Протокол № 98 от 12.02.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 341/2025
- Вид
- Протокол № 98
- Подписан
- 12.02.2026
- В сила
- 12.02.2026
- Състав
- Галина Чавдарова
Цитирани разпоредби
- чл.199 · Граждански процесуален кодекс
- чл.56, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 291 · Наказателен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 98 гр. Варна, 12.02.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Галина Чавдарова при участието на секретаря Мая Т. И.а
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело № 20253100900341 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, редовно призован по реда на чл.56, ал.2 от ГПК, не се представлява.
СЪДЪТ докладва молба с вх.№ 4342 от 09.02.2026 г. от „Юробанк България“ АД чрез адвокат М. И., в която моли, делото да бъде гледано в тяхно отсъствие. Заявява, че нямат въпроси към вещото лице. Изразява становище по същество. В молбата е обективиран списък на разноски.
Ответникът Б. К. И., редовно призована по реда на чл.56, ал.2 от ГПК, не се явява, не се представлява.
СЪДЪТ докладва молба с вх.№ 4601 от 10.02.2026 г. от Б. И. чрез особения представител Г. А., в която моли да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие. Заявява, че е запозната със заключението на вещото лице и че няма въпроси. Изразява становище по същество.
Вещото лице Д. П. П., редовно уведомена по телефона, явява се лично.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва постъпило с вх.№ 3546 от 02.02.2026 г. заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и констатира, че същото е депозирано в срока по чл.199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза, като пристъпва към снемане самоличността му:
Д. П. П. – 67 години, български гражданин, неосъждана, без родство, дела и трудово-правни отношения със страните, предупредена за 1 наказателната отговорност по чл. 291 от НК, след което същата обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В.л. П.: Поддържам заключението. Известна ми е наказателната отговорност.
В.л. П. на въпроси от съда : На практика движението по разплащателната сметка е три реда - отпускането на кредита на датата на усвояване; заплащане на застрахователна премия; изтегляне на 50 000 лева в брой на каса в банката и с остатъка от 5 лева са погасени частично първите лихви за първия месец.
Първоначалният договорен лихвен процент е 3.90%, а след това, поради отпадане на преференциални условия става 9.89. Увеличава се с 4% и половина заради това, че кредитополучателят не е осигурявал по 1500 лева в сметката си, каквото е било условието, за да получи преференциална лихва.
Първият лихвен процент се получава като надбавка и референтния лихвен процент „Прайм“, вече когато не се изпълнява това условие, се слага още една надбавка от 4% и половина.
В случай че продължи да се прилага само лихвеният процент от 5.39, договорната лихва би била тази по Приложение № 3, по първоначалния погасителен план по договора за кредит. След това съм го преизчислила с допълнителната добавка, която са прибавили, за да мога да дам отговор на последния въпрос. Тази промяна в договорната лихва засяга и мораторната лихва, защото мораторната лихва, която банката изчислява като обезщетение, е формирана в частта на главницата като първата – 5.39 плюс 4.50…9.89 или там, колкото се получава плюс законната лихва, а в частта за просрочените лихви начисляват като мораторна лихва законната лихва. Договорната лихва е изчислена първоначално на база 5.39, а впоследствие 9.89. Мораторната лихва е изчислявана с 9.89 плюс законната лихва. На практика се получава, че за изчисляване на мораторната лихва върху главницата се получава между 11 и 13 процента законна лихва плюс още 10 – между 21 и 23 % и аз съм го отбелязала изрично в справката за дължимата лихва като забележка.
Мораторната лихва е начислявана не само върху главница, но и върху договорната лихва. В таблицата на Приложение № 1 примерно гледаме първия ред. Общата сума на задължението е 37.86, от което лихвата върху просрочената главница, формирана като сбор от договорната лихва плюс надбавката за просрочие, плюс законовата в размер на 35.13 и лихвата върху просрочената лихва, изчислена само като законната лихва върху лихвата, е 5.36 или общата сума на задължението е 37.86. Просрочените главници към първи април-май съм дала в четвъртата колона. Това е размерът на просрочената главница към онзи момент. Те всъщност са формирани на базата на Приложение № 4. Тази лихва върху просрочената главница е само върху 789 и тя е плюс законната лихва и става между 21 и 23% за периода, а отделно върху просрочената лихва съм дала само законната 10% плюс основния лихвен процент. Такова е обяснението на банката за разбирането им за 2 клаузата в договора. При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост кредитополучателят дължи обезщетение за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава.
Посочила съм колко е размерът на главницата с увеличението на главницата с 9.89. В последната колона на Приложение 4 мисля, че е.
Главницата не се променя. Променя се вътрешната структура на погасителната вноска. Когато се увеличи лихвата, първоначалните вноски включват много по-голям дял на размера на лихвата, отколкото на главницата, която се погасява. По-голяма част отива за погасяване на лихвата. Впрочем може да се направи сравнение с двадесета вноска от първоначалния план с двадесета вноска от следващия план. В Приложение № 3 е първоначалният план и примерно двадесета вноска главницата, която се дължи на двадесетата вноска при първоначалния е 859.90 лева, а след промяната на двадесетата вноска е 814.39, защото при анюитетните вноски отива много по голям…при промяна на лихвата от тази структура на анюитетната вноска е много поголям размерът на лихвата. Има изготвен погасителен план след промяна на тази лихва. Приложение 4 - това е техният погасителен план, който са изготвили. Задължението за главница към съответния период е по-малък, отколкото по първоначалния и се вижда нарастването на лихвата общо за целия период. Става почти двойна.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде прието и приобщено към доказателствения материал по делото, ведно с представената от вещото лице справка-декларация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото съдебносчетоводна експертиза с вх.№ 3546 от 02.02.2026 г., ведно със справкадекларация на вещото лице Д. П. П..
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице Д. П. П. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза в общ размер 281,21 евро, съгласно представената от нея справка - декларация.
ИЗПЛАЩА на вещото лице Д. П. П. възнаграждение в размер на 204,51 евро от внесения от ищеца депозит.
(Издаден РКО по платежно нареждане от 12.12.2025 г. за 204,51 евро) ЗАДЪЛЖАВА ищеца да внесе по сметка „Вещи лица и гаранции” на Варненски окръжен съд допълнително сумата от 76,70 евро в едноседмичен срок от уведомяването, като остатъкът от дължимото възнаграждение ще бъде изплатено на вещото лице, след представяне на доказателство за допълнително внесен депозит от ищеца.
УКАЗВА на ищеца, че при непредставяне на доказателства за внесен допълнителен депозит в указания срок, съдът ще постанови определение за 3 принудително събиране на сумите, на основание чл.77 от ГПК.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок,
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:12 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ Секретар: _______________________
4