Решение № 1271 от 13.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1271 гр. Пловдив, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Емилия Бл. Лалева при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Емилия Бл. Лалева Въззивно гражданско дело № 20255300501611 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

Образувано е по въззивна жалба на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. *****, подадена чрез пълномощника юрисконсулт П. П., против решение № 1893 от 22.04.2025 г., постановено по гр.д. № 3853/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІХ гр.с., с което са отхвърлени предявените от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД против И. С. С., ЕГН ********** от гр. *****, обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл.

415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 318 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 2456/18.04.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5270/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХII граждански състав, а именно: сумата от 1 330,90 лв. – главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода от 01.05.2022 г. до 31.10.2022 г. по партидата на длъжника с клиентски № ***** за обект с ИТН *****, находящ се гр. *****, както и обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от 02.07.2022 г. до 12.04.2023 г. в размер на 54,70 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 13.04.2023 г., до окончателното й изплащане.

Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за необоснованост и 1 неправилност на решението. Поддържа се, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, респективно е клиент на топлинна енергия, а по делото е прието без възражение от ответника заключение на съдебно-техническа експертиза за стойността на количеството топлинна енергия при липса на измервателен уред – водомер, поради което не е било необходимо изискването на допълнителни доказателства в тази насока. Изтъква се, че по делото са събрани писмени доказателства, установяващи, че водомерът в обекта на ответника е бил неизправен и същият е бил уведомен за това, макар според жалбоподателя в случая да е налице хипотезата на липсващ измервателен уред. Сочи се, че измервателните уреди в абонатната станция на адреса са изправни, за което са представени писмени доказателства. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат уважени, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции. Прави се възражение за прекомерност на поискания адвокатски хонорар от другата страна, в случай, че същият не е съобразен с Наредба № 1/2004 г. Не се сочат доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна И. С. С., подаден чрез назначения от съда особен представител адвокат Е. И., с който се оспорва като неоснователна въззивната жалба. Релевират се доводи, че по делото липсват доказателства потребителят да е бил уведомен за необходимостта от поставяне на изправно измервателно устройство, както и доказателства за броя на обитателите в топлоснабдения имот, респективно основанието за начисляване на количество топлинна енергия за двама обитатели. Иска се потвърждаване на обжалваното решение.

Не се сочат доказателства.

Третото лице помагач "Техем сървисис" ЕООД, ЕИК *****, не е заявило становище.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна, насочена е против подлежащ на обжалване акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Районен съд – Пловдив е сезиран с предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД , вр. с чл. 150, ал. 1 З Е и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от "ЕВН България Топлофикация" ЕАД против И. С. С. за признаване за установено в отношенията между страните, че И. С. С. дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед № 2456/18.04.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5270/2023 г. по описа на РС - Пловдив, а именно: сумата от 1 330,90 лв. – главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода от 01.05.2022 г. до 31.10.2022 г. по партидата на длъжника с клиентски № ***** за обект на потребление с ИТН *****, находящ се гр. ***** и сумата от 54,70 2 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 02.07.2022 г. до 12.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 13.04.2023 г. до окончателното й погасяване.

Претенцията е обоснована с твърдение за съществуващо между страните валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия. В изпълнение на задълженията по това правоотношение, за процесния период, ищецът е доставил топлинна енергия до собствен на ответника топлоснабден обект, находящ се в гр. *****.

Търговецът, извършващ дялово разпределение – "Техем сървисис" ЕООД, е разпределил за имота топлинна енергия на стойност от 1330,90 лв., представляваща топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на стойност от 1325,44 лв. и услуга за дялово разпределение от 5,46 лв., но ответникът, в качеството си на потребител на топлинна енергия, не е заплатил стойността на доставената топлинна енергия, поради което е изпаднал в забава. Твърди се, че начислената на ответника топлинна енергия е доставена и разпредЕ. съобразно с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове. Сочи се, че топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислена в хипотезата на неосигурен достъп за проверка за осъществяване на реален отчет и на липса на изправен водомер в имота на ответника, който да отчита количество топла вода. Поддържа се, че служебното начисление е осъществено на основание чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата за топлоснабдяването. За претендираните суми е депозирано заявление по чл.

410 от ГПК и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК против И. С. С. по ч. г. д. № 5270/2023 г. по описа на РС – Пловдив. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът не е подал възражение, но тъй като заповедта е била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК съдът е указал на ищеца, съобразно разпоредбите на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК , че заявителят може да предяви иск за установяване на вземането си, поради което ищецът предявил искова молба в срока по чл. 415 от ГПК.

Ответницата И. С. С., чрез назначения особен представител адв. Е. И., е депозирала писмен отговор по чл. 131 от ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорени са изложените в исковата молба твърдения, че има качеството на потребител като твърди, че няма представени доказателства в тази насока от ищеца. Оспорва съществуването на облигационно правоотношение, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, като се позовава на разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката. Оспорва претенциите както по основание, така и по размер, като сочи, че извлеченията от сметка са едностранно изготвени документи и не установяват доставената топлоенергия и съответно не се ползват с доказателствена сила за това обстоятелство. Оспорва годността и изправността на топломера в абонатната станция. Сочи, че договорът за продажба на топлинна енергия е реален, поради което сметката за предоставена енергийна услуга може да се отнася единствено за реално потребена топлинна енергия. Твърди, че дължимите суми за доставена топлинна енергия са изчислени от ищцовото дружество въз основа на 3

Методика за дялово разпределение – приложение към Наредбата за топлоснабдяването, която не държи сметка за реално потребената енергия в конкретния имот, поради което и фактурите за потребена топлоенергия са изготвени по недействителни данни.

В хода на производството са приети допуснатите съдебно техническа експертиза, изготвена от вещо лице инж. В. Ш. и съдебно счетоводна експертиза, изготвена от вещо лице Т. Р..

За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел за недължима сумата в размер на 1330,90 лв., доколкото ищецът не е доказал, че са налице предпоставките за служебно начисляване на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира обжалваното решение за валидно, а в обжалваната част и допустимо.

Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката , отношенията между доставчик на топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост се уреждат чрез договор при общи условия, като клиенти са собствениците на самостоятелните обекти в сграда в етажна собственост, ползватели на такива недвижими имоти или техни наематели, последните при разкрита на тяхно име партида. Според нормата на чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. За възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните. На следващо място, според чл. 153, ал. 1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. Между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства (нотариален акт № ****, том 46, вх. рег. № 13812/****.2007 г. на служба по вписванията - ****) се установява, че през процесния период собственик на топлоснабденото жилище, представляващо ап. № 27, находящ се в гр. *****, е била И. С. С., която го е придобила по договор за покупко-продажба на 29.05.2007 г., Собствеността на ответницата върху топлоснабдения имот е доказана от приложените по делото документи, а и същото обстоятелство не е оспорено от ответницата. Поради изложеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че между И. С. С., от една страна, и ищеца, от друга страна, са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05. 2022 г. – м. 10. 2022 г.

4

Спорен е въпросът относно приложимостта в конкретния случай на правилото по чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Съгласно посочената разпоредба изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно денонощие, когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени или не са изпълнени изискванията на чл.

52, ал. 4 и ал. 6, т. 4, липсва или има нарушена оловна и/или холендрова пломба, или не е осигурен достъп за отчитане. В конкретния случай като причина за начислението на количества потребена БГВ по норматив се сочи, както неосигуряването на достъп за отчитане на водомера за топла вода, така и липсата на годен водомер.

За изясняване на посочените обстоятелства в рамките на първоинстанционното производство е изслушано и прието заключение на назначената съдебно-техническа експертиза, която настоящата съдебна инстанция кредитира като обективно и компетентно изготвена от специалист в съответната област и отговарящо на поставените задачи, а освен това е останало неоспорено от страните. Съгласно заключението през процесния период абонатната станция, обслужваща жилищния блок е работила и е подавала ТЕ за отопление и БГВ. Изяснява се, че през процесния период в имота на ответника, находящ се на адрес: гр. ***** не е имало монтирани водомерни устройства за отчет на изразходваното количество топла вода за БГВ, няма монтиран водомер за топла вода. Установява се, че отопляемият обем на имота е 140 м3. Според вещото лице, за имота на ответника са прилагани изискванията на т. 6. 7 във връзка с т. 6. 5 от "Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост" – приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването - на 2 броя лица по 140 л./денонощие за БГВ, поради липса на уред за отчет. Вещото лице сочи също, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от "ЕВН България Топлофикация" ЕАД. Обстоятелството, че в процесния имот липсва годен водомер се установява и от представения констативен протокол от 2011 г., подписан от представител на продавача и от един свидетел от сградата в режим на етажна собственост, както и от обитател на процесния апартамент (л. 88 от делото на РС). В протокола изрично е записано, че липсва водомер, броячният механизъм е отделен от корпуса на водомера и не е възможно да се измери разходът за топла вода. Със същия са дадени указания да бъде сменен водомера за топла вода. От съдържанието на документа се изяснява, че броя обитатели през летен сезон е 2 лица. което се потвърждава и от представената справката за родствени връзки на въззиваемата от 14.06.2024 г.