Решение № 13 от 13.01.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Варна, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20243001000519 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Производството е по чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба на КОЛЕКТ БГ АД, ЕИК 203693558, София, чрез адв.Л. М., срещу решение №208/06.05.2024г., постановено по т.дело №173/2023г. по описа на ВОС, с което съдът е отхвърлил предявените от „КОЛЕКТ БГ“АД, ЕИК 203693558, гр.София, район Витоша, ул.„Р П К“ No4, ет.6, срещу И. С. И., ЕГН **********, гр.Варна, жк.„В В“, бл. ХХХ, вх.1, ет.1, ап.3, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати следните суми: сумата 15 248,15 шв. фр. /петнадесет хиляди двеста четиридесет и осем швейцарски франка и петнадесет рапена/, представляващи част от общо дължима главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL- 31955 от 18.12.2007г., в размер на 64 127, 59 шв.фр./ шестдесет и четири хиляди сто двадесет и седем швейцарски франка и петдесет и девет рапена/, ведно със законната лихва върху претендираната част от главницата, считано от подаване на исковата молба на 27.03.2023г. до окончателното изплащане; сумата 4 438,90 шв.фр., мораторна лихва, начислена върху претендираната главница за периода 14.05.2020г. до 27.03.2023г., като неоснователни.

Въззивникът счита обжалваното решение на ВОС за неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалните правила и в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди, че направените от съда изводи по същество са незаконосъобразни. Твърди се постановено и влязло в сила решение по т.дело №702/2018г. на ВОС, с което ответникът И. С. И. е осъден да заплати на Юробанк България АД главница по договора в размер на 48 879.44 шв.франка, част от общо размер от 64 127.59 шв.франка. Този акт се твърди, че формира СПН по основанието на вземането – 1 относно правопораждащите го факти. Твърди се, че ищецът се легитимира като цесионер на банката въз основа на договор от 27.03.2020г., ведно с всички обезпечения и принадлежности. Твърди, че въз основа на цитираното решение било образувано изп.дело №136/2023г. на ЧСИ Ст.Я, а настоящият спор касае разликата до пълния размер на дължимата главница по договора за кредит. Твърди се, че ВОС не е зачел СПН по предходно постановеното решение като е приел частична нищожност на клаузи от договора, вместо да съобрази валидността на договора, следваща от разрешения спор относно останалата част от главницата, съотв. недопустимо съдът е преразгледал този въпрос в противоречие с чл.297 и чл.299 ГПК. Окръжният съд е нарушил и постановките на ТР №3/2019г. на ОСГТК на ВКС.

Твърди се, че от постановеното решение на ВОС не може да се извлече волята на съда относно нищожност на целия договор за кредит или нищожност единствено на клаузите относно възнаградителната лихва. И в двата случая се твърди, че постановеното е в нарушение на материалния закон. /цит.практика на ВКС/

Твърди се, че в първоинстанционния акт липсват мотиви /същите са формални, неясни и вътрешнопротиворечиви/ относно приетата от съда неравноправност на клаузите на чл.1, чл.2 и чл.6 от договора за кредит. Съдът не бил отчел, че съгласно определение на СЕС по дело 117/23г. посочените клаузи не са дефинитивно неравноправни, а подлежат на конкретна преценка от съответната юрисдикция. Изводите на съда са в противоречие с практиката на съдилищата и с чл.145 ЗЗД. Аргументира се становище за нарушаване на материалния закон относно прехвърляне на валутния риск върху потребителя. Твърди се, че реален паричен поток е извършен не в швейцарски франкове, а в резервната валута на страната – евро, но независимо от това поддържа, че няма основание да се приеме, че кредитът не е уговорен в шв.франкове. Твърди се, че посочените клаузи от договора са били уговорени ясно и разбираемо като потребителят се е съгласил изрично с отпускане на кредита именно в тази валута. При съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон е формиран извод за неравноправност на клаузата на чл.6, ал.3 от договора за кредит. Освен това въззивникът сочи, че изводите си съдът е аргументирал с неприложим материален закон, който не е бил част от обективното право към момента на сключване на договора от 18.12.2007г.

Твърди се още, че съдът неправилно е приел, че между страните липсват ясни уговорки за разпределяне на лихва и главница в месечните вноски както и че липсва падежна дата, при положение, че е бил обвързан от СПН на предходно постановено по частичен иск решение. Твърди се още, че дори при неравноправност на клаузите за възнаградителна лихва, следва да се приложи първоначално договорената такава и нищожността на чл.6, ал.3 от договора не води до освобождаване на потребителя изобщо от задължение за заплащане лихва по кредита. Този извод на съда противоречи на актовете на СЕС. В противоречие с тази практика е и приетото от съда, че кредитът е отпуснат в евро съгласно определение по дело С- 1179/23, което е неправилно интерпретирано. Въззивникът счита за необоснован и изцяло неправилен извода на съда, че задължението му за главница по договора за кредит било изцяло заплатено. Поддържа, че изводите на съда са в противоречие с цитираната от него практика, а са и несъответни на приетата неоснователност на иска. Твърди се, че изплатените суми са част от главницата, но същите са били заплатени преди решението по т.дело №702/2018г. на ВОС, а част от тях в изпълнението като законни лихви и такси за ЧСИ. Излагат се съображения за неправилност на съдебното решение в частта за разноските. Претендира се отмяна на постановеното решение и вместо това уважаване на предявените искове ведно с присъждане на сторените разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 ГПК е постъпило становище на насрещната страна И. С. И., чрез адв.В. С., в качеството й на особен представител на страната, за неоснователност на жалбата. Претендира се потвърждаване на обжалвания съдебен акт както и определяне възнаграждение за процесуалното представителство на страната. Излагат се съображения, че 2 съдът правилно е отчел извършените плащания съгласно счетоводната експертиза като е достигнал до закономерен извод за погасяване на задължението за главницата по договора.

Съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила и на материалния закон като е разгледал е въведените от ответника възражения за неравноправни клаузи на договора и тяхната нищожност; правилно е приложил обективираната в актовете на СЕС, практика относно потребителска защита. Правилно бил приел, че на потребителя не била предоставена цялата необходима информация, за да вземе обективно и информирано решение за конкретния кредитен продукт, поради което и закономерно съдът е направил извод за прехвърляне на валутния риск по договора върху кредитополучателя.

С определение №473/02.08.2024г., постановено по предходно образуваното ВТД №364/2024г. на ВнАС, Трети състав, съдът е прекратил същото и върнал на окръжен съд за произнасяне по обективирано искане с правно основание чл.248 ГПК.

С определение №1082/19.08.2024г. по т.дело №173/2023г. съдът е оставил без уважение молбата на Колект БГ АД, обективирана във въззивната жалба на дружеството, за изменение на решението в частта за разноските с отмяна на определението по чл.77 ГПК и постановяване същите да останат в тежест на бюджета съгл.чл.76 ГПК.

Предмет на настоящото производство е и частна жалба на КОЛЕКТ БГ АД, с която се оспорва като неправилно и незаконосъобразно определението по чл.248 ГПК. Твърди се, че приемайки, че разноските за сумата от 700 лева, депозит за ССЕ, следва да бъдат възложени в тежест на ищеца по реда на чл.77 ГПК, а не по реда на чл.78 ГПК, съдът е нарушил процесуалния закон и задължителната практика на ВКС. Експертизата е била допусната по искане на ответника, представляван от особен представител, на което искане ищецът се е противопоставил като изразил становище за ненужност на заключението, не е поставил допълнителни въпроси като се позовал на СПН на предходно решение по частичен иск.

Фактът, че на ответника бил назначен особен представител на разноски на ищеца съгласно чл.47, ал.6 ГПК, не означава, че последният следва да заплати и всички сторени от страната разноски и такси. Разпределението на разноските по делото се извършва с оглед изхода от конкретния спор съгласно чл.78 ГПК, а не по реда на чл.77 ГПК. /цит.практика на ВКС/ Жалбоподателят счита, че извършените от страната разноски за поискани от нея процесуални действия, следва да останат в тежест на тази страна, съответно могат да бъдат разпределени съгласно чл.78 ГПК. Същите не се дължат авансово от ищеца, а следва да бъдат за сметка на съдебния бюджет, а след приключване на делото – разпределени по реда на чл.78 ГПК. Моли за отмяна на определението и разпределяне на разноските по реда на чл.78 ГПК.

По частната жалба е постъпил писмен отговор от насрещната страна, представлявана от особения представител адв.В.Д., за неоснователност. Моли за отхвърляне на жалбата и изплащане на адв.възнаграждение.

Въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност, по вътрешно убеждение и в пределите на въззивното обжалване, настоящият състав достига до следните фактически и правни изводи:

При преценка редовността на въззивната и частната жалба съдът констатира, че същите са подадени от надлежна страна, чрез процесуалния представител, в преклузивните срокове и при интерес от обжалването.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Производството по въззивната жалба е допустимо.

3

Предмет на въззивното производство е решението на първата инстанция изцяло. С въззивната жалба не се правят доказателствени искания и обосновани твърдения за допуснати от съда процесуални нарушения.

За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е образувано по искова молба на Колект АД, гр.София срещу И. С. И., ЕГН **********, от гр.Варна, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати следните суми: сумата 15 248,15 шв. фр. /петнадесет хиляди двеста четиридесет и осем швейцарски франка и петнадесет рапена/, представляваща част от общо дължима по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 31955 от 18.12.2007г., главница в размер на 64 127, 59 шв.фр./ шестдесет и четири хиляди сто двадесет и седем швейцарски франка и петдесет и девет рапена/, ведно със законна лихва върху претендираната част от главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 27.03.2023г. до окончателното изплащане; сумата от 4 438,90 шв.фр. /четири хиляди четиристотин тридесет и осем швейцарски франка и деветдесет рапена/, представляваща мораторна лихва, начислена върху претендираната главница от 15 248,15 шв. фр., за периода от 14.05.2020г. до 27.03.2023г.

Ищецът твърди, че на 18.12.2007г. е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 31955 между „Юробанк България" АД /правоприемник на „Юробанк и Еф Джи България" АД/, от една страна като кредитор, и И. С. И., от друга страна като кредитополучател. Съгласно чл.1 ал.1 от договора, кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 42 670 евро, от които равностойността в швейцарски франкове на сума в размер на 10 500 евро е предназначена за покупка на недвижим имот с идентификатор *** в гр.Варна, а равностойността в швейцарски франкове на сума в размер на 32 170 евро е за други разплащания.