Решение № 138 от 28.02.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Добрич, 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Великова при участието на секретаря Геновева Ст. Д.а като разгледа докладваното от Анна Великова Гражданско дело № 20213230100841 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба на П. Н.

П. – ЕГН ********** от с. Н. К., общ. Т., ул. "***" №***, чрез адв. Н. СТ. В. Адвокатска колегия Д., бул. “***, с която против ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” с ЕИК 121265177, град София 1301, район „Възраждане” ул. „Света София” №7, ет.5, е предявен иск за заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането 20.03.2016г., до окончателното изплащане, причинени при настъпило на 20.03.2016г. пътно-транспортно произшествие по вина на водача на товарен автомобил - “DAF FT 95 XF 430” с ДК №ТХ2611ХР с прикачено ремарке "BLUMHART" с ДК№ТХ0286ЕХ - С. П. Н., за който има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" по полица №BG/23/115003105509, със срок на валидност до 17.12.2016г.

Претендират се разноските по делото.

Искът се основава на следните обстоятелства: На 20.03.2016г., около 02:00 часа, на връщане от село Б., община К., ответникът пътувал на предна дясна седалка със свои приятели - Б. А. А., Ю. А. И. и Д. Р. Д., по пътя Добрич – Тервел и малко след Ловчанско ханче, срещу автомобила „Мерцедес С320“ ЦДИ с ДКН *** /собственост на А. П. А. и управляван от Б. А.А./, навлязъл товарен автомобил товарен автомобил - “DAF FT 95 XF 430” с ДК №***с прикачено ремарке "BLUMHART" с ДК№***и го блъснал. След удара, 1 автомобилът бил изблъскан в банкета, ударил се първо с предната част, а след това със задната в дърво, след което отново излязъл на пътното платно и почти перпендикулярно пресякъл осевата линия. С действията си водачът на товарния автомобил. виновно е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.20, ал.1 от ЗДвП, с което е извършил престъпление по чл.343а, ал.1, б.“в“, предл. 1-во, алт.1-ва във вр. с чл.343, ал.3 предл.3-то, алт.1-ва, буква "а", предл.2-ро във вр. с алт.1-ва, б."б", предл.2-ро във вр. с чл.342, ал.1, предл.3-то от НК. По случая било образувано ДП №114/2016г. по описа на Първо РУ МВР Добрич. В Добрички районен съд било образувано НАХД №1623/2017г. по чл. 78а от НК, по което водачът на товарния автомобил е признат за виновен и му е наложено наказание. След ПТП ищецът бил отведен в Спешно отделение на МБАЛ Добрич, където му били направени множество изследвания и прегледи от ортопед, неврохирург и хирург, както и няколко рентгенови снимки. Имал болки в гърдите, охлузвания по бедрото и раменния пояс, кръвонасядания и хематом на бедрото, както и частични обгаряния по лицето от отворилата се въздушна възглавница. Бил освободен за домашно лечение. Посетил личния си лекар, тъй като чувствал проблеми и той му изписал лекарства, които приемал известно време. Тъй като се чувствал напрегнат и усещал, че има някакъв проблем, посетил психолог, който констатирал, че към момента на прегледа е дистимен, волево снизен с приведена поза, с леко забавен мисловен процес с превалиране на свръхценни депресивни изживявания, свързани с реални житейски неблагополучия, церебрастенни, астеноадинамични и соматовегетативни оплаквания, както и с данни за инсомния, а паметта му и интелекта са болестно затормозени. Назначил му терапия и започнал да взема лекарства, от които получил подобрение, но и към настоящия момент все още има проблеми. И сега като пътува с автомобил, особено вечер, и види товарен автомобил в насрещното, винаги има чувството, че ще се блъсне в автомобила, в който пътува или шофира.

След приключване на НАХД №1623/2017г. по описа на ДРС, изпратил до ответното дружество искане за изплащане на обезщетение, но от там получил отговор, с който се определя обезщетение от 1 000 лева - сума, която не отговаря на претърпените от него увреждания, които на практика търпи и към днешна дата, но в същото време така и не му е заплатена дори тази сума.

Претендира сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 20.03.2016г. до датата на окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

Ответникът оспорва иска като недопустим и неоснователен. Оспорва обстоятелството, че ищецът е бил водач на л.а. Мерцедес с рег.№ *** при настъпване на ПТП от ***г. Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на процесното ПТП. Оспорва виновното и противоправно поведение от страна на водача на т.а. „Даф ФТ 95“ с рег.№ ****. Оспорва 2 представения констативен протокол за ПТП № 24001620/20.03.2016г. в частта относно Обстоятелства и причини за ПТП, доколкото в тази си част протоколът не се ползва с обвързваща доказателствена сила. Оспорва, че в резултат на ПТП са настъпили твърдените увреждания на ищеца. Оспорва твърдението, че в резултат на ПТП за ищеца са възникнали описаните в исковата молба като вид и характер вреди, както и оспорва твърденията за тяхната продължителност. Оспорва твърдението, че в следствие на ПТП ищецът е претърпял психологическа и психиатрична травма, както и че е развил посттравматично стресово разстройство. Оспорва пряката причинноследствена връзка между претърпените неимуществени вреди от ищеца и процесното ПТП. В случай, че се установи, че ищецът е бил пътник в л.а.

Мерцедес с рег.№ **** и е пострадал при процесното ПТП, въвежда възражение за съпричиняване, изразяващо се в непоставяне на предпазен/обезопасителен колан, което е допринесло за настъпването на конкретните телесни увреждания. Пострадалият е нарушил разпоредбата на чл. 137в. ал. 1 от ЗДвП, като се е возил без поставен обезопасителен колан, като по този начин тялото му свободно се е движило в купето на автомобила в момента на ПТП, удряйки се в различните твърди и тъпи предмети, следствие на което са причинени телесните увреждания. Пострадалият сам е създал реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е положил необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот. Приносът на ищеца е основание за намаляване размера на застрахователните обезщетения на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Оспорва иска и по размер, като изключително завишен, с оглед степента и характера на получените телесни увреждания, както и предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Оспорва искането за законни лихви по аргумент за неоснователност на главния иск. Прави възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност по отношение на законна лихва за периода 20.03.2016 г. до 16.03.2018 г. Претендира разноски.

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът черпи правно основание от разпоредбите на чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 86 и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Възражението на ответника за съпричиняване почива на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, а това за погасителна давност на обезщетението за забава – на разпоредбата на чл. 110, б. „б“ от ЗЗД.

С договора за застраховка "гражданска отговорност", застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са в пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие /така чл. 429, ал. 1 от КЗ/. С разпоредбата на чл. 477 от КЗ е установено задължително застраховане срещу гражданска отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и всички лица, които извършват фактически действия по управлението или 3 ползването на моторното превозно средство на законно основание. По силата на този вид задължителната застраховка "гражданска отговорност", застрахователят покрива отговорността на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. В чл. 432 Кодексът за застраховането урежда т. н. пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка "гражданска отговорност". Основанието за възникване на прекия иск срещу застрахователя е както съществуваща застраховка "гражданска отговорност", така и гражданската отговорност на застрахования. Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ при застраховка "гражданска отговорност" е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. Прякото право и правото на деликтно обезщетение съществуват успоредно и се намират в съотношение на алтернативност, а не на кумулативност или субсидиарност.

По делото не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за т.а. „Даф ФТ 95“ с рег.№ **** обективирана в полица № BG/23/11500105509, с период на покритие, обхващащ датата на настъпване на произшествието.

Настъпването на ПТП по вина на водача на застрахованото при ответника МПС се установява от влязло в сила решение № 37 от 31.01.2018г. по НАХД № 1623/2017г. по описа на РС – Добрич, с което обвиняемият С. П.

Н. е признат за виновен в това, че на 20.03.2016г. по междуселищен път II -71 гр. С. - гр. Д., на около 80 метра преди бивш комплекс Ловчанско ханче при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил седлови влекач „ДАФ", модел „ФТ 95 ХФ 430" с peг. ...., собственост на „ДАН КОС" ЕООД, с прикачено към него полуремарке «Блумхардт» с peг. № ***** собственост на „ДАН КОС" ЕООД с ЕИК: 148107162, е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл. 20, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, а именно: средна телесна повреда на Б. А. А., ЕГН:********** от с. П. С., обл.

Д.; средна телесна повреда на Д. Р. Д., ЕГН:********** от с. К.; средна телесна повреда на Ю. А. И., като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите - престъпление по чл. 343а, ал.1, буква „в“, пред 1-во, алт. 1-ва, във вр. с чл. чл. 343, ал.3, предл. 3-то, алт. 1-ва, буква „а" предл. 2-ро, във вр. с ал.1, буква „б", предл. 2-ро, във вр. с чл. 342, ал.1 предл. 3 -то от НК.

На основание чл. 300 от ГПК и чл. 413 от НПК настоящият състав е обвързан от задължителната сила на решение № 37 от 31.01.2018г. по НАХД № 1623/2017г. по описа на РС – Добрич (решението по чл. 78а НК е включено в обсега на чл. 300 от ГПК - така решение № 47/23.07.2012 г. по т. д. № 4

340/2011 г. на ВКС, І т. о.), който се ползва със задължителна сила относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца и тези факти не може да се пререшават от гражданския съд, съответно наведените възражения от ответника относно механизма на настъпване на ПТП и виновността на водача на товарен автомобил седлови влекач „ДАФ", модел „ФТ 95 ХФ 430" с peг. ****, са недопустими. Влязлото в сила решение по чл. 78а от НК изключва преценката на настоящия състав относно това дали е извършено деянието, противоправно ли е то, вината на дееца и съставомерните последици от деянието. Ето защо в настоящото производство не може да се изследва въпросът относно причините, поради които е настъпило произшествието, тъй като причините са релевантни към въпроса за вината. Що се отнася до механизма на произшествието, в гражданския процес тези факти могат да се обсъждат само досежно релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Така, на разглеждане подлежи възражението на ответника ищецът да е пътувал в автомобил „Мерцедес С320“ ЦДИ с ДКН **** на предна дясна седалка и в причинна връзка с поведението на водача на товарния автомобил за него да са настъпили неимуществените вреди, както и техния вид и обем, доколкото не са сред съставомерните последици на деянието. Допустимо е също възражението му за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.