Решение № 3355 от 27.09.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3355 гр. В., 27.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20233110104320 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Д. Х. К., ЕГН **********, с agpec: с. М., ул. Г. Б. № * срещу С. Б. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. А. Г. № * иск с правно основание чл. 26, ал.2, предл.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за продажба на недвижим имот обективиран в Нотариален акт № , дело * г. на държавен нотариус при ВРС поради липса на съгласие, съединен в евентуалност с иск с правно основание чл. 26, ал.2, предл.3 вр. чл.18 от ЗЗД вр. чл. 576 от ГПК за прогласяване нищожността на договора поради нарушение в нотариалната форма на договора тъй като не е подписан от ищцата пред нотариуса, които искове са обективно- кумулативно съединени с иск с правно основание чл. 108 от ЗС за установяване, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор * по КККР, находящ се в гр. Б., ул. А. Г. № *, ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор * от КККР и прилежащата към жилищната сграда селскостопанска сграда с идентификатор * по КККР и за осъждане на ответника да предаде владението върху същите.

Ищцата излага в исковата и уточняващите молби чрез адв. Л. Б., че е придобила ПИ с идентификатор * по КККР, находящ се в гр. Б., община Б., област В., ул. „А. Г. № *, ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор * от КККР с площ 93 кв.м. и прилежащата към жилищната сграда селскостопанска сграда с идентификатор * по КККР с площ 9 кв.м., по силата на покупко-продажба обективирана в Нотариален акт за покупкопродажба № * г. на държавен нотариус при ВРС. Сочи, че живяла в имота, но решила да се премести в гр.Д. област В., а след това в с. М., област В. Преди това се уговорила с ответника С. Б. Н. последният да се премести да живее в нейният имот, за който той да се грижи и да заплаща данъци. Впоследствие страните водили разговори за евентуално закупуване на имота, но това не се случило, поради което с покана от 20.04.2021 г. ищцата поканила ответника да го освободи в едномесечен срок и да предаде ключовете на къщата, като в противен случай ще претендира правата си по съдебен ред. Тогава ответникът се обадил на ищцата и се държал заплашително с нея. През 2023 г. при проверка в СлВп-В. с изненада установила, че през 1998 г. е съставен Нотариален акт №* г. на държавен нотариус при ВРС, съгласно който тя и С. И., ЕГН **********, посочен за нейн съпруг, на 06.04.1998 г. продали процесните имоти на ответника при цена в размер на 70 % от тази, на която 1 ищцата ги придобила и 15 пъти под данъчната оценка. Сочи, че не е подписвала договора за покупко-продажба пред нотариуса, поради което сочи нищожност на договора поради липса на форма, както и че не се е съгласявала с продажбата и с условията по нея, поради което сочи нищожност на договора поради липса на съгласие. Излага, че не е получила и цената по договора. Сочи, че никога не е била омъжена за другият посочен в нотариалния акт продавач, който никога не е бил собственик на имотите или част от тях, а от 1987 г. до 2006 г. е била в брак с В.П.В., прекратен с развод. По изложените съображения се моли за уважаване на исковете за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба от 2018 г. на релевираните основания, както и за предаване на владението върху имотите и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът С. Б. Н. чрез адв. В. М. е подал писмен отговор, с който оспорва изцяло исковете и твърденията в исковата молба. Сочи, че ищцата е присъствала на сделката на * г. и лично е подписала нотариалния акт за продажбата, както и делкарации за липса на задължения за данъци и за семейно положение. Поддържа, че ищцата и лицето Иван Иванов се представяли за съпрузи и така били известни в гр. Б., а при изповядване на сделката двамата представили паспортите си, като до получаване на исковата молба ответникът не знаел, че те не са съпрузи. Сочи, че е заплатил цялата цена по продажбата. Излага се, че страните не са поддържали контакт през годините след продажбата до поканата на ищцата през 2021 г. ответника да освободи имотите. По същество сочи, че е техен собственик и ги владее въз основа на договора за покупко-продажба. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендират се и разноски.

В проведените по делото открити съдебни заседания страните се явяват лично, като се представляват и от процесуалните си представители, чрез които поддържат изразените позиции по спора.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е главен иск с правно основание чл. 26, ал.2, предл.2 от ЗЗД съединен в условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 26, ал.2, предл.3 вр. чл.18 от ЗЗД вр. чл. 576 от ГПК, които искове са обективно- кумулативно съединени с иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

По главния иск за прогласяване на нищожност поради липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал.2, предл.2 от ЗЗД за сключване на договор за продажба от 1998 г. обективиран в Нотариален акт №15, том V, дело № 2170/1998 г. на държавен нотариус при ВРС в тежест на ищеца е да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване, че не е изявила такова за сключване на сделката и условията по нея.

В тази връзка доктрината и съдебната практика сочат, че порокът липса на съгласие е налице, когато волеизявленията са направени и съвпадащи, но зад изявлението липсва вътрешно волево решение или някое от тях или и двете са дадени при "съзнавано несъгласие", т.е. при отсъствие на намерение за обвързване /изтръгнато чрез насилие, на шега, като учебен пример и т.н./. Липсва съгласие и когато няма две насрещни противоположни по съдържанието си волеизявления или тези волеизявления не се отнасят до един и същи предмет.

В случая ищцата е представила Нотариален акт за покупко-продажба № * г. на държавен нотариус при ВРС, съгласно който е закупила дворно място с площ 710,00 кв.м., находящо се в гр. Б., ул. А. Г. № *, включено в парцел * от квартал 8 по плана на града, ведно с построената в него жилищна сграда. Ищцата е представила по делото (л. 13-14) препис и от атакувания като нищожен договор за продажба от 1998 г., от текста на който се установява, че на * г. тя и посоченото в нот. акт за нейн съпруг лице И. С. Ив. са продали на С. Б. Н. горния имот срещу продажна цена от 298650,00 лв., за която е вписано, че е изплатена изцяло в брой на продавачите, при данъчна оценка на имота от 4626500,00 лв. На втора страница са положени подписи както за ищцата Д. Х. КраС.ова и посочения в договора втори продавач - И. С. Ив., така и за купувача – ответникът С. Б. Н..

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, че имотите предмет на покупко-продажбите от 1997 г. и 1998 г. са идентични на ПИ с идентификатор * по КККР, ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор * от КККР, и прилежащата към жилищната сграда селскостопанска сграда с идентификатор * по КККР, което се установява и от приложените като доказателства по 2 делото скици № № * г., № *г., № * г., с оглед презумпцията по чл. 2, ал. 5 от ЗКИР за вярност на основните кадастрални данни отразени в скиците, които в случая сочат, че правото на собствеността именно спрямо тях е прехвърлено на ответника по силата на продажбата от 1998 г.

Основният спорен въпрос е дали подписът положен за ищцата в договора за продажба от 1998 г. в действителност е положен от нея, като същата обосновава твърденията си за нищожността на сделката предвид липса на съгласие за сключване на договора именно с обстоятелство, че не го е подписала. Във връзка с така предприетото от ищцата оспорване истинността на положеният от нея подпис е открито производство по чл. 193 от ГПК, а като доказателство по делото са приети заключенията на първоначална и повторна, единични съдебно-почеркови експертиза, изготвени от вещите лица Е. А., съответно Ц. Ц., заключенията по които съдът кредитира като пълни, обективни и компетентно дадени и кореспондиращи си едно с друго. Съгласно двете заключения, оспореният подпис положен за продавача Д. Х. КраС.ова в договора за продажба от 06.04.1998 г. е изпълнен именно от ищцата Д. Х. К.С.. Заключението на повторната експертиза, което потвърждава това на първоначалната, не е оспорено от ищцата, нито е предприето опровергаване изводите на експерта посредством формулиране на доказателствено искане за тройна повторна експертиза, въпреки липсата на процесуални пречки това да бъде сторено. Следователно съдът намира, че предприетото от ищцата оспорване истинността, в частност авторството на процесния договор за продажба в частта му за положения от нея подпис е неоснователно.

Респективно съдът намира за установено по делото, че волеизявленията направени от ищцата в договора от 06.04.1998 г. я обвързват валидно в рамките на допустимата свобода на договаряне.

Така от текста на подписания от ищцата нот. акт се установяват нейни недвусмислени изявления изразяващи съгласие с насрещната страна – ответника, по всички съществени елементи от фактическия състав на твърдяното от него продажбено правоотношение по смисъла на чл. 183 от ЗЗД, а именно относно цената и предмета на договора, а именно продажба на собствения на ищцата имот в гр. Б., придобит през 1997 г. срещу определена парична сума, закоято страните са се съгласили, че е заплатена на продавачите в брой към момента на изповядване на сделката.

В обобщение съдът намира, че ищцата не установи по делото нито случай на „съзнавано несъгласие“ - липса на нейно вътрешно волево решение или отсъствие на намерение за обвързване с продажбеното правоотношение, по което се явява продавач, нито липсата на две насрещни противоположни по съдържанието си волеизявления или пък наличието на волеизявления, които не се отнасят до един и същи предмет. Т.е. по делото остана недоказан фактическият състав на порока липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал.2, предл.2 от ЗЗД и главният иск за прогласяване на това основание нищожността на договора за продажба от 1998 г. следва да бъде охтвърлен като неоснователен.

Предвид отхвърлянето на главният иск се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие съдът да разгледа евентуалният иск за прогласяване нищожността на договора поради липса на форма чл. 26, ал.2, предл.3 вр. чл.18 от ЗЗД вр. чл. 576 от ГПК, с оглед нищожно нотариално удостоверяване, доколкото се твърди, че ищцата не е подписала нотариалния акт по сделката от 1998 г. пред нотариуса. Същевременно, съдът по-горе вече прие в мотивите си за недоказано предприетото от ищцата оспорване на положения за нея подпис във визирания нотариален акт, поради което само на това основание и евентуалният иск се явява недоказан, съответно следва да се отхвърли като неоснователен.

По иска с правно основание чл. 108 от ЗС:

С предприетото от ищцата валидно разпореждане в полза на ответника с правото на собственост по отношение на процесните имоти посредством продажбата през 1998 г., същите занапред са излязли от нейният патримониум. Поради това и доколкото ищцата не е твърдяла, нито съдът установява по делото, настъпването на последващи юридически факти, годни да я направят техен собственик на друго основание освен покупко-продажбата от 1997 г., то и съдът намира за установено, че ищцата по ревандикационния иск не е установила активната си материалноправна легитимация по иска за собственост, което обуславя и отхръвлянето му като неоснователен.

Предвид изхода на спора, ответникът има право да репарира сторените в процеса разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК. В настоящото производство ответникът представя доказателства за сторени разноски за платено в брой адвокатско възнаграждение 3 от 2000,00 лв., която сума следва да му бъде присъдена с решението. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност по чл. 78, ал.5 от ГПК на заплатеното от ответника възнаграждение, доколкото същото е уговорено за защита и съдействие общо по трите иска, съответно съдът приема, че възлиза на 666,67 лв., по всеки от исковете. Последната стойност е много под минималното възнаграждение за всеки от исковете, възлизащо на по 1500,00 лв., определено по реда на чл. 7, ал.5 и ал.6 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.