Определение № 587 от 30.07.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 587 гр. Ловеч, 30.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500329 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.413,ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.”България”№49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощник юрисконсулт Екатерина Спасова Костадинова, против Разпореждане № 1117/07.05.2024г., пост.по ч.гр.д.№719/2024г. на РС-Ловеч, в частта, в която са отхвърлени претенциите за лихви,а от главницата е извършено прихващане с всички изплатени суми по уговорените допълнителни услуги. Не обжалва разпореждането в частта,с която е отхвърлено по отношение на неплатените възнаграждения за закупени допълнителни услуги. Излага,че заповедният съд не разполага с правомощие да се произнася по валидността на сделката,от която заявителят черпи правата си.Неправилно при произнасянето съдът не е отчел и разпоредбата на чл.145,ал.2 от ЗЗП,предвиждаща,че преценката на неравноправната клауза не включва отделянето му от основния предмет на договора,както и съответствието между цената или възнаграждението-от една страна и от друга-стоката и услугата,която ще бъде доставена или извършена в замяна,при условие,че тези клаузи са ясни и разбираеми.Счита,че е следвало да се присъди и договорното възнаграждение, тъй като при договарянето му са спазени законовите императивни изисквания,налице са и условията за присъждането му доколкото кредиторът е изпълнил ангажимента си да предостави уговорената сума в заем. В договора ясно е посочена методиката на формиране на годишния процент на разходите и тя е спазена,а уговореният размер е в законовите граници.Не се съгласява и с отхвърлянето на претенцията за законна лихва и развива,че тя е законова последица от предявяване на иска и за да бъде присъдена е достатъчно да бъде поискана от ищеца,не и да се индивидуализира по начина,характерен за иска по чл.86 от ЗЗД. В подкрепа се позовава и на ТРеш.

№3/2017г.Неправилно е отхвърлено заявлението и за лихвата за забава,тъй като тя представлява обезщетение за допуснатото от длъжника неизпълнение.Всички претенции са конкретизирани по размер и период,поради което счета,че неправилно са отхвърлени.

Моли да се отмени разпореждането в обжалваната му част и заявлението се уважи изцяло.Претендира и направените разноски в размер на 15лв.-държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

1

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 13.05.2024г., а жалбата е подадена на 21.05.2024г.-т.е. спазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 4719/2024г.по описа на РС-Ловеч писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира,че жалбата е неоснователна.

На 29.04.2024г. пред РС-Ловеч е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.№ 719/2024г. по описа на съда. Заявителят „Профи Кредит България”ЕООД е предявил вземане срещу С. М. Миткова от гр.Ловеч, общ размер от 1775.63лв., от който- остатъчна предсрочно изискуема главница в размер на 495.53лв., непогасено договорно възнаграждение в размер на 88.17лв. за периода от 05.06.2022г. до 05.02.2023г., възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“- 171.76лв.,дължимо към 05.02.2023г. и за услугата „Флекси“- 319.1лв.,дължимо към 05.02.2023г., неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30лв.,начислени на 20.06.2022г., неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с период повече от 90 календарни дни,начислени на 04.09.2024г.,в размер на 400лв., лихва за забава от 103.15лв. от 06.06.2022г.(дата на изпадане на длъжника в забава) до 05.02.2023г., законна лихва в размер на 167.92лв.,за периода от 05.02.2023г. (датата на изтичане на погасителния план), до 28.04.2024г., законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата.

Като основание е посочен Договор за потребителски кредит с №40008581785 от 21.03.2022г., сключен между С. М. Миткова и „Профи Кредит България” ЕООД. Посочено е,че преди да сключи кредита С. Миткова е подала искане за отпускане и е получила разяснения, въз основа на които е имал възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и финансовото му състояние. След одобрение е сключен Договор за потребителски кредит с № 40008581785, подписан при Общи условия,които са неразделна част от него. При сключване на договора клиентът е декларирал с подписа си,че е запознат със съдържанието им,приема ги,няма забележки и се задължава да ги спазва. По силата на Договора „Профи Кредит България”ЕООД се задължава да изпълнява точно и в срок задължението си като превежда по посочения от длъжника начин заемната сума. От своя страна длъжникът поема задължението да върне договорената като общо задължение сума,посочена в т.VІ от Договора за срок от 11 месеца,с месечна вноска по погасителен план от 119.42лв. и падежна дата на 5 число от месеца. Съгласно Общите условия длъжникът дължи договорно възнаграждение за изтегления кредит, предварително определено в договора. Задължението възниква към деня на отпускане на кредита, разсрочва се във времето и се погасява в рамките на погасителния план. Неизплатеното договорно възнаграждение е в размер на 88.17лв. за периода от 05.06.2021г. до 05.02.2023г.-която дата сочи за момент на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита. Посочено е,че страните са сключили и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,за което длъжникът дължи възнаграждение,което става изискуемо с подписването му. Съгласяват се възнаграждението да бъде разсрочено за срока на договора на равни месечни вноски.Неизплатеното възнаграждение за допълнителния пакет е – за „Фаст“ -171.76лв. за „Флекси“- 319.1лв.

Твърди се,че С. Миткова е направила само две вноски и е изпаднала в забава. Във връзка със забавеното изпълнение кредиторът е направил допълнителни разходи за извънсъдебно събиране,определени в Тарифата за таксите на „Профи Кредит България“ЕООД.Затова на 20.06.2022г.(изпадане в забава над 14 дни)е начислена сумата 30лв., а на 04.09.2022г.(забава над 90 ди)е начислена сумата 400лв. За периода на забавата- 06.06.2022г. до 05.02.2023г. длъжникът дължи и мораторна лихва в остатъчен размер от 103.15лв.Към подаване на заявлението срокът на договора е изтекъл-на 05.02.2023г.

Пояснява,че за периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г.,съгласно ЗМДВИППП не е начислявана и не се търси законна лихва.

Претендира и разноски

–

35.51лв.-държавна

2 такса,

180лв.-юрисконсултско възнаграждение и 80лв.за подготовка на документи.

Към заявлението са приложени Договор за потребителски кредит с №

30036615755/30.04.2019г., подписан при

Общи условия,

Погасителен план към договора,доказателства за пълномощията на представителя на заявителя.

С обжалваното Разпореждане №1117/07.05.2024г. РС-Ловеч е уважил заявлението в частта за главница до размера на 386.45лв.,като е извършил преизчисление с приспадане на платеното от длъжника по неравноправните клаузи(109.08лв.). Заявлението е отхвърлено за размера на главница над 386.45лв.до пълния претендиран размер, за закупени пакети,за договорно възнаграждение,за договорна и мораторна лихви. Присъдена е законна лихва върху главницата с начало от 05.02.2023г.(изтичане срока на договора) до подаване на заявлеинето-28.04.2024г. и съдебни разноски,съразмерно с уважената част от 25.14лв.и възнаграждение от 80лв. Издадена е Заповед № 408/07.05.2024г.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

При съобразяване, обаче на факта, че към момента на подаване на заявлението вече е настъпил крайният падеж на задължението- изтекъл е срокът от 11м., то съдът приема,че изискуемостта на вземанията вече е настъпила.

При произнасянето си съдът съобразява,че съгласно чл.411,ал.2,т.2 от ГПК заповедният съд следва служебно да извърши проверка и дали искането не противоречи на закона и добрите нрави,а съгласно т.3-дали не се основава на неравноправни клаузи,при категоричните данни,че кредитополучателят попада в категорията на „потребител“. Известно е,че защитата на потребителя е изградена на принципа за създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива (чл.2 от ЗПК). Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно обременяване на потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за ползваната финансова услуга.

С оглед на тези критерии съставът се съгласява с РС-Ловеч, че клаузата за допълнителен пакет услуги „Фаст“ и „Флекси“ е нищожна. От описаните възможности, за които се предоставят тези услуги, става ясно, че са предвидени изцяло за дейност, свързана с усвояване и управление на кредита,а съгласно чл.10а,ал.2 от ЗПК кредиторът не може да въвежда и изисква заплащане на подобни такси. Касае се за възможности,които представляват типични и характерни договорни права–да се измени падежната дата, да се реорганизира правоотношението,да се адаптира към променените условия и т.н.,които по съществото си произтичат от наличието на договорно правоотношение между равноправни субекти,каквито в случая следва да са предоставилият и получилият такъв. Ясно е,че допълнителната услуга е предоставена във връзка и единствено и само заради сключения договор, предвидена е по повод усвояването и управлението на кредита и не попада в категорията на такси и комисионни,съгл.чл.10а,ал.1 от ЗПК. Съобразени общо като стойност с останалите договорни ангажименти, категорично надхвърлят лимита, въведен с чл.19,ал.4 от ЗПК, което е допълнителен аргумент за определяне на тази клауза за неравноправна,тъй като води до съществено и неоправдано обременяване на потребителя.

На следващо място-видно от погасителните планове-в месечната погасителна вноска е включена и сумата, дължима за уговорената допълнителна услуга. Същата влиза и като основа, от която се определя и дължимата възнаградителна лихва,съотв.и на лихвата за забава. При посоченото от заявителя погасяване от кредитополучателя на 2 месечни вноски,е ясно,че е извършено плащане, съответно са погасявани и ангажиментите за главница, за договорната лихва, но също и за допълнителната услуга. С оглед на приетата по-горе недействителност на уговорката за тази услуга и предвиденото й отражение в размера на месената вноска, става ясно,че кредитополучателят реално е погасявал и по описаните по-горе неравноправни клаузи,което се явява недължимо платено. При това положение не може да се установи точно с тези 2 бр. изплатени вноски каква част от вземанията са погасени-от главници, от договорни лихви,съотв.лихва за забава. Не може да се установи реалният размер на дълга.

В този смисъл съставът не се съгласява с извършеното от РС-Ловеч преизчисляване.

Правомощията на съда в производството по чл.410 от ГПК са ограничени до преценка въз основа 3 на твърденията на заявителя, налице ли е вземане и изискуемо ли е. Анализ какъв е размерът му, действия по коригиране на размера с извършените вече погасявания, прихващане, следва да се извършват едва в бъдещ исков процес,в който претенцията ще се разгледа по същество.

Извършените от първоинстанционния съд пресмятания на практика представляват компенсация на изпълнението, каквото може да извършва кредиторът (на този етап) и излизат извън правомощията му на заповеден съд в производство по чл.410 от ГПК. Безспорно,по правилото на чл.23 от ЗПК по обявен за недействителен договор не се дължат лихви и други разходи,но в случая и тази преценка следва да се направи при разглеждане на претенцията по същество. Затова съставът намира, че заявлението е следвало да се отхвърли изцяло, но с оглед забраната да се влошава положението на обжалващия, тук не може да ревизира разпореждането в частта,с която е уважено за главницата до сумата 386.45лв. При произнасянето си съставът съобразява и постановеното в Решение С-170/21 на СЕС.