Решение № 901 от 28.02.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 901 гр. Пловдив, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330117661 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от „ЕОС Матрикс“ ЕООД против Х. Н. К. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземанията, за които е издадена Заповед № ****/****** г. по ч.гр.д. № 11840/2021 г. на Районен съд – Пловдив, III граждански състав, както следва: сумата от 3 000 лв. – частично от сумата в общ размер от 4 729 лв. - главница, дължима по договор за потребителски паричен кредит № ********/****** г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ ЕАД- клон България, вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ******г., сумата от 333 лв. – договорна лихва за периода от 20.05.2019 г. до 20.08.2020 г. и сумата от 553, 34 лв. – обезщетение за забава за периода от 20.05.2019 г. до 15.07.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.07.2021 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че е кредитор на длъжника по силата Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ***** г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Поддържа, че длъжникът следва да се счита уведомен за прехвърляне на вземането с получаване на препис от исковата молба, ведно с приложенията, тъй като изпратеното до него уведомление се е върнало в цялост. Твърди, че ответникът в качеството му на 1 кредитополучател е сключил с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД договор за потребителски паричен кредит № ******/****** г., по силата на който в негова полза е предоставен кредит в размер на сумата от 6 000 лв., срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата на 22 месечни анюитетни вноски – всяка в размер от 400, 71 лв. Сочи, че с договора е установено задължение за заплащане на застрахователна премия от 739, 20 лв. и сумата от 420 лв. – такса „ангажимент“. Крайният срок за погасяване на задълженията по кредита настъпил на 20.08.2020 г. г. Поддържа, че след усвояване на кредита длъжникът е заплатил част от вноските, като преустановил плащанията на 20.05.2019 г. – с останало непогасено задължение за главница от 4 729 лв. и договорна лихва от 1 591, 86 лв. Сочи, че поради настъпване на падежа на задължението, последното е изискуемо.

Претендира сумата от 3 000 лв. – частично, без в нея да са включени задължения за заплащане на такса и застрахователна премия, от общо дължимата главница в размер от 4 729 лв. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника Х. Н. К. – чрез адв. Е. И., с който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК и в договора не е посочен размера на лихвения процент на ден. Сочи, че е допуснато нарушение и на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като договорът за кредит е съставен на шрифт по-малък от 12 пункта. Релевира възражение за нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посочения в договора годишен процент на разходите е по-нисък от действително приложения, тъй като в последният не са включени задълженията за заплащане на такса „ангажимент“ и застрахователна премия. Позовава се на разпоредбата на чл. 23 ЗПК, като счита, че дължи връщане единствено на чистата стойност по кредита. Твърди, че е недължимо и задължението за заплащане на мораторна лихва, в който смисъл се позовава на практика на СЕС. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове. При условията на евентуалност релевира възражение за прихващане със сумата от 942, 20 лв., представляваща недължимо заплатена за периода от 09.10.2018 г. до 21.09.2021 г. застрахователна премия от 739, 20 лв. и такса „ангажимент“ от 210 лв., която да бъде прихваната от претендираното задължение за главница от 3 000 лв.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

2

Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед № *****/****** г. по ч.гр.д. № 11840/2021 г. на Районен съд – Пловдив, III граждански състав, както следва: сумата от 3 000 лв. – частично от сумата в общ размер от 4 729 лв. главница, дължима по договор за потребителски паричен кредит № ******/*******г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 13.07.2020 г., сумата от 333 лв. – договорна лихва за периода от 20.05.2019 г. до 20.08.2020 г. и сумата от 553, 34 лв. – обезщетение за забава за периода от 20.05.2019 г. до 15.07.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.07.2021 г., до окончателното й изплащане.

Против заповедта за изпълнение е подадено възражение в срок, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.

Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл.

415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.

От договор за потребителски паричен кредит № ******, сключен на ******* г. между Х. Н. К. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ - клон България, се установява, че между страните е породено правоотношение по договор за заем, по силата на което заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя сумата от 6 000 лв. – главница, срещу насрещното задължение на заемополучателя да върне сумата от 8 815, 62 лв. на 22 равни месечни погасителни вноски от по 400, 71 лв., с падеж на първата вноска на 20.111.2018 г. и на последната вноска – 20.08.2020 г. Установено е задължение за заплащане на такса ангажимент от 210 лв. и застрахователна премия за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ в размер от 739, 20 лв. В договора е установен е фиксиран годишен лихвен процент от 31, 86 % и годишен процент на разходите от 42, 51 %. В договорът за кредит е обективиран погасителен план, в който е посочен падежът на всяка дължима погасителна вноска и нейния размер.

По делото са представени Условия на кредита. В разпоредбата на чл. 2 от Условията на кредита е установено, че застрахователната премия се заплаща от кредитора на застрахователят, посочен в застрахователния 3 сертификат, като застрахователната премия подлежи на заплащане от длъжника, като последната е раздЕ. на равен брой вноски и е част от месечната погасителна вноска. В Условията на кредита е посочено, че длъжникът заплаща такса ангажимент срещу която кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент. Установено е, че таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, която сума се удържа от общия размер на кредита.

В разпоредбите на Условията към договора за кредит е обективирано удостоверителното изявление на кредитополучателя – ответник, че е към момента на подписване на договора е получил заемната сума по банкова сметка. Условията към договора са подписани на всяка страница от страна на потребителя. В този смисъл следва да се приеме, че изявлението за получаване на заемната сума, изхожда от лицето, сочено като негов автор – арг. чл. 180, ал. 1 ГПК, доколкото формалната доказателствена сила на този частен диспозитивен документ не е оспорена по отношение на авторството на изявлението в преклузивните за това срокове по чл. 193, ал. 1 ГПК.

Представен е застрахователен сертификат № **** - *****, издаден от „Кардиф Животозастраховане – Клон България“ и „Кардиф Общо застраховане – клон България“ в полза на застрахования потребител – Х. Н. К. и подписан от последния, по предоставен застрахователен пакет „Защита на плащанията“.

В настоящото производство се претендира заплащане на част от общо дължимата сума по договора за потребителски кредит в размер на сумата от 3 000 лв. от общо задължение за главница в размер от 4 729 лв.

С Рамков договор за цедиране на задължения от 13.07.2020 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ - клон България и „ЕОС Матрикс“ ЕООД страните са уговорили, че продавачът прехвърля на купувача всички вземания, индивидуализирани в Приложение № 1.

По делото е представен Приложение № 1 от 13.07.2020 г., в което е посочено вземането на цедента против Х. Н. К. по договор № **** – *******.

Съдът намира, че прехвърлянето на вземането е произвело правното си действие по отношение на длъжника в съответствие с изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. На първо място следва да се посочи, че по делото е представено пълномощно от цедента, с което се упълномощава 4 цесионера да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, в който смисъл е и Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. на ВКС.

Длъжникът не е получил уведомлението за прехвърляне на вземането, доколкото в разписката е посочено, че последната се е върнала като непотърсена. Ответникът обаче следва да се счита уведомен чрез получаване на препис от исковата молба, ведно с приложенията. Приложеното към исковата молба уведомление, изхождащо от цесионера в качеството му на пълномощник на стария кредитор, и достигнало до длъжника с нея, представлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд - напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.

Договорът за цесия е договор, по силата на който носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице и по силата на който настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си. Предвид изложеното следва да се приеме, че цесионерът – ищец разполага с материланоправна легитимация в исковото производство пред настоящата съдебна инстанция, образувано по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ЗЗД.

Вземането, предмет на договора за цесия, е породено от сключен между първоначалния кредитор “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” – клон България и длъжника – ответник договор за потребителски кредит, по силата на който заемодателят се е задължил да предостави сумата в размер на 6 000 лв., а заемателят да върне последната, ведно с договорна лихва, такса за усвояване на кредита и застрахователна премия или сумата от 8 815, 62 лв. на 22 равни месечни погасителни вноски с падеж на последната вноска – 20.08.2020 г., т.е. вземането е станало изцяло изискуемо към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.07.2021 5 г.

По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.