Решение № 4974 от 02.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4974 гр. София, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. КУРТОВ като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно наказателно дело № 20221110201742 по описа за 2022 година и като съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С електронен фиш серия Г № 0011596 издаден от СДВР, на "**********" ЕООД, с ЕИК ** е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл.638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 КЗ за нарушаване на разпоредбата по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Търговското дружество е с основен предмет на дейност според Актуалното му състояние - рент а кар, автосервизна дейност, таксиметрова дейност … То се управлява от едноличния собственик на капитала Б. Б. Г., комуто е връчен на 13.01.2022г (видно от приложената към материалите по делото Разписка) обжалваният електронният фиш.

Действащ като законен представител на това Дружество (както и сам е посочил в титулната част на Жалбата), г-н Б. Г. е подал чрез Началника на ОПП – СДВР Жалба дрещу този електронен фиш, на 27.01.2022г. Като изхождаща от активно легитимирано за подаването й лице, при това подадена в законоустановения от разпоредбата на чл. 59, ал.2 от ЗАНН 14дневен срок от връчване на електронния фиш. Затова съдът намира жалбата за процесуално допустима и дължи произнасяне по същата.

В откритото съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват, не изпращат представители. Съдът се произнесе по спора въз основа на изпратените от СДВР материали.

В жалбата се изнасят доводи за незаконосъобразно протичане на административно наказателния процес – не били изложени доводи относно изпълнителното деяние на нарушението, в каква посока се е движел автомобилът , което пък довело до невъзможност на управителя на санкционираното дружество да организира защитата си. Била налице и неяснота относно субекта на нарушението, което било въведено в санкционно1 диспозитивната част на електронния фиш с обръщението „уважаема/и госпожо/господине“, откъдето си правел извода, че имуществената санкция е наложена на физическо лице, а не на представляваното от него ЮЛ. Съдът е съгласен с преценката на жалбоподателя, че имуществена санкция се налага само на ЮЛ; за физическите лица може да бъдат налагани административните наказания, посочени в чл.13, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Но в случая съдът не отчита да е налице объркване относно субекта на приложената санкционна норма по чл.638, ал.4, вр.ал.-1. Т.2 от КЗ, т.к. самият Кодекс изрично указва, че този субект може да бъде единствено и само ЮЛ – собственик на МПС, което е регистрирано на територията на РБългария, но за което няма сключена и действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Обръщението към законния представител на такова ЮЛ, при това в ползваната уважителна форма, не е довела реално до никакво объркване, т.к. както се посочи по-горе, в Жалбата си срещу електронния фиш г-н Г. изрично посочва, че действа като законен представител на „******“ ЕООД.

В Жалбата се твърди и обстоятелството, че нарушението е погрешно индивидуализирано по отношение на датата на извършването му. Това било така, т.к. фактическият състав предполага нарушението да се извършва не с еднократно действие, а да бъде в определен период – какъвто период не е посочен в обжалваният електронен фиш.

Тези съждения на жалбоподателя биха имали смисъл в същинското наказателно право (по НК и НПК). Предвид разпоредбата на чл.18 от ЗАНН - Когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. ЗАНН не предвижда приложение на института на кумулацията на наказания (чл.23 и сл. от НК), нито на продължаваното престъпление (по чл.26 от НК), нито на т.нар продължено престъпление (престъпления, които траят непрекъснато по смисъла на чл.80, ал.3 от НК).

За това, че не може да се говори за „продължено нарушение“ сочи и абсолютно определения от законодателя размер на глобата/имуществената санкция в този и в подобни случаи. Разгледано на плоскостта на настоящия случай, от момента на изтичане на полицата по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, още от следващия ден управителят на Дружеството-собственик на процесното МПС е следвало да направи по своя преценка избора – да дерегистрира това иначе регистрирано на територията на България МПС или да сключи нова застраховка. Този избор той е следвало да направи в деня, следващ изтичане срока на застраховката. В случай, че избере да дерегистрира МПС, това автоматично и законосъобразно изважда представляваното от него Дружество от адресатите на задължението по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и нарушение не би било извършено.

Избирайки втората алтернатива – да сключи нова застраховка означава пък изпълнение на това законово задължение и липса на основание за прилагане на санкционната норма.

Основание да се наложи санкцията възниква тогава, когато на следващият изтичането на застраховката ден, собственикът на регистрирано в България МПС откаже да направи този избор и да предприеме някакви действия – да го дерегистрира или да го застрахова. В този случай това МПС продължава да бъде регистрирано и собственикът му дължи 2 застраховането на това МПС и същевременно е налице неизпълнение на това законово задължение.

Нарушение по този текст е мислимо да е довършено в момента на изтичане на срока на действие на застраховката, която не е подновена/сключена отново. Ново нарушение е мислимо да има и на следващия ден, след вече извършено нарушение по този текст на КЗ.

Новото нарушение ще се различава от предходното според основен индивидуализиращ нарушението признак – момент/дата на довършване на изпълнителното деяние; на следващия ден, когато законът отново е предоставил възможност на собственика на МПС да избира: да дерегистрира или да застрахова това МПС. Именно бездействието по осъществяване на това право на избор между двете възможни законови алтернативи, което възниква всеки нов ден, е основанието да се възприеме тезата за множество нарушения, които се извършват всеки ден, когато собственикът откаже да предприеме действия по някой от възможните начини за законосъобразно поведение.

Този вид нарушения/престъпления се различават от случаите на т.нар продължено престъпление, когато е извършено чрез бездействие и когато едно престъпно деяние е довършено и е създало продължаващо във времето престъпно състояние. В тези случаи законодателят се е стремил да мотивира дееца да прекрати това престъпно състояние, при това чрез точно предписано действие. Деецът в тези случаи няма право на никакъв избор – предписан му е само един начин за преодоляване на състоянието на престъпно бездействие.

Законодателят в тези случаи е определил относителни санкции, за да може при индивидуализация на наказанието да бъде взет предвид и периода от време, изтекъл до прекратяване на това състояние. В настоящия случай – по отношение неизпълнение на задължението по 483, ал1., т.1 от КЗ, санкционната норма на чл. чл.638, ал.1, а и ал.2 от КЗ предвижда абсолютно определена по размер санкция на глобата/имуществената санкция како за ФЛ, така и за ЮЛ. В настоящия случай, както многократно се посочи по-горе, законодателят предоставя избор на субекта за два различни начина за погасяване на неизпълненото задължение – чрез изпълнение или чрез дерегистрация. Затова в административно наказателното право не може да се говори за „продължени нарушения“, докато в същинското наказателно право продължените престъпления са възможни.

Действително, в административно наказателното право са въздигнати до нарушения деяния, свързани с бездействие, напр.с неподаване в срок на определена информация, но при тях изпълнителното деяние се счита за довършване с настъпване на този срок, а величината на времето, през което задължението продължава да не се изпълнява, се взема предвид при определяне на санкцията. По общо правило тези нарушения се наказват чрез относително определено наказание. Характерно за тях (и в отлика с неизпълнението по чл.483, ал.1 от КЗ) е обстоятелството, че бездействието/неизпълнението не предоставя на субекта избор какво точно законосъобразно поведение да предприеме – изисква се едно точно определено поведение. Не е такъв настоящият случай – тук субектът има избора да дерегистрира или застрахова, поради което, т.к. всеки ден прави този избор, то и всеки ден, когато не предприема никакви действия в 3 някоя от двете насоки, извършва нарушение, за което законодателят е предвидил абсолютно определена по размер санкция. Затова нарушението не е описано в обжалвания електронен фиш като извършено в период от време, а нарушението е индивидуализирано по деня на извършването му. Твърдението в Жалбата, че електронния фиш е незаконосъобразен поради некоректно посочен момент на извършване на нарушението е неоснователно.

При всички положения, на датата 03.09.2019г в 15,45 часа в София, МПС, което е регистрирано на територията на България - л.а. Ауди с рег.№ ******** не е имало валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В конкретния случай то се е движело по бул.Ал.Малинов, но това обстоятелство е без значение по отношение на изпълнителното деяние, осъществено чрез бездействие – собственикът му търговското дружество „******“ ЕООД не е сключил валидна и активна към този момент застраховка. След като е без значение дали това МПС се е движело или не, обстоятелството, че в атакуваният електронен фиш не е посочена посоката на движение не може да съставлява нарушение на процесуалните правила.

Санкцията е наложена на ЮЛ „******“ ЕООД. Тя е в абсолютно определения от законодателя размер.

Няма основание да се приема случаят за маловажен, особено като се има предвид предмета на дейност на Дружеството (рент а кар) – това означава, че това МПС е било възможно това МПС да бъде отдавано под наем на трети лица-наематели, без рискът от причиняване на щети да бъде покрит от задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и с оглед сравнително ниският размер на внесения уставен капитал - 100 лева.

Мотивиран от гореизложеното, съдът намира, че атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Извършеното нарушаване на разпоредбата по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ се доказва от Заявлението за регистрация на процесното МПС (на 19.05.2017г.) и разпечатката от информационната система на „Гаранционен фонд“

Само за пълнота на изложението, но без отношение за извода за нарушена разпоредба на чл.438, ал.1, т.1 от КЗ, съдът установява, че нарушението е констатирано – заснето с автоматизирано техническо средство/система (АТСС) № SD2D0023, за което АТСС към материалите по преписката е приложено Удостоверение за одобрен тип за измерване № 18.02.5133/20.02.2018г., валидно до 20.02.2028г., издадено от БИМ и Допълнение към Това Удостоверение, издадено на 31.07.2018г, валидно до 20.02.2028г.

От страните не се претендират разноски и съдът не дължи служебно произнасяне в тази насока.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия Г № 0011596 издаден от СДВР, който на "**********" ЕООД, с ЕИК ** е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл.638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 КЗ за нарушаване на разпоредбата по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

За Решението да се съобщи на страните.

Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд София-град в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението за изготвянето му, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5