Решение № 999 от 06.11.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 999 гр. Стара Загора, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антония Тонева при участието на секретаря Диана Р. Стоянова като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело № 20255530102422 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД.

Ищецът *** твърди в исковата си молба, че между нея в качеството на кредитополучател и ***, в качеството на кредитодател, е сключен Договор за потребителски кредит № *** Договорът е сключен при условията на закона за електронния документи и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. По силата на този договор *** е следвало да предостави парични средства в размер на BGN *** на ***анов, а тя от своя страна да ги възстанови, ведно с възнаградителна лихва. Съгласно чл.7, ал.1 от договора, годишният лихвен процент на заема е 41 % процента, а годишният процент на разходите е 49.65 %.

Срокът за издължаване на кредита е 16 месеца.

Заявява, че към настоящия момент е погасила изцяло главницата по процесния договор, като е заплащала и суми над размера на последната, възлизащи на BGN ***. Счита, че е надплатила суми по договора, във връзка със заплатени възнаградителна лихва, неустойка и други такси, уговорени в договора за кредит, тъй като последният е недействителен. Договорът не отговаря на изискванията на ЗПК и съгласно чл. 23 от ЗПК е следвало да върне само чистата стойност на кредита, като счита, че не дължи лихва и други разходи по него. Излага подробни правни аргументи в подкрепа на тезата си за недействителност на договора, цитира съдебна практика.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди *** да й заплати на основание чл.55 от ЗЗД недължимо платените суми в размер на *** лева, във връзка с Договор за потребителски кредит № *** година. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът *** представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който заявява в 1 случай, че иска е допустим, че признава същия за основателен. Заявява, че претендираната сума е заплатена в пълен размер по банкова сметка на ищеца, за което прилага платежно нареждане.

Счита, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на иска, поради което моли при постановяване на крайния съдебен акт, на основание чл.78 ал.2 ГПК, съда да възложи разноските изцяло в тежест на ищеца, като излага подробни аргументи за това.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че на 18.05.2023г. между ищеца ***, в качеството на кредитополучател и ***, в качеството на кредитодател, е сключен Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца потребителски кредит в размер на *** лв. срещу задължението на последния да го върне в срок от 16 месеца с месечна вноска ***, при ГПР 49,65% и годишен лихвен процент 32,89%. В чл.10 от Договора е посочено, че кредитополучателя дължи неустойка с обезщетителен характер в случай, че не представи обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл.20 от договора. Съгласно чл.20 от договора вземането се обезпечава с поръчителство за пълния размер на кредита.

Кредитополучателят се задължава, в срок от 3 (три) работни дни от сключването на Договора, да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице, одобрено от кредитора. Физическото лице - поръчител следва да отговаря на описаните в чл.20 ал.3 изисквания: физическо лице с брутен осигурителен доход над *** лв; работещо по трудов договор, с най-малко 6 месеца трудов стаж при последния работодател; да няма активни експозиции в Централен кредитен регистър с просрочие над 30 дни; да не е страна по договор за кредит сключен с „Макроадванс“ АД. Дължимата от заемателя неустойка е платима разсрочено, ведно с погасителните вноски по *** лв. месечно за срока на договора.

Така месечната вноска на кредитополучателя е определена в размер на *** лв.

Съдът е приел за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че ищцата *** е заплатила на ответника *** по Договор за потребителски кредит №****** над главницата, сумата от ***,00 лв.

При така събраните доказателства съдът намира, че не е спорно по делото, че между страните са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит, както и че ищецът е потребител по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК, поради което за валидност на договора и последици му приложение ще намерят изискванията на ЗПК.

Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.712 и т.20 и ал.2, чл.12 ал.1 т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Разпоредбата на чл.11 ал.1 от ЗПК, регламентираща съдържанието на договора за потребителски кредит, в т.10 въвежда изискване за посочване в договора на годишния 2 процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Това изискване е въведено, за да гарантира на потребителя яснота и прозрачност как се формира задължението му, какво е оскъпяването на кредита, както и да му даде възможност да извърши съпоставка с други кредитни продукти и направи своя избор. По правилата на чл.19 ал.1-3 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. По смисъла на ЗПК §1 т.1 "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. От изложеното следва, че годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита. Спазването на това изискване дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора.

В настоящия случай в цитирания по-горе договор кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютна стойност на ГПР, като липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият размер на ГПР 49,65%/.

В договора за паричен заем е посочен процент на ГПР 49,65%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл.11 ал.1 т.10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл.19 ал.4 ЗПК, но не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно уговорената по договора неустойка за поръчител, която следва да се включи в общите разходи по кредита по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК. Неустойката е определена като месечна вноска за срока на договора и следва да бъде включена в ГПР.

Прибавянето към ГПР на сумата за неустойка за непредоставено обезпечение, води до надвишаване на ограничението на чл.19 ал.4 ЗПК, а от там до нищожност на основание чл.19 ал.5 ЗПК.

Предвид изложеното се налага извод, че договора за паричен заем не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, тъй като в него липсва посочване на действителният процент на ГПР. Годишният процент на разходите е част е същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички 3 участващи при формирането му елементи не може да се приеме, че е спазена нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, което представлява на нарушение по чл.22 ЗПК, водещо до недействителност на договора. В този случай по правилата на чл.23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и други разходи по кредита.

Съгласно разпоредбата на чл.55 ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, /факт, който не е спорен по делото/, а задължение на ответника е да установи, че е налице правнозначимо основание за получаването на сумата, респ. за задържането й. Предвид установената недействителност на процесния договор за кредит и с оглед правилото на чл.23 ЗПК, съдът намира, че за ответника не е налице основание за задържане на платената по Договор за потребителски кредит № *** сума *** лв.

По делото е представено преводно нареждане от ***, от което се установява, че в хода на делото ответникът *** е заплатил на *** сумата от *** лв., което се признава от ищеца ***.

Предвид направеното в хода на делото плащане съдът счита, че следва да отхвърли предявения иск, като погА. чрез плащане.

Ищецът е направил искане за присъждане на направените по делото разноски, които съгласно представения списък по чл.80 ГПК са в размер на 50 лв. държавна такса.

Пълномощника на ищеца е поскал определяне и присъждане на възнаграждение при условията на чл.38 ал.2 от ЗА, като представя по делото договор за правна защита и съдействие, в който е обективирано изявление, че договореното възнаграждение е съгласно чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.

Ответникът е възразил, че е налице хипотезата на чл.78 ал.2 ГПК и моли разноските да се възложат в тежест на ищеца.

По отношение на разноските съдът приема следното: Съгласно чл.78 ал.1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Изключение от правилото е ал.2 на същата разпоредба. За да се приложи хипотезата на чл.78 ал.2 ГПК е необходимо наличието на две кумулативни предпоставки: ответникът да не е дал с поведението си повод за завеждане на делото и да е налице признание на иска. В процесния случай безспорно е налице втората предпоставка - признание на иска в хода на производството по делото, направено от ответника с писмения му отговор от 29.07.2025г., но липсват данни, от които може да се направи извод, че ответната страна не е дала повод за завеждане на делото. Настоящата искова молба е предявена на 27.05.2025г., а плащането е на ***, поради което съдът намира, че с поведението си ответната страна е дала повод за завеждане на иска, поради което следва да понесе направените от ищеца разноски в размер на 50 лв. държавна такса.

Налице е основание и за определяне и присъждане на пълномощника на ищеца на 4 възнаграждение при условията на чл.38 ал.2 от ЗА за осъществената безплатна правна помощ, поради което в полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ***, ЕГН **********, с адрес ***, против ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, иск по чл.55 ЗЗД за сумата от *** лв., дадена без основание по недействителен Договор за потребителски кредит № ***, като погА. чрез плащане в хода на делото.

ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ЕГН **********, с адрес ***, направените по делото разноски в размер на 50,00 лв. държавна такса.

ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от адвокат ***, при условията на чл.38 ал.2 от ЗА сумата от 480,00 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за осъществено от адвокат *** процесуално представителство на ищеца ***.