Решение № 26 от 18.05.2010, Районен съд - Елена

Р Е Ш Е Н И Е

№ 29 гр. Е., 18.05.2010 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Еленският районен съд – първи състав в публичното заседание на деветнадесети април две хиляди и десета година в състав:

Председател: Искра

Вараджакова при секретаря С.П. и в присъствието на прокурора Боянка Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 40 по описа за 2010 год., за да се произнесе съдът взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 19 от

Закона за гражданската регистрация.

Постъпила е молба от мл. адв. К.Т., в качеството на процесуален представител на Х.С.А.

***. В същата се твърди, че молителят е роден на *** *** Т., за което е съставен акт за раждане № ***/4.03.1983 год. на ОНС гр. В. Т.. В последния бил записан с името Е.Р.Б.. На 18.01.1991 год. със заявление с вх. № 24 било променено името му на Х.С.А.. Към този момент молителят бил малолетен, живеел при родителите си и бил изцяло зависим от тях. Същият в свидетелство за начално образование № 7/30.05.1993 год. на ОУ “Отец Паисий” с. М., общ. Е. бил записан с името Е.Р.Б.. Този факт му създавал постоянни трудности при кандидатстване за работа. Освен това сред своите близки, приятели и роднини, както и в обществото като цяло бил известен с името си преди неговата промяна. По тази причина срещал трудности при получаване на съобщения, колети и писма на постоянния си адрес в с. М., общ. Е.. Молителят заявява, че не е осъждан за престъпления от общ и частен характер и срещу няма възбудено наказателно преследване за извършени от него престъпления от общ характер, както и няма наложени ограничителни мерки за напускане пределите на Република България.

Моли съда да постанови решение, с което да промени собственото, бащиното и фамилното му име от Х.С.А. на Е.Р.Б..

В съдебно заседание молителят лично и чрез процесуалния си представител мл. адв. К.Т. поддържа депозираната молба. Твърди, че имената му са променени на 5.11.1990 год., както и че живее на семейни начала със С.С.Й.. От съвместното си съжителство двамата имат две деца, които не били припознати по законоустановения ред, тъй като носели български имена и ако молителят ги припознаел бащиното и фамилното им име щяло да бъде турско.

Заинтересована страна Община В.Т. не се представлява в съдебно заседание и не взема становище.

Заинтересована страна Община Е. не се представлява в съдебно заседание и не взема становище.

Районна прокуратура гр. Е. се представлява в съдебно заседание от прокурор Боянка Михайлова. Последната взема аргументирано становище, че молбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Представителят на Районна прокуратура гр. Е. счита, че не са налице предпоставките на чл. 19 от Закона за гражданската регистрация, т. е. името на молителя не е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, нито важни обстоятелства налагат неговата промяна. От събраните по делото гласни доказателства не се установява по категоричен начин същият да е известен в обществото с името Е.Р.Б., както и с последното да е имал затруднения от какъвто и да било характер. Счита, че е несъстоятелно твърдението му, че не е припознал децата си, тъй като е бил с турски имена и последните ще имат турски бащино и фамилно име.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

Видно от Акт за раждане № ***/4.03.1983 год. на ОНС гр. В.Т., молителят е роден на *** *** Т. и е записан с името Е.Р.Б. от родители: Р.А.Б.– баща и Д. Х. А. – майка. В същия е посочено, че със заявление с вх. № 24/18.01.1991 год. е променено името на последния на Х.С.А., като промяната е отразена на 16.05.1992 год. от длъжностното лице по гражданското състояние. Този факт се установява и от приложеното по делото удостоверение за раждане от *** *** Търново, в което молителят е записан по името Х.С.А., а имената на родителите му са, както следва: С. А. Ю. и А. Х. Ю..

От удостоверение за идентичност на лице с различни имена № **/2.02.2010 год. на км. с. М., общ. Е. е видно, че Х.С.А. и Е.Р.Б. са имена на едно и също лице. По делото е приложено свидетелство за начално образование № 7/30.05.1993 год. на ОУ “Отец Паисий” с. М., общ. Е. се установява, че молителят е завършил начално образование под името Е.Р.Б..

По делото е представено заявление №

35/5.11.1990 год., подадено от С. А. *** до Районен съд гр. Е., с което същият изразява желанието си да бъде променено името му от Р.А.Б. на С. А. Ю., тъй като последното било принудително променено.

От справка за съдимост № 54/11.02.2010 год. на Районен съд гр. Е. е видно, че молителят не е осъждан. От справка с рег. № Я-3131/18.02.2010 год. на ОД на МВР гр. В.Т. се установява, че същият многократно е напускал пределите на страна за периода от 2002 год. до 2010 год. Видно от справка с рег. № И-36119/29.03.2010 год. на НСС гр. С., в централизираната информационна система на следствените служби няма данни за образувани и неприключени досъдебни производства за молителя. Освен това последният на два пъти има наложени административно-наказателни мерки по ЗБДС от РУ на МВР гр. Е..

По делото са приложени АУАН №

850903/196/13.04.2004 год. и НП № 196/13.07.2004 год. на началника на РПУ гр. Е., от които е видно, че на молителя е наложена глоба в размер на 30.00 лв., заради това, че при изпиране в пералня унищожил напълно български документ за самоличност – паспорт. От АУАН № 803140/143/1.06.2005 год. и НП № 143/1.06.2005 год. на началника на РПУ гр. Е. се установява, че на същия е наложена глоба в размер на 30.00 лв. за това, че е нарушил чл. 7 от ЗБДС, т. е. дъщеря му скъсала и надраскала паспорта.

От възражение с вх. № 10401/16.03.2010 год. е видно, че молителят е направил такова до директора на ТД на НАП гр. В.Т. за погасяване по давност на осн. чл. 82 от ЗАНН на наложените му наказания – глоба. Приложени са справка и два броя вносни бележки.

Видно от удостоверение за раждане от ***

***, Д.С.С. е родена на *** год. от родители: С.С.Й. – майка и баща – неизвестен. От удостоверение за раждане от *** *** се установява, че Д.С.С. е родена на *** год. от родители: С.С.Й. – майка и баща – неизвестен.

По делото са разпитани в качеството на свидетели К. А. В., Е. Д. С., М. Й. В., Х. Я. К., С. М. С., С. А. Ю., С.С.Й. и К.К.Н..

Видно от показанията на свидетелите К.

В., Е. С. и Х. К., същите са съученици на молителя, т. е. заедно са учили от І до VІІІ клас. Свидетелите се обръщали към него с българските му имена Е.Р.Б..

Последните твърдят, че от десет години живеят в чужбина и се виждат с молителя рядко, т. е. няколко пъти в годината, когато си дойдат в с.М., общ. Е., за да видят близките си.

От показанията на свидетеля М. В. е видно, че познава молителя, тъй като живеят в едно и също населено място. Освен това двамата се познавали още от училище, макар че учели в различни класове. В. твърди, че същият бил известен сред приятели и познати с българските си имена.

Свидетелят С. С. твърди в показанията си, че живее в с. М., общ. Е. от 32 години. Молителят бил известен в населеното място с името Е..

Видно от показанията на свидетеля С. Ю., който е баща на молителя, името на последния било променено през 1990 год.

Тогава свидетелят отишъл в кметството, където подал необходимите документи. Същият твърди, че към молителя се обръщат и с българските, и с турските имена. Баба му и дядо му ползвали само турското име. Освен това в къщи си говорели на турски език. Свидетелят сочи, че лично той не искал да си променя името от българско на турско, но го направил понеже трябвало да гласува за някаква политическа партия, както и че нямал пари, за да го промени отново от турско на българско.

От показанията на свидетелката С. Й. се установява, че същата живее с молителя на семейни начала от 2000 год. Двамата нямали сключен граждански брак. Последният бил известен в обществото на близки, приятели и познати с българските си имена. Свидетелката и молителя имали две деца, които не били припознати от последния, тъй като трябвало да носят турски бащино и фамилно име. Живеели в с. М., общ. Е., а работели в чужбина, т. е. в Република Гърция. В къщи си говорели на български език, но когато ходели при баба му и дядо му ползвали турския такъв.

Свидетелят К.Н. твърди в показанията си, че бил кмет на с. М., общ. Е. от 3.03.1988 год. до 18.10.1990 год., а през 1982-1984 год. бил председател на стопанството в с.М., общ. Е. и познавал много добре семейството на молителя и него самия. През лятото на 1990 год. било разпоредено да се провеждат изнесени съдебни заседания в населените места, т. е. в кметствата да се събират молби на гражданите, които искали да си върнат мюсюлманските имена. По тази причина в с. М., общ. Е. на няколко пъти идвал съдия. Дядото на молителя имал голямо желание да си възстанови името и бил един от първите, които се възползвали от разрешителния режим за промяна на името. По отношение на молителя свидетелят твърди, че от 1990 год. не работи в с.М., общ. Е. и не знае по какъв начин е известен в обществото.

При така описаната по-горе фактическа обстановка съдът прие за установено следното:

Според чл. 19 от Закона за гражданската регистрация промяна на собственото, бащиното и фамилното име може да се извърши, когато то е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно или други важни обстоятелства налагат това. Правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, свързано с определен гражданскоправен субект. Юридически погледнато то е уредено с императивни правни норми. Промяната на името е регламентирана като потестативно право, което възниква при точно определени от закона основания и се упражнява по предвиден в ГПК ред. Същата не е самоцелна и не зависи само от желанието на поискалия, а се допуска по изключение, когато са налице налагащия обществено и лично значими обстоятелства, които законът квалифицира като важни.

В настоящия случай се твърди, че важни обстоятелства налагат промяна на собственото, бащиното и фамилното име на молителя. В закона не са посочени примерно какви обстоятелства трябва да се преценяват като важни, за да са основания за промяна на името. Изхождайки обаче от основните принципи на гражданското право и обществения морал, част от който е гражданският морал в свободното демократично общество, важни обстоятелства по смисъла на чл. 19 от Закона за гражданската регистрация ще са такива обстоятелства, които са направили лично и обществено неудобно и неподходящо за молителя носенето на името, чиято промяна се иска.

От представените по делото доказателства съдът намира, че не са налице основанията за постановяване на исканата промяна на собственото, бащиното и фамилното име на молителя, т. е. от Х.С.А. на Е.Р.Б..

Същият е български гражданин, роден на територията на Република България, който за периода от 1983 год. до 1991 год. е носил името Е.Р.Б., т. е. само осем години и то в ранна детска възраст. Последното е променено на Х.С.А. през 1991 год., което молителят носи до настоящия момент, т. е. деветнадесет години. На същото са издадени редица документи за самоличност - лична карта, задграничен паспорт, удостоверение за раждане. Единственият документ, в който молителят е записан с българско име е свидетелство за начално образование № 7/30.05.1993 год. на СОУ “Отец Паисий” с.М., общ. Е.. Следва да се отбележи, че при издаване на последното явно длъжностното лице е допуснало грешка, тъй като към този момент името на молителя е било Х.С.А., видно от отразената промяна в акт за раждане № 251/4.03.1983 год. на 16.05.1992 год., извършена въз основа на заявление с вх. № 24/18.01.1991 год. Свидетелството за начално образование е издадено след това през 1993 год. Освен това по делото се установи, че същият няма завършено основно образование, поради което съдът не кредитира показанията на разпитаните свидетели К. Василев, Емил Савов и Христо Кючуков, които твърдят, че са съученици на молителя, т. е. заедно са учили от І до VІІІ клас. Последните освен това заявиха, че рядко го виждат, т. е. три – четири пъти в годината, тъй като работят в чужбина. Следователно показанията им не могат да се ценят като достоверни, тъй като свидетелите нямат преки и непосредствени впечатления за това с какво име е известен молителя в обществото през последните 10 - 15 години. По тези съображения съдът не кредитира и показанията на свидетелите М. В. и С. С.. Съдът не възприема и показанията на свидетелката С. Й.. Последната живее на семейни начала с молителя и следва да се приеме, че е заинтересована от изхода на делото предвид близките отношения, в които се намират двамата. При тези факти настоящата инстанция намира за неоснователни изложените в молбата твърдения, че молителят е известен сред близки, приятели и роднини с името Е.Р.Б.. Още повече, че неговият баща – свидетелят С.