ответника с искане за отписване на задължението предмет на фактура № ** от 15.12.2019 г.

По делото е представено и копие от фактура № **.

Представено е и писмо, изходящо от ответника, с изх. № GB-C4IH927 от дата 29.08.2025 г., с което ответника уведомява ищеца, че задължението му ще бъде заличено.Няма данни писмото да е връчено на ищеца.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи.

І. По допустимостта на иска.

По настоящото дело спорното право (вземане) има облигационен характер и поради това може да бъде погасено по давност, а ищецът има правен интерес от предявяване на такъв иск. Действително ответникът не е предявил вземането си по съдебен ред, но това не изключва възможността за позоваване на изтекла давност.

Налице е и съдебна практика, от която може да се направи извод, че е допустимо предявяване на отрицателен установителен иск за недължимост на вземане поради погасяването му по давност. Така например, с Определение № 61 от 26.01.2009 г. на ВКС по ч. т. д. 5/2009 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 247, ал. 3 от ГПК, е допуснато обезпечение на такъв иск, което означава, че съдът го е намерил за допустим.

С Решение № 450 от 12.04.2010 г. на ОС - В. по гр. д. № 24/2009 г. иск по чл. 424 ГПК вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, такъв иск е бил отхвърлен като неоснователен поради извършено плащане след изтичане на давностния срок, но също, без да се поставя под въпрос неговата допустимост.

С Решение № 4307 от 29.05.2013 г. на РС - Б. по гр. д. № 3604/2012 г. е уважен отрицателен установителен иск по чл. 424 от ГПК вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на задължения към мобилен оператор на основание изтекла давност.

Поради гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск е допустим, 3 като наведените от ответника доводи за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск за недължимост на вземане на основание изтекла погасителна давност са неоснователни.

ІІ. По основателността на иска.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, следва да се приеме, че процесните вземания са периодични. Периодично е това плащане, което не е еднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо той да е предварително определен или определяем.

Съгласно цитираното тълкувателно решение в обобщение е прието, че винаги когато едно плащане притежава посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи като периодично по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД, при което е изведен извод, че вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.

Процесната фактура е издадена на 15.12.2019 г. Предвид датата на подаване на исковата молба /22.08.2025 г./, задълженията по всички вземания по фактурата се явяват погасени по давност. По този въпрос освен това не е налице спор между страните.

Следователно, предявения главен иск е основателен и ще бъде уважен изцяло.

Предвид уважаване на главния иск, съдът не дължи произнасяне по предявения при условията на евентуалност иск.

ІІІ. По разноските

При този изход на спора право на разноски възникват за ищеца.Последният е доказал разноски в размер на 54.92 лева – държавна такса и 500.00 лева – адвокатско възнаграждение. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски.

С поведението си, като не е отписал погасеното по давност вземане, последният е дал повод за завеждане на делото, поради което твърденията му в обратна насока са неоснователни.

От процесуалния представител на ответника своевременно е релевирано възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца. В конкретния случай възнаграждението на ищеца следва да се определи като 4 ориентир съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1/2004г. За възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.), като размера в настоящия случай възлиза на сумата от 437.00 лева. Като взе предвид тези обстоятелства и като отчете фактическата и правна сложност на делото, както и процесуалната работа на адвоката – изготвяне и подаване на искова молба, без явяване в съдебни заседания и направени искания за събиране на доказателства, съдът намира, че адвокатското възнаграждение от 500, 00 лева се явява прекомерно. Поради това, отчитайки посочените обстоятелства, съдът определя възнаграждение в размер на 160.00 евро.

Така мотивиран, Врачанският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК, че Т. В. Т., ЕГН:

**********, с адрес гр.В. ж.к. „М.“ .... не дължи поради изтекла погасителна давност на „Й.Б.” ЕАД, ЕИК ** сумите за мобилни услуги по фактура № ** от 15.12.2019 г.

ОСЪЖДА „Й.Б.” ЕАД, ЕИК ** да заплати на Т. В. Т., ЕГН: ********** сумата 160.00 евро /сто и шестдесет евро/, представляваща сторените в настоящото производство съдебноделоводни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, както и сумата от 28,08 евро – заплатена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните съобразно нормата на чл.7, ал.2 ГПК.