Решение № 1523 от 18.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1523 гр. София, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20251000501162 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 06.02.2025г по гр.д. № 131/2024г по описа на Кюстендилски окръжен съд са отхвърлени предявените от Й. В. В. против „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД ЕИК 121718407 искове за неимуществени вреди в размер на 60 000лв и имуществени вреди в размер 545.51 лв., представляващи търпени болки и страдания, както и разликата между получаваното трудовото възнаграждение и обезщетение за временна нетрудоспособност в периода 05.08.2020г. - 31.01.2021 г., които произтичат от влошаване на здравословно състояние (ексцес) в резултат на търпени травматични увреждания при ПТП на 27.07.2012 г., настъпило след подписване на споразумение от 09.08.2013 г. , ведно със законната лихва за забава върху сумите, считано от датата на поканата депозирана до застрахователя13.05.2022г. до окончателното изплащане.

Против решението е постъпила въззивна жалба от ищцата Й. В. чрез пълномощник адв. В., в която се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния и процесуален закон. Конкретните доводи са против основния извод на съда, че искът е погасен по давност. В тази връзка се развиват подробни съображения против изводите на КОС, че твърдяното влошаване на състоянието е настъпило през 2014г, когато действително е имало усложнение с временен характер, но те то е причинило нововъзникналите вреди. Твърди се, че 1 лечението на ищцата не е същото като през 2014г, състоянието е усложнено в по-късен момент, претърпяла е ново оперативно лечение с поставяне на стендове в ръката и е била трудоустроена, които обстоятелства в съвкупност, ставало ясно, че ексцесът е настъпил през 2020г. Изтъква се още, че ирелевантен за случая е фактът, че ищцата през 2014г е имала пролежаване и лечение на друга област на ръката, на което се е позовал застрахователя, защото нито диагнозата, нито последствията от лечението са идентични. Развиват се съображения, че едва през месец юли 2020г ищцата е на постоянна медикаментозна терапия, откогато не може да си служи с дясната ръка и официално има призната инвалидност - факти и обстоятелства, установяващи се както от експертното заключение, така и от писмените и гласни доказателства. Твърди се процесуално нарушение на първата инстанция, довело до неизясняване на всички факти, а именно непълен доклад, защото в същия няма указание към ищцата да установи, че физическото й състояние към 2014г и 2020г е в различна степен усложнено, независимо от твърденията в исковата молба и възраженията в отговора на ответника. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо това постановяване на ново по същество, с което се уважат исковете в претендираните размери.

В срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответния застраховател „ДЗИ-ОЗ“ЕАД.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК и след като обсъди доводите в жалбата и събраните по делото доказателства, приема обжалваното решение за валидно и допустимо:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Й. В. В. искове против ”ДЗИ-Общо Застраховане”ЕАД за компенсиране на допълнително претърпени неимуществени и имуществени вреди, изразяващи се в новонастъпили физически и морални страдания, както и разликата между получаваното трудовото възнаграждение и обезщетение за временна нетрудоспособност в периода 05.08.2020г.

-31.01.2021 г. в размери от 60 000лв и 545,51лв, произтичащи от влошаване на здравословно състояние (ексцес) в резултат на травматични увреждания при ПТП на 27.07.2012 г., настъпили след подписване на споразумение от 09.08.2013г. , ведно със законната лихва за забава върху сумите, считано от датата на поканата до застрахователя от 13.05.2022г до изплащането им.

Ответникът ”ДЗИ-Общо Застраховане”ЕАД е оспорил исковете по основание и размер с възражения, че не се касае за новонастъпило влошаване на здравето вследствие на ПТП от 27.07.2012г, а за симптоми и проявления на вече получените увреждания, и че по споразумение с ищцата вредите са парично компенсирани в размери на 12 000 лв. /неимуществени вреди/ и 2 662 лв. /имуществени вреди/, с което е реализирана напълно отговорността му за чуждо виновно поведение. В условията на 2 евентуалност, ако бъде установен ексцес, се прави възражение за изтекла погасителна давност спрямо правото на принудително изпълнение на притезанията, поради това, че влошаване на състоянието е настъпило, считано от 26.03.2014г, от който момент до завеждане на исковата молба, е изтекъл предвидения 5-годишен давностен срок.

От фактическа страна няма спор, че на 27.07.2012 г. при пътно произшествие в гр. София ищцата е пострадала като пътник в лек автомобил, застрахован по риска гражданска отговорност в ответното дружество, и че по гр.д. № 1362/2013г на Дупнишки районен съд страните са уредили спора помежду си чрез извънсъдебно споразумение от 09.08.2013г. С него застрахователят е признал на увреденото лице право на обезщетение за претърпените в резултат на пътното произшествие неимуществени и имуществени вреди в размери 12 000 лв. и 2 662 лв. Следователно няма спор, че са реализирани правопораждащите отговорността на застрахователя факти за чуждо виновно поведение, и че търпените от ищцата вреди в резултат на получената травма – фрактура на дясна ключица, са компенсирани в признатите за дължими размери.

Представените пред първата инстанция медицински документи установяват провеждането на лечение на ищцата през м.април 2014г и през 2020г., както и освидетелстването й на 16.03.2021г. и 05.10.2021 г. с решение на ТЕЛК с призната 20 % трайно намалена работоспособност при водеща диагноза „емболия и тромбоза на артерии на горните крайници“, в което е удостоверено, че не е в състояние да изпълнява трудовите си задължения по настоящата си професия и по тази причина е трудоустроена.

От приетата медицинска експертиза на в.л. П.М. – съдов хирург се изяснява, че първоначалната поставена през 2012г диагноза е фрактура на дясна ключица, и че в последствие е настъпило усложнение –диагностицирано през 2020г аневризма на подключичната артерия с дистална емболизация. Вещото лице-медик е подчертало, че усложненията са възвратими при поставяне на бай- пас, но рискът от влошаване и загуба на ръката е по-реален, отколкото прогнозата за пълно възстановяване. В констатациите си медицинската експертиза описва детайлно във времеви период състоянието на ищцата и извършваните прегледи и манипулации в съответствие с медицинската документация:

–през 2014г оплаквания от изтръпване и слабост в горен десен крайник с посиняване на пръстите, установена тромбоза на подключичната артерия, която е успешно реканализирана;

- през м.август 2020г диагностициране на аневризма на подключичната артерия и тромбоза на радиалната артерия вдясно, извършена тромбендеректомия на подмишничната артерия с имплантиране на стенд, а две седмици по-късно диагностицирана с ретромбоза на мишничната и подмишнична артерия и единствен 3 проходим съд- вътрешна мишнична артерия.

В обобщение в.л. М. потвърждава влошаване на здравословното състояние спрямо това през 2012г, наличието на причинна връзка между новоустановените болестни прояви и травмата при пътното произшествие. Изяснено е също, че настъпването им не е било очаквано или предвидимо, защото подобни усложнения обичайно се проявявали при долен крайник, докато при горен са изключение в медицинската практика.

Изводите на вещото лице, че съдовият статус пречи на ищцата да извършва и полага минимални усилия с дясната ръка се подкрепят от гласните доказателствени средства пред първата инстанция чрез разпит на свидетелите Л. и В. /сестра/, които допълнително поясняват как се е влошило качеството й на живот. През 2014г имала болки и посиняване, но през 2020г получила тежки усложнения – ръката спряла да се кръвоснабдява и не можела да извършва нищо, тогава била оперирана и започнали несгодите й, свързани с постоянни посещения по болници. Не била в състояние да се справя сама с домакинската работа и да гледа детето си, наложило се да промени работното си място, защото се затруднявала да извършва дейност като оператор на опаковъчна машина, после сменила няколко работни места, откъдето я освобождавали заради затрудненията с дясната ръка, от скоро била кметски наместник, но и там се нуждаела от помощ при оформяне на документи. Променила начина си на живот – спряла активна спортна дейност, начина си на обличане заради белезите и измененията в дясната ръка /видимо по-слаба от лявата/. Емоционално се сринала и са налагало да взема лекарства, за да овладее постоянно тревожните си настроения.

Депозирани са пред въззивната инстанция аналогични по смисъл показания на св. П., които обаче са много по-детайлни, заради непосредствените и трайни впечатления на свидетелката, която е домашен помощник на ищцата. Свидетелката определя състоянието на ищцата през 2020г като крайно влошено – с много силни болки в ръката, посиняване и подуване на пръстите, което наложило поставяне на стент в болница. В ежедневието не се справяла сама, лично свидетелката й помагала в домакинството за пазаруване, готвене, гладене, и в грижите за детето.

Пред въззивната инстанция е изслушана допълнителна медицинска експертиза на същия лекар – съдов хирург д-р П.М., която изяснява в каква степен е усложнено физическото състояние на ищцата през 2014г и 2020г., какви са поставените диагнози и техните проявления и кое от тях е довело до стентиране на ръката и влошаване на съдовия статус на дясната ръка. В тази връзка в експертизата и допълнително в открито заседание е пояснено, че през 2014г е била с посттравматична тромбоза на подключичната артерия, която не е могла да се реканализира напълно, а през 2020г тази артерия вече е с аневризма, която се е проявила в дистална тромбоза на дясната ръка с крайно влошен съдов статус. Пояснено е, че аневризмата за първи път е 4 диагностицирана през

2020г, когато е и оперирана (извършена тромбендеректомия на подмишничната артерия), но с уточнението, че самият процес на усложнение може да бъде дълъг и значително да предхожда изявата, и че обичайно се констатира, когато вече е създала усложнения, както в случая дистална емболизация и ретромбоза. Изяснено е настоящото състояние на ищцата, която благодарение на компетентно и своевременно лечение е с компенсирана ръка – т.е. в момента може да извършва физически дейности и активности, но рискът да се стигне до декомпенсация /запушване на артерията и критична исхемия/ е голям. При настъпване на подобно усложнение – декомпенсация, вещото лице М. е обяснило, че ще се налага „бай-пас“ интервенция, с която се увеличава опасността от загуба на горния крайник.

Въз основа на самостоятелна преценка на събраните доказателства въззивната инстанция приема за безспорно установено наличието на допълнителни усложнения в здравословното състояние на ищцата като резултат от непозволеното увреждане, които не са настъпили и не са били взети предвид при определяне на обезщетението, както и че тези вреди се явяват в причинна връзка с пътното произшествие през 2012г.

От правна страна ексцес при непозволено увреждане е налице, когато впоследствие настъпят нови вреди или съществено влошаване на състоянието на пострадалия, които обстоятелства не са били налице към момента на увреждането и не са могли да бъдат взети предвид при определяне на обезщетението / т.10 ППВС № 4/30.10.1975г./. При това положение за увреденото лице възниква право на обезщетение за новите вреди, ако те се намират в причинна връзка с увреждането и ако при присъждането на първоначалното обезщетение тези вреди не са съществували към момента на увреждането и/или пък настъпването им не е било сигурно и предвидимо, и затова не са били взети предвид при определяне на първоначалното обезщетение.