Решение № 4752 от 31.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4752 гр. София, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20241110209609 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № № 23-4332-014070 от 01.08.2023г. издадено от Г.В.Б. на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР , упълномощена с със заповед на министъра на вътрешните работи рег. № 8121 з-1632/02.12.2021 г. , с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 188, ал. 1, ЧЛ.179 АЛ.2 ПР.1. от ЗДвП ; ЧЛ.175 АЛ.1 Т.5 от ЗДвП, за нарушения на чл. 20, ал. 2 от ЗДВП и чл.123, ал.

1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП на П. Т. Б., с ЕГН **********са наложени административни наказания съответно за нарушение на чл.20, ал.2 вр. чл. 179, ал.2 от ЗДвП "глоба" в размер на 200 лева и за нарушение на чл. 123, ал.1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за един месец.

Недоволна от НП е останала Б., която подава жалба в срок, посочвайки, че е нарушен материалният закон и са допуснати съществени процесуални нарушения, респективно, че не е участвала в ПТП с куче. Моли за отмяна на НП, претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява, явява се адв. Д., който пледира за отмяна на НП. Сочи, че е възможно кучето да не е било забелязано от водача. Намира, че не е налице ПТП, сочи, че е образувано досъдебно производство.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

1

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 19.05.2023г., около 08:15 часа, в гр. София, на кръстовището, на ул.Ген.Паренсов и ул.Любен Каравелов се движел лек автомобил Фолксваген Поло, с държавен контролен номер СА****АК, собственост на жалбоподателката. Водачът на автомобила не бил установен. На пътното платно, на кръстовището, на отстояние от тротоарния бордюр лежало на тялото си бездомно куче, именувано от жителите на кооперациите в съседство Дебеланка.

То било разположено с лапи по посока на кръстовището и с вдигната глава на платното за движение и гледало в посока кръстовището и се падало вляво на автомобила, който предприел маневра ляв завой от улица Любен Каравелов. Водачът не забелязал лежащото на пътното платно куче, поради което настъпило съприкосновение между левите колела на автомобила и тялото на кучето, като колелата преминали през лапите на животното, при което автомобилът се надигнал рязко от лявата си страна, и впоследствие отново осъществили контакт с пътната настилка, от което се получили неестествени вибрации в купето. От удара кучето Дебеланка било изхвърлено във въздуха, завъртяло се и паднало върху тялото си. От удара се чул силен шум, възприет от свидетелите В. и Г. и други пешеходци. Кучето също силно изпищяло по време на сблъсъка и непосредствено след това, което било възприето от лицата в близост. Минувачите започнали да викат и да ръкомахат на водача да спре, но макар и водачът да ги възприел, също както и неестественото поведение на автомобила, който управлявал, както и писъците на кучето, същият рязко форсирал двигателя, ускорил, не спрял на мястото на ПТП, а го напуснал. Кучето Дебеланка се опитало да се изправи, но не успяло и продължило да лежи на платното за движение. Било преместено от свидетелят Г. от платното за движение и закарано във ветеринарна клиника Добро хрумване, където претърпяло хирургическа интервенция на сложна фрактура на бедрена кост – лява, но състоянието му в следващите дни се влошило без благоприятна прогноза и на 10.06.2023г. било евтаназирано.

Призована в ОПП СДВР, жалбоподателката Б. попълнила декларация, в която не посочила кой е управлявал МПС по време на инцидента.

На жалбоподателката бил съставен АУАН № АД129833, от 19.06.2023 г. от А. С., в който било посочено, в обстоятелствената част, че на цитираната дата неизвестен водач е управлявал процесното МПС, без да се посочва кой е неговият собственик, като било уточнено, че поради несъобразена скорост с релефа на местността (остър завой) допуска ПТП с куче, намиращо се на пътното платно, след което не остава на местопроизшествието и не уведомява органите на МВР по територия, а като правна квалификация били посочени 2 разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от ЗДВП и чл.123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП и чл.188, ал.1 от ЗДвП.

В срока по чл.44, ал. 1 ЗАНН от жалбоподателката не подала възражения Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното Наказателно постановление (НП) № № 23-4332-014070 от 01.08.2023г. издадено от Г.В.Б. на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР , упълномощена с със заповед на министъра на вътрешните работи рег. № 8121 з-1632/02.12.2021 г. , с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 188, ал. 1, ЧЛ.179 АЛ.2 ПР.1. от ЗДвП; ЧЛ.175 АЛ.1 Т.5 от ЗДвП, за нарушения на чл. 20, ал. 2 от ЗДВП и чл.123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП на П. Т. Б., с ЕГН **********са наложени административни наказания съответно за нарушение на чл.20, ал.2 вр. чл. 179, ал.2 от ЗДвП "глоба" в размер на 200 лева и за нарушение на чл. 123, ал.1, т.

3, б. „в“ от ЗДвП административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за един месец. Била изложена идентична фактическа обстановка с тази в АУАН и било посочено допълнително, че МПС е собственост на Б..

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели: С., Г. и В., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, а именно: материално от приобщеното досъдебно производство, веществено доказателство – диск, на който е извършен оглед в съдебно заседание, декларация от жалбоподателката, справка картон на водача, заповеди за компетентност, епикриза от ветеринарна клиника.

Съдът кредитира гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетеля С., които макар и лаконични, установяват, че именно той е съставил АУАН по данни от приобщения видеозапис.

Съдът кредитира и показанията на Г. и В., които са непротиворечиви вътрешно, логични, последователни и се подкрепят от другите събрани по делото доказателствени материали, включително и от констатациите при извършения оглед на ВД – диск, в съдебно заседание. От тях се установяват действията на водача на автомобила, механизмът на настъпване на ПТП и действията на водача след това. Показанията са взаимодопълващи се, без противоречия и намират опора в другите доказателствени източници. И двамата свидетели съобщават за силен шум от ПТП и силен писък на кучето по време на удара, който те за възприели, както и останалите пешеходци от далечно разстояние, което навежда съда на несъмнен извод, че и водачът е възприел същите и е бил наясно след реализирането на ПТП, че такова е настъпило. Съобщеното от свидетелите за последващите действия на водача по форсиране на двигателя, ускоряване на скоростта и напускане бързо на мястото на произшествието навеждат на несъмнен извод, че същият е бил насяно, че е допуснал ПТП.

Съдът кредитира и съобщеното от двамата свидетели по отношение на това, че кучето е лежало на платното за движение, както и че минувачите са ръкомахали и викали по посока на автомобила след ПТП, действия, които очевидно водачът е възприел, но не е реагирал на тях, също както и на неестественото поведение на автомобила по време на ПТП, което е било ясна индикация за неговото настъпване.

От извършения оглед на диска се събраха данни за механизма на ПТП, действията на водача на автомобила, разположението на кучето Дебеланка, които подкрепят съобщеното от свидетелите. Неестественото поведение на самия автомобил се установява от извършения 3 оглед. От тях се установява почти напълно и ДКН на автомобила, неговата марка и цвят, които в своята комплексност навеждат до несъмнен извод, че се касае за автомобила именно на жалбоподателката в качеството на собственик.

От наличната епикриза по ДП, съдът установява какви манипулации и с какъв резултат са извършвани по отношение на пострадалото куче.

Доказателствата са непротиворечиви и по-подробен техен анализ не се налага.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от наказаното лице, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление съдът констатира, че са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН.

В случая жалбоподателката е наказана на основание чл.188, ал.1 изр. 2 от ЗДвП, според който текст собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В АУАН и НП обаче е допуснато непреодолимо съществено процесуално нарушение, доколкото изобщо не е посочено, че жалбоподателката носи отговорност като собственик на МПС, непосочил водача, който реално е управлявал МПС. Дори в АУАН липсва уточнение, че Б. е собственик на МПС, което е от изключителна важност за правилното словесно описание на нарушението и реда за неговото санкциониране в случаите, когато не се установява реално управлявалият водач. Не става ясно в АУАН защо Б. е санкционирана за нарушение на „неизвестен водач“.

Напълно недостатъчно и далеч от изискването на закона е описанието на нарушението словесно като се посочва, че се касае за „неизвестен водач“. Законодателят не борави с този термин и той няма отношение към предвиденото отклонение в чл.188, ал.1 от ЗДвП. В този смисъл липсва като в АУАН, така и в НП описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, доколкото не е изрично описано, че Б. се наказва като собственик на МПС, който не посочва на кого е предоставил МПС. Нарушени са чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Пропускът е съществен, защото нарушава правото на защита на наказаното лице да разбере за какво нарушение му е вменена отговорност, като за съда е и пречка при контрол на НП да изведе волята на АНО. Това е самостоятелно основание за отмяна на НП.

Съгласно чл.20, ал.2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

4

Чл. 179, ал. 2 от същия закон предвижда, че който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

Безспорно е установено водачът на автомобила да е причинил ПТП с намиращо се на платното за движение лежащо куче на посоченото място, дата и час.

Въпреки това съдът намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение, което се изразява в бланкетно цитиране в НП на част от разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, което не е достатъчно да удовлетвори дори в минимална степен критериите в ЗАНН за словесно описание на нарушението. Не става ясно с какви конкретни обстоятелства не се е съобразил жалбоподателят при избиране на скоростта си на движение – какъв е бил релефът на местността. Посочено, че се касае за остър завой. Никакви конкретни факти за такава особеност не са намерили отражение в НП въобще. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, предвиждащ задължение за водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В случая, както в АУАН, така и в процесното НП не е налице конкретно и ясно описание на нарушението, като не са посочени относимите обстоятелства, при които е извършено. Възпроизвеждането на част от посочената като нарушена разпоредба не може да замени императивното изискване на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН за описание на нарушението, чрез посочване на обстоятелствата, при които е извършено.