Определение № 9316 от 23.07.2020, Районен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И

Е

№…………/

.07.2020 г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4310 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба от Р.Н.Д.,***, с която срещу ответника „А.И.Т.“ ЕООД, ***, са предявени осъдителни искове по чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени вреди вследствие от претърпяна трудова злополука, както и обезщетение за забава.

Препис от исковата молба е връчена на ответника, който в едномесечния срок подава писмен отговор и релевира възражение за местна неподсъдност на делото по чл. 119, ал. 4 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 105 ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. В случая седалището на ответника юридическо лице е в гр. Пловдив.

Разпоредбата на чл. 114 ГПК дава възможност на работника да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд. Съгласно чл. 66, ал. 3 КТ за място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата.

В случая ищецът твърди, че е работил при ответника на длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил“ и е осъществявал международен автомобилен транспорт. В трудовия договор и допълнителното споразумение между страните е уговорено, че мястото на работа е на адрес: ул. „Нестор Абаджиев“ № 28А, който адрес се намира в гр. Пловдив.

Поради тази причина независимо, че фактически работникът може да е осъществявал трудова дейност на различни места в страната и чужбина, и да е започвал курса си от гр. Варна /както твърди, но не представя доказателства/, то уговореното между страните място на работа в гр. Пловдив следва да се счита за мястото където работникът обичайно полага своя труд.

В съдебната практика не съществуват колебания, че изключенията от общата подсъдност не могат да се прилагат разширително и няма предвидена правна възможност за изключение от чл. 105, съответно чл.

108, ал. 1 ГПК по трудови спорове, освен в хипотезата на чл. 114 ГПК и договорно определена подсъдност по имуществен трудовоправен спор (чл. 117, ал. 2 вр. ал. 3 ГПК). /Така,

Определение № 565/24.07.2012 г. по ч.гр.д. № 319/2012 г., IV г.о. на ВКС, Определение № 281 от 21.06.2019 г. по ч.гр.д. № 2163/2019 г., III г.о. на ВКС/ В този смисъл работникът не може да упражни право да определи местна подсъдност по своето местожителство.

С оглед установеното седалище *** Районен съд – гр. Пловдив, производството по настоящото дело следва да бъде прекратено и изпратено по подсъдност на посочения съд.

Водим от горното и на основание чл. 118, ал. 2, вр. чл. 119, ал. 4 ГПК, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 4310 по описа за 2020 година на Варненски районен съд, XVII с-в.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – гр. Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Делото да се изпрати на местно компетентния съд след влизане в сила на определението по подсъдността.

СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД

: