Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6277 от 03.09.2015, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 50483/2005
Вид
Решение № 6277
Подписан
03.09.2015
Състав
АЛБЕНА КИРИЛОВА АЛЕКСАНДРОВА, КАЛОЯН ХРИСТОВ ТОПАЛОВ, АТАНАС АТАНАСОВ ДОДОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.119, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.120 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.97, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.2 · Закон за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд
  • чл.2, ал.1 · Закон за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд
  • чл.1 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
  • чл.2, ал.2 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
  • чл.2, ал.2, т.2 · Закон за държавната собственост
  • чл.7, ал.4 · Закон за държавната собственост
  • чл.11 · Закон за защитените територии
  • чл.2, ал.1 · Закон за обезщетяване на собственици на одържавени имоти
  • чл.26 · Наказателен кодекс

Р ***,

03.09.2015 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, II-д гражданско отделение, в публичното заседание на десети юни през 2015 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА А.

ЧЛЕНОВЕ: КАЛОЯН ТОПАЛОВ

АТАНАС ДОДОВ при секретаря В.М., като разгледа докладваното от съдия А. гр.д.№ 483 по описа за 2005 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.197-211 ГПК /отм./ вр. с & 2, ал.1 ГПК.

С решение от 03.06.03 г. СРС, 47 с-в, по гр.д.№ 2605/95 г. е отхвърлил исковете, предявени от О.С.Т., К.Д.Т., Н.Б.Н., Г.Б.А., Й. Б.А., И.К.А. и Р.К.А. по чл.108 ЗС и чл.109, ал.2 ЗС срещу ГКП „Н.-С. за имот: парцел в м. „Преслап“ от 34,9 дка с граници: изток-Малашевска ливада, запад-път София-Златни мостове, север-сем.В., юг-сем.А.; насрещния иск, предявен от ГКП „Н.-С. срещу О.С.Т., К.Д.Т., Н.Б.Н., Г.Б.А., Й. Б.А., И. К.А. и Р.К.А. за установяване правото на собственост върху постройките в комплекса мотел-ресторант „Тихия кът“ и прилежащия му терен, находящ се в ПП

„Витоша“, както следва: цялата площ от 12 дка и сгради:

1.Ресторант-дискотека-сграда монолитна на две нива; 2.Мотел-група А-двуетажна сграда-хотелска част; 3.Мотел група

Б-едноетажна сграда-мотелска част; 4.Мотел-група В-двуетажна монолитна сграда от административна и хотелска част; 5.Мотел-група Г-двуетажна сграда, мотелска част; 6.Складове 1 и 2; 7.Склад № 3; 8.Склад № 4; иска по чл.108 ЗС, предявен от главно встъпилите лица А.С.А., М.А., С.А., Б.Р.У., К.А., Ф. Ш. Д.А., А.С.П., Д.Е.Г., А.П.К. и Е.П.М. *** за следния имот: имот с площ от 11,8 дка, м. „Голяма ливада“ в НП Витоша, заедно с построения в дворното място ресторант-мотел „Тихия кът“.С решението съдът е признал за установено спрямо главно встъпилите лица А.С.А., М.А., С.А., Б.Р.У., К.А., Ф. Ш. Д.А., А.С.П., Д.Е.Г., А.П.К. и Е.П.М., че О.С.Т., К.Д.Т., Н.Б.Н., Г.Б.А., Й. Б.А., И.К.А. и Р.К.А. не са собственици на имот с площ от 11,8 дка, м. „Голяма ливада“ в НП Витоша, заедно с построения в дворното място ресторант-мотел

„Тихия кът“.Производството по отношение на С. А. А., П.А. А. и Б.А.С. е прекратено.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от О.С.Т. /с конституиран правоприемник К.Д.Т./, К.Д.Т., И.К.А. и Р.К.А.

/с конституиран правоприемник К.Л.С./ в частта, с която са отхвърлени исковете им по чл.108 ЗС и чл.109, ал.2 ЗС срещу

ГКП „Н.-С. и в частта, с която е уважен отрицателния установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ на главно встъпилите лица.Въззивниците излагат оплаквания, че в посочената част решението е постановено в нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила.Поддържат становище, че съдът неправилно е приел, че не са доказали правото си на собственост върху имота, както и идентичността на имота по договора за делба от 20.06.1946 г. с отнетия и с процесния имот.Твърдят, че за имотите в това землище няма кадастрален план от преди 1957 г. и границите не са нанесени, и че разпитаните по делото свидетели са установили границите между имотите, които съвпадат с тези, посочени в скицата на заключението на ТЕ на в.л. Г.Д. и на тройната ТЕ.Поддържат становище, че от събраните гласни доказателства е установено, че ищците са собственици на имота на основание придобивна давност.Неправилно първоинстанционният съд е кредитирал заключението на тройната ТЕ от 22.06.01 г., срещу която са възразили, като е приел, че мотел-ресторантът попада върху имота на праводателя на главно встъпилите лица-И.

К..Оспорват извода на съда, че хотел-ресторантът попада в имоти-публична държавна собственост, като се позовават на писмо от 28.11.02 г. на ОС „Земеделие и гори“-Витоша и писмо 0 94КК-85/03 г. на МЗГ.Молят съда да отмени решението в обжалваната от тях част и да постанови ново, с което да се уважат предявените от тях искове и да се отхвърли предявения срещу тях отрицателен установителен иск.Претендират разноски.

Постъпила е въззивна жалба и от ГПК „Н.-С. в частта, с която е отхвърлен предявения от нея насрещен иск.Твърди, че необосновано СРС е приел, че по делото не е доказано в полза на кооперацията да е учредено право на строеж за постройките в комплекс мотел-ресторант „Тихия кът“, както и че няма данни за прехвърлителна сделка между ЦКС и „Н.-С..Моли съда да отмени решението в обжалваната от него части да уважи предявения от нея установителен иск.Оспорва въззивната жалба на ищците по първоначалните искове.

Постъпила е въззивна жалба и от главно встъпилите лица- А.С.А.

/с правоприемници С. /С./ Д.А., Б. Р. У. /А./, К.М.А., Ф.Е. Ш. /А./, Д.А.А./, М.А., С.А., Б.Р.У., К.А., Ф. Ш. Д.А., А.С.П., Д.Е.Г., А.П.К. и Е.П.М. / с правоприемник К.Г.Ф./ в частта, с която е отхвърлен иска им по чл.108 ЗС.Твърдят, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че по отношение на имота е приложима разпоредбата на чл.2 ЗВСГЗГФ.Твърдят, че по делото е установено, че към момента на влизане в сила на ЗВСГЗГФ имотът е бил деактуаван и не е бил държавна собственост, нито част от ДГФ, както и че ЗОЕГПНС не попада в обхвата на нормативните актове, цитирА.в чл.2

ЗВСГЗГФ.Молят съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната от тях част и да уважи предявения иск.Претендират разноски.Оспорват въззивните жалби на останалите страни.

Ответниците по въззивните жалби- Н.Б.Н., Г.Б.А. /с правоприемници Д.С.А. и М.Г.Ц./, Л.Б.Ж. /с конституирА.наследници С.Ж.Б. и А.Ж.Г./, Г.К.Г. /с наследници М.Й.Д. и К.Й.Т./, М.Й.Д., К.Й.Т., А.В.П., Л.В.П., В.В.А., Г.В.А., В. Р. А., К.Б.А., Р.Б.А., А.И.Х. и М.И.Н. не вземат становище по тях.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред СРС е образувано по искове, предявени от Д. Т. А.,

С. А. А., П.А. А., В. Г.А., Н.Б.Н., Г.Б.А., Б.А.С., В. А. Г., Й. Б.А., И.К.А. и Р.К.А. с правно основание чл.108 ЗС и чл.109, ал.2 ЗС срещу „Н.-С. /с предишно наименование ГКП „Наркооп“/.Ищците твърдят, че са собственици по наследство и делба на имот, находящ се в Народен парк „Витоша“, м. „Преслап“ с площ от 34,9 дка с граници: изток-Малашевска ливада, запад-път

София-Златни мостове, север-сем.В., юг-сем.А. /уточнителна молба от 21.09.01 г./.Твърдят, че имотът не е отчуждаван, нито са обезщетявани по някакъв начин за това.С протокол № 22/65 г. ИК на СГНС е отредил терена на ЦКС, а ТКЗС-Горна баня е предала терен в същата местност на СРГП „Лесопаркове“ от около 34 дка с акт № 2720/69 г.За имота не е съставян акт за държавна собственост и ответникът ползва имота без правно основание.Молят съда да осъди ответника да им предаде владението на имота и да определи границите между процесния и съседните имоти.

В съдебно заседание на 25.10.95 г. е приет за разглеждане насрещен иск, предявен от ГПК „Наркооп“ срещу ищците по първоначалните искове за признаване за установено по отношение на тях, че кооперацията е собственик на постройките в комплекса мотел-ресторант „Тихия кът“ и прилежащия му терен, находящ се в ПП

„Витоша“, както следва: цялата площ от 12 дка и сгради:

1.Ресторант-дискотека-сграда монолитна на две нива; 2.Мотел-група А-двуетажна сграда-хотелска част; 3.Мотел група

Б-едноетажна сграда-мотелска част; 4.Мотел-група В-двуетажна монолитна сграда от административна и хотелска част; 5.Мотел-група Г-двуетажна сграда, мотелска част; 6.Складове 1 и 2; 7.Склад № 3; 8.Склад № 4.Ищецът по насрещния иск се позовава на право на собственост на основание извършено с протоколно решение на ИК на СГНС от 17.09.1970 г. прехвърляне на собствеността на описания имот по неговата фактическа стойност 566 527 лв. на основание Закона за кооперациите и Правилника за кооперативните организации, както и на позволителен билет № 337/06.03.68 г. на СРГП-Лесопаркове, както и на упражнявано владения върху имота непрекъснато и безпрепятствено от 1970 г.

С определение от 07.06.99 г. СГС, II-б с-в, по ч.гр.д.№ 1165/99 г. е отменил определението от 30.10.98 г. на СРС, с което е отказано поисканото от А.С.А., М.А., С.А., Б.Р.У., К.А., Ф. Ш. Д.А., А.С.П. и П. С.М. искане за главно встъпване в процеса.Главно встъпилите лица са предявили иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./ за признаване за установено по отношение на ищците по първоначалния иск /без Й. Б.А./, че те не са собственици на процесния имот с площ от 11,8 дка, м.

„Голяма ливада“ в НП „Витоша“ заедно с построения в дворното място ресторант-мотел „Тихия кът“ и с правно основание чл.108 ЗС срещу ответника по първоначалните искове за предаване владението на имота.Позовават се на реституция по ЗВСОНИ и наследство от И. К., който е придобил имота с крепостен акт № 269/26.03.1903 г-ливада от около 40 дка в м. „Преслап“ при съседи: от две страни други два имота на И.К., А.С. и бр. С..

С определение от 21.06.12 г. въззивният съд е оставил без движение исковата молба на първоначалните ищци-жалбоподатели с указания в 1-месечен срок да конкретизират претенциите си, като изложат фактически твърдения по отношение на пълната индивидуализация на имота, предмет на техния иск с точно посочване на граници от четирите страни, съседи, точно местоположение и местонахождение; да изложат фактически твърдения по иска за граници- с кой имот твърдят, че са нарушени границите, като посочат изрично за коя граница става въпрос /юг, изток, запад или север/ със същата точна индивидуализация, съседи от четири страни, местоположение, местонахождение и сегашен статут /регулационен, кадастрален или идентификационен номер/.На главно встъпилите страни са дадени указания да конкретизират претенциите си, като уточнят с точна индивидуализация имота, на който претендират да са собственици, съседи, граници от четирите страни, точно местоположение и местонахождение съгласно съществуващи към момента данни за статута му; да индивидуализират находящата се в имота сграда, която е посочена като ресторант-мотел „Тихия кът“, да уточнят етажност, площ, разгъната застроена площ, съседи на сградата и местоположението й в имота.На страните е указано, че при неизпълнение на указанията първоинстанционното решение ще бъде обезсилено, а производството по делото по тези искове-прекратено.

С молба от 18.07.12 г. главно встъпилите страни чрез пълномощника си адв.Б. са уточнили, че имотът, предмет на главния иск е терен с площ от 11,8 дка в м. „Голяма ливада“, НП Витоша /разположен изцяло в по-голям имот-ливада с кория от около 40 дка/, закупен от наследодателя им-И. К. с крепостен акт № 269/1903 г. на публична продажба.Съседи на имота са: северозапад и север-имот № 029021 в землището на К. с ЕКАТТЕ 99173, собственост на наследниците на И. К.; североизток-имот № 021004 в земл. на К., ЕКАТТЕ 99184, собственост на н-те на И.

К.; имот № 029025 в земл. на К., ЕКАТТЕ 99173, собственост на н-те на И. К.; изток-имот № 000157 в земл. на К., ЕКАТТЕ 99184, собственост на н-те на И. К.; югоизток-имот с № 022001 в земл. на К., ЕКАТТЕ 99184, собственост на н-те на И. К.; юг-имот № 026101 в земл. на К., ЕКАТТЕ 99173, собственост на н-те на И. К.; запад-имот № 026099 в земл. на К., ЕКАТТЕ 99173, собственост на н-те на И. К..В имота се намират следните сгради: 1.Ресторант-дискотека-сграда монолитна на две нива; 2.Мотел-група А; 3.Мотел група Б;

4.Мотел-група В; 5.Мотел-група

Г; 6.Складове 1 и 2; 7.Склад № 3; 8.Склад № 4.Имоите на наследниците на И. К. са отчуждени по ЗОЕГПНС през 1949 г. и през 1996-97 г. са деактувани със заповеди на кмета на СГО.

С определение от

10.03.14 г. на ищцата по първоначалния иск по чл.109, ал.2 ЗС-К.Т. е предоставен последен 14-дневен срок да изпълни в цялост указанията на съда от 21.06.12 г., като изложи фактически твърдения по този иск с описание на имота, с който се спори да е нарушена границата с имота на ищците, с местоположение, граници от четири страни на този имот, посочване коя граница се твърди да е нарушена /север, изток, запад, юг/ и сегашния статут, като страната е предупредена за последиците от неизпълнение.

С молба от 15.04.14 г. въззивницата-ищец

К.Т. е уточнила, че имотът, представляващ ливада с площ от 34 900 кв.м., находяща се в м. „Преслап-Голяма ливада“ в земл. на с.К., при стари граници и съседи на имота: северозапад-м. „Ясените“, изток-м. „Малашевска ливада“, юг-наследници на А. и камъка /голямата скала/ е собственост на наследниците на Х. А..Върху 11,8 дка в югоизточната част от имота изцяло върху притежавания от нея по наследство от А.С. съгласно протокол за делба от 22.04.1912 г., договор за делба от 20.06.46 г. и по давностно владение имот, без правно основание ЦКС се е самонастанил и построил без архитектурни и строителни книжа следните постройки: ресторант „Тихия кът“ на две нива, мотел