Определение № 222 от 24.04.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 222 гр. Велико Търново, 24.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ И.А като разгледа докладваното от ЖЕНЯ И.А Въззивно частно гражданско дело № 20254000500171 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „КРАСИ“ ЕООД, чрез процесуалния му представител, против определение № 226 / 10.02.2025 г. по гр. дело № 909 / 2021 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е отхвърлена, като неоснователна, подадената от „КРАСИ“ ЕООД, молба с вх. № 974/22.01.2025г., с правно основание чл.248, ал.1 ГПК, за изменение на определение № 55/13.01.2025 г. по гр. д. № 909/2021 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, в частта относно присъдените в полза на Н. Ц. Т. съдебни разноски в размер на 2 200 лева, като бъде оставено без уважение искането на ответницата за присъждане на такива, респ. същите бъдат намалени на 500 лева.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в противоречие с материалния закон. Твърди се, че приложеният към отговора на исковата молба договор за правна защита и съдействие не доказвал заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 2 200 лева. В условията на евентуалност, се поддържа релевираното и пред първоинстанционния съд възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, на две основания: 1. с оглед развитието на делото и подаването само на отговор на исковата молба, без извършване на други процесуални действия и 2. позовавайки се на решението на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22г., се твърди, че присъденото адвокатско възнаграждение не кореспондирало с фактическата и правна сложност по 1 делото. Искането до въззивния съд е за отмяна на обжалваното определение, като бъде оставено без уважение искането на ответницата Н. Ц. Т. за присъждане на съдебни разноски в размер на 2 200 лева, респ. същите да бъдат намалени на 500 лева. Претендира разноски.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от другата страна - Н.

Ц. Т., чрез процесуалния й представител, с който оспорва частната жалба, като неоснователна. Излага твърдения за доказаност на реално платено по делото адвокатско възнаграждение и за липса на прекомерност на същото. Цитира съдебна практика по приложението на чл. 78, ал.4 ГПК във връзка с размера на адвокатското възнаграждение.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, и е редовна, и процесуално допустима.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид доводите на страните, материалите по делото и като извърши проверка на обжалваното определение съгласно разрешенията, дадени в ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. дело № 6 /2017г. на ОСГТК на ВКС, намира за установено, от фактическа страна, следното:

Производството пред Окръжен съд - Велико Търново е образувано по подадена от „Краси“ ЕООД против Н. Ц. Т. и А. Н. А. искова молба, с която са предявени кумулативно субективно съединени искове с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Н. Ц. Т., чрез пълномощника й адв. Б. М., с който се оспорва исковата молба, като се излагат съображения за неоснователността й, правят се доказателствени искания и искане за спиране на производството по делото, на основание чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК. Претендират се разноски. Към отговора са приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 15.02.2022г., сключен между Н. Ц. Т. Видно, като клиент и Б. М., като адвокат, за процесуално представителство по гр. д. № 909/2021 г. по описа на ОС Велико Търново, с договорени адвокатско възнаграждение в размер на 2 200 лева, платимо в брой – 2 200 лева, като внесена сума в договора е посочено - 2 200лева, от които в брой 2 200лева.

С определение № 194/01.03.2022 г. производството по гр. д. № 909/2021 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е спряно, на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр. д. № 389 / 2

2023 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.

На 09.01.2025 г. ищецът „Краси“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, е депозирал молба по делото, с която оттегля предявените от него искове и моли делото да бъде прекратено.

С определение № 55/13.01.2025 г. по гр. д. № 909 /2021 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е прекратено, на основание чл. 232 ГПК, производството по делото, като ищецът „Краси“ ЕООД е осъден да заплати на ответницата Н. Ц. Т., сумата от 2 200 лева, представляваща заплатеното от нея адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото.

На 22.01.2025 г. „Краси“ ЕООД е подало молба с искане по чл. 248 ГПК за изменение на горепосоченото определение, в частта относно присъдените в полза на ответницата Н. Ц. Т. разноски, с твърдения за липса на доказателства за заплащането му, а при условията на евентуалност е релевирано възражение по чл. 78, ал.5 ГПК.

С обжалваното в настоящото производство определение, молбата е отхвърлена, като неоснователна, с мотиви, че по делото са налични доказателства за заплатен адвокатски хонорар и че същият не е прекомерен, като без значение за тази преценка е прекратяването на делото, на основание чл. 232 ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

На основание чл. 78, ал.4 ГПК, при прекратяване на делото, поради оттегляне на иска, в полза на ответника се присъждат направените от него и поискани разноски, каквато хипотеза е осъществена в настоящия случай.

Неоснователно е възражението на частния жалбоподател за липса на доказателства по делото за заплатен адвокатски хонорар от ответницата, с оглед отбелязването в договора за правна защита и съдействие от 15.02.2022 г., че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 2 200 лева, платимо в брой, е внесено. В този случай договорът има характер на разписка, удостоверяващ заплащането на сумата /т. 1 от ТР № 6 / 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.

С молбата за изменение на първоинстанционното определение по реда на чл. 248 ГПК е направено от ищеца възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Същото е своевременно заявено, доколкото по делото не са провеждани открити съдебни заседания, а същото е прекратено с определение в закрито заседание /в този смисъл определение № 36 от 26.01.2015 г. на ВКС 3 по ч. гр. д. № 5936/2014 г., I г. о., определение № 135/18.03.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 938/2018 г. на ВКС, І т. о. и др./, поради което следва да бъде разгледано.

Съгласно утвърдената съдебната практика на ВКС /определение № 1188 от 13.03.2025 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 540/2025 г.,III г.о., определение № 6015 от 20.12.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2577/2024 г., II г. о., определение № 2397 от 16.05.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 970/2024 г., IV г. о., определение № 350/15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т. о., определение № 929/29.02.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 48/2024 г., IV г. о. и др./ подлежащото на възмездяване, при условията на 78, ал. 4 ГПК, адвокатско възнаграждение не може да бъде намалявано поради прекомерност, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, само поради факта, че производството не се е развило напълно, т.е. не са се осъществили всички очаквани процесуални действия, за които е било заплатено възнаграждение за процесуално представителство. Невъзможността на пълномощника на ответницата да извърши други процесуални действия по делото е обективна и е вследствие на поведението на ищцовата страна – оттегляне на исковете. Оттук следва неоснователността на всички изложени от частния жалбоподател съображения за противното.

Ето защо, съдът пристъпи към извършване на преценка дали уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото, съпоставени с цената на иска и обема на адвокатска защита.

Настоящият съдебен състав споделя разрешенията, дадени в решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С - 438/22 г., определение от 15.02.2024г. по т.д.

№1990/2023г. на ВКС, определение от 16.02.2024г. по т.д. №1908/2022г. на ВКС, и др., които са в насока, че Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения (с променено заглавие Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, ДВ, бр. 14 от 2025 г.) не следва да бъде прилагана, тъй като не съответства на правото на ЕС, а посочените в нея размери на адвокатски възнаграждения могат да служат само като ориентир на съдебния състав.

Предвид горното, като взе предвид, че защитата на ответницата е срещу иск с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД, с цена на иска 55 249,50 лева, като прецени с оглед конкретните факти по делото, че то се отличава с фактическа и правна сложност, обема на доказателствения материал, направените възражения и доказателствени искания с отговора на исковата молба, а като ориентир съобрази, че минималният размер на адвокатското възнаграждение е 4

2187,49 лева съгласно чл.7, ал.6, във връзка с ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. /в приложимата редакция, ДВ, бр.68/31.07.2020г./, а само за сравнение - съгласно сега действащата редакция на тази норма възлиза на 5 069,96 лева, то настоящият съдебен състав споделя направения от първоинстанционния съд извод, че уговореното и заплатено от ответницата Н.

Ц. Т. адвокатско възнаграждение в размер на 2 200 лева, не е прекомерно.

Оттук следва неоснователността на възражението на ищеца по чл.78, ал.5 ГПК.

Предвид гореизложеното, обжалваното определение на окръжния съд следва да бъде потвърдено, като правилно.

Водим от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 226 / 10.02.2025 г. по гр. дело № 909 / 2021 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е отхвърлена, като неоснователна, подадената от „КРАСИ“ ЕООД, молба с вх. № 974/22.01.2025 г., с правно основание чл.248, ал.1 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ, в едноседмичен срок от връчването му на страните, при предпоставките на чл.

280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5