Решение № 362 от 21.10.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. Шумен, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОСТИСЛАВА ЯНК.

ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря И.Й.Д. като разгледа докладваното от РОСТИСЛАВА ЯНК. ГЕОРГИЕВА

Административно наказателно дело № 20263630201186 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №26-0869-000434/15.04.2026 год. на Началник сектор в ОД на МВР - Шумен, сектор Пътна полиция, с което на П. Б. П., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 76.69 евро /седемдесет и шест евро и шестдесет и девет евро цента/ с равностойност 150 лева на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание същият се явява лично, като поддържа жалбата и излага конкретни мотиви в тази насока.

Процесуалният представител на Началник сектор в ОД на МВР - Шумен, сектор Пътна полиция - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално 1 допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.03.2026 год. жалбоподателят П. Б. П. управлявал собствения си лек автомобил марка „Опел” с рег.№Т4892ТН, като се движел по бул.“Мадара“ в посока към Автогарата в гр.Шумен. В района на кръстовището между бул.“Мадара“ и ул.“Станционна“ водачът не съобразил поведението си със светлинните сигнали на светофарната уредба, която работела в нормален режим. Жалбоподателят преминал през кръстовището на червен светофар.

Това обстоятелство било възприето от свидетелите Н. А. Н. и Й. Н. Й., и двамата служители в ОД на МВР – Шумен, сектор Пътна полиция, които в този момент се намирали на ул.“Станционна“ в близост до Автогара Шумен и имали пряка видимост към светофарната уредба. След спиране на водача на същия за констатираното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA, №5210817 от 10.03.2026 год., в който актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.6, т.1, пр.второ от ЗДвП. При съставяне на акта жалбоподателят не е посочил възражения, като впоследствие не се е възползвал и от законното си право и не е депозирал писмени възражения и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №26-0869-000434/15.04.2026 год. на Началник сектор в ОД на МВР - Шумен, сектор Пътна полиция, с което на П. Б. П., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 76.69 евро /седемдесет и шест евро и шестдесет и девет евро цента/ с равностойност 150 лева на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Н. А. Н. и на свидетеля Й. Н. Й., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК доказателства.

Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Н. А. Н. и Й. Н. Й., доколкото същите са възприели непосредствено поведението на жалбоподателя по време на нарушението, като са имали пряка видимост към светофарната уредба. Показанията им са последователни, непредубедени и кореспондират, както помежду си така също и с останалия събран по делото доказателствен материал.

Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са описани достатъчно пълно и ясно, както в акта, така и в наказателното постановление. При съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото на защита на жалбоподателя и да водят до отмяна на обжалваното наказателно постановление.

2

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят действително е осъществил визираното в акта и в наказателното постановление нарушение по следните правни съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Видно от констатациите в Акта за установяване на административно нарушение жалбоподателят е преминал през кръстовището, регулирано със светофарна уредба, работеща в нормален режим при светнал червен сигнал. Това обстоятелство се потвърждава и от разпита на свидетелите Н. А. Н. и Й.

Н. Й., които пряко са възприели поведението на жалбоподателя, като свидетелстват, че са имали пряка видимост към светофарната уредба и кръстовището и са видели ясно, че същият е преминал през кръстовището при светещ червен сигнал.

В тази връзка съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя, изложени в жалбата и в съдебно заседание, че в действителност е навлязъл в кръстовището на жълт светофар и след като е изчислил времето на преминаване, скоростта си на движение и разстоянието, е достигнал до извода, че следва да е излязъл от кръстовището също на жълт светофар. Както бе посочено и по-горе от разпита на свидетелите Н. А. Н. и Й. Н. Й. се установява по безспорен начин, че двамата са имали пряка видимост към автомобила на жалбоподателя и светофарната уредба и че категорично са възприели поведението на жалбоподателя и обстоятелството, че същият е преминал през кръстовището на светеща червена светлина. По изложените по-горе правни съображения съдът намира показанията на тези свидетели за последователни, непредубедени и еднопосочни, поради което ги кредитира изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.7, т.4 от ППЗДвП светещата жълта светлина на светофарната уредба означава "Внимание, спри!", като това не се отнася само за онези от водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението. При подаване на този сигнал на кръстовище водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят. Както бе посочено и по-горе от събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н. и Й., се установява, че водачът е преминал през кръстовището на светеща червена светлина. Дори да приемем, че жалбоподателя е навлязъл в кръстовището на светеща жълта светлина, доколкото от материалите по делото не се установява да са били налице обстоятелства, поради които да се е налагало преминаването на жълт сигнал на светофарната уредба с оглед избягване на някаква опасност за движението, то същият отново би извършил нарушение на правилата за движение по пътищата и по-конкретно на разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗДвП, въпреки, че изложеното е само една хипотетична възможност, която не се установява от събраните в хода на производството доказателства.

Поради всичко изложено по-горе съдът намира, че от материалите по делото се 3 установява по безспорен начин, че жалбоподателят не е съобразил поведението си със светлинния сигнал, който в момента на преминаването му през кръстовището е бил с включена червена светлина на светофарната уредба и действително е осъществил посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение. Наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки описаното деяние като административно нарушение по чл.6, т.1, предл.второ от ЗДвП. За неизпълнение на това задължение административно-наказателната разпоредба на чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП предвижда налагане на “глоба” за физическото лице в размер на 150 лв.

Съдът намира, че при определяне на наказанието, административно-наказващият орган е действал законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е наложил наказание в неговия абсолютен размер към датата на извършване на нарушението, като е извършил превалотиране на санкцията.

Съдът напълно споделя и извода на административно-наказващият орган, че деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи, поради което същото не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Поради всичко изложено по-горе съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административнонаказващият орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 67 евро.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №26-0869-000434/15.04.2026 год. на Началник сектор в ОД на МВР - Шумен, сектор Пътна полиция, с което на П. Б. П., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** е наложено административно 4 наказание “глоба” в размер на 76.69 евро /седемдесет и шест евро и шестдесет и девет евро цента/ с равностойност 150 лева на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА П. Б. П., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** да заплати на ОД на МВР - Шумен сумата от 67 евро /шестдесет и седем евро/, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________

5