Решение № 1 от 19.02.2016, Районен съд - Карлово

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

№………………… гр. К., 19.02.2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски районен съд трети граждански състав на деветнадесети януари две хиляди и шестнадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАРИНА ПОПОВА

Секретар: А.Г. като разгледа докладваното от съдията административно дело

№ 1 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ.

Оспорено е Решение № 01274 от 20.07.2015г., взето по преписка вх. № 2018 от 10.09.1991г. на О.с. „З.“ К. с оплаквания за нищожност и незаконосъобразност.

ЖАЛПОПОДАТЕЛЯТ Л.Д.П. твърди, че с Решение № 31 от 13.01.1992г., издадено на основание чл. 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ е признато правото на възстановяване на собственост на наследниците на Л.Д.П. по преписка вх. № 2018/1991г., ПК К. върху имоти: нива с площ от 6 (шест) декара, находяща се в землището на град К. в местността „Б.Р.“, съставляваща имот № 2470 и имот № 2471 от кадастрален план, изработен през 1966г., заявена с пореден номер 1 от заявлението и установен с други ограничения на ползването: по ЗТСУ. В решението на ПК К. не са посочени граници и съседи на имота. С Решение № 881 от 16.06.2010г. по АХД № 2235/2009г. на Административен съд П., влязло в законна сила на 01.12.2011г. е изменена Заповед № 1131 от 10.11.2009г. на Кмета на Община К., с която на основание чл. 21 ал.1 от АПК, чл. 11 ал.4 от ППЗСПЗЗ е одобрено Решението на комисията при Община К., взето с Протокол от 15.10.2009г. относно застроената част, включваща застроената площ на сгради и съоръжения и прилежащ терен за имот пл. № 2470 и пл. № 2471 (фигуриращ под т.1 от оспореното решение), при посочените в самото решение конкретни параметри и скица № 3, която се счита неразделна част от решението на съда. Със заявление вх. № СБ-04-149 от 24.01.2012г., наследниците поискали от ОСЗ К. да постанови решение, с което да възстанови правото па собственост върху нива от 6 дка в м. „Б.Р.“, землището на гр. К., представляващ имот № 2470 и имот № 2471 от кадастрален план, изработен през 1966г., като представили заверен препис от влязлото в законна сила Решение № 881 от 16.0б.2010г по АХД № 2235/2009г. на Административен съд П.. ОСЗ К. издала Решение № 01247 от 17.10.2012г., като се съобразила със скица и удостовеР.е от Община К., които не били съобразени с влязлото в сила съдебно Решение № 881/16.06.2010г. на ПАС. С Решение № 395/07.10.2014 по гр. дело № 279/2014 по описа на КРС била прогласена нищожността на Решение № 01247 от 17.10.2012 на ОСЗ - К. по преписка № 2018/ 10.09.1991 г. в частта но пункт ІІІ, с която е постановен отказ да се възстанови правото на собственост на наследниците на Л.Д.П. върху нива от 6.000 дка. VI категория, находища се в землището на гр. К., местността „Б.Р.“, съставляваща поземлен имот № 2470, парцел № 2471 or кадастралния ала и па гр. К. от 1966г., заявена с пореден № 1 от заявлението, и в частта пи пункт IV от същото, с което е постановен отказ да се възстанови правото на собственост на наследниците па Л.Д.П. върху нива от 0.600 дка, VI категория, находяща се в землището на гр. К., местността „Ю.Б.“, заявена с пореден номер 3 от заявлението. Преписката била върната на ОСЗ- К. за постановяване на решение съобразно мотивите на съдебния акт. Решението на КРС било оставено в сила от въззивната инстанция П.ски административен съд, XXII състав с Решение №609 от 23.03.2015г. по КАХД № 3160/2014г. Със заявление вх. № 531/26.05.2015г. до ОСЗ, гр. К. Л.Д.П. заявил желанието си за своевременно изпълнение на влязлото в сила съдебно решение № 395/07.10.2014 по гр. дело № 279/2014 по описа на КРС. На 20.07.2015г. ОСЗ - К. издала обжалваното Решение № 01247/20.07.2015г. по преписка вх. № 2018 от 10.09.1991 г.

Оспореното решение страдало от следните пороци:

С Решение № 01247/20.07.2015г., Общинска служба по земеделие - К., изменила свое Решение № 01247/17.10.2012г. на основание влязло в сила съдебно решение № 395/07.10.2014 по гр. дело № 279/2014 по описа на КРС. Решението на ОСЗ-К. за възстановяване собствеността върху земеделски земи било индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК. ОСЗ действала в качеството на административен орган по ЗСПЗЗ и решението ѝ било стабилен индивидуален административен акт с конститутивно действие, разпростиращо се както по отношение на обекта, така и по отношение па субекта, защото било акт, който легитимира като собственици лицата на които се възстановява собствеността, когато е придружено със скица. Поради това решението можело да бъде изменено само при строго определени условия в закона. В ЗСПЗЗ били въведени изключения, при които може да се постанови ново решение, с което да се измени вече постановено решение. Първото било в чл. 14, ал.6 от ЗСПЗЗ - при допусната явна фактическа грешка, второто било в чл. 14, ал.7 от ЗСПЗЗ - при откриване на нарушения на закона и правилника, на нови обстоятелства, нови писмени доказателства от съществено значение за постановяване на решението, по искане на министъра на земеделието и храните или по искане на заинтересованите страни, и в срок от 1 година от откриване па новите обстоятелства и писмени доказателства, но не по-късно от 2 години от постановяване на решението по чл. 14, ал.1, т.1 или на плана за земеразделяне, но който ред не се прилагал, когато за същите земи има влязло в сила съдебно решение, и третото е в чл. 14, ал.7а - по молба па заинтересовани лица за промяна на лица, в чиято полза или вреда с издадено решението (обикновено след разрешаване на спор за материално право по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ). КРС с влязлото в сила съдебно Решение № 395/07.10.2014 по гр. дело №279/2014г. (стр. 12 от същото) изрично посочил, че Решение №01247/2012 на ОСЗ по т. I и т. II е позитивно за жалбоподателя и той няма правен интерес от обжалването му, което означавало, че същото е влязло по тези точки в законна сила. Въпреки това ОСЗ - К. визирала в обжалваното Решение № 01247/20.07.2015г. под т.2 Лозе от 1.000 дка, шеста категория, находящ се в землището на гр. К. в местността К., заявен с пореден № 2 от заявлението, без да се съобразява, че върху този обект е признато и възстановено-правото на собственост с предходното Решение № 01247/2012 на ОСЗ - К.. На практика ОСЗ - К. по точка 2 от процесното решение не е изменила първоначалното си решение, а е постановил идентично такова по съдържание и предмет. Счита, че не е изпълнено задължението, произтичащо от влязло в сила па 23.03.2015г. съдебно Решение №395/07.10.2014 по гр. дело № 279 по описа па КРС за 2014г. ОСЗ - К. издала поредният незаконосъобразен административен акт, въпреки влезлите в сила съдебни решения и указания на съда по прилагането на закона. Законодателят вменил в задължение на органа по земеделска реституция, да съобразява своите административни актове е постановени съдебни решения по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, доколкото съдът решава спора по същество. Тоест съдът е органът, който определя при незаконосъобразен административен акт подлежи ли на възстановяване спорният имот или не, както и начина на възстановяване на собствеността, като техническата дейност по конкретизиране на имота се извършва от ОСЗ. Съгласно разпоредбата на 18ж от ППЗСПЗЗ, ОСЗ следвало да постанови решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се описвали размерът и категорията на имота, неговото местоположение, граници и съседи, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към решението се прилагала скица, заверена от ОСЗ, като двата документа в съвкупност имали силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. Видно от Решение № 01247/20.07.2015г. на ОСЗ – К., в т. 1 било възстановено правото на собственост на наследниците на Л.Д.П. в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 6.000 дка, находяща се в държавен горски фонд на град К. в местността „Б.Р.“, без посочване на граници и съседи, без приложена скица. Отделно от това била посочена графа „ограничения на ползването“, като било записано , че имотът се възстановява под разпоредбите на ЗУТ, без да са изложени основания за ограничаване на ползването. При внимателен прочит на влязлото в сила съдебно Решение № 395/07.10.2014 по гр. дело № 279/2014 по описа на КРС, на влязлото в сила съдебно решение № 881 от 16.06.2010г., постановено по АХД № 2235/2009г. на ПАС, както и съгласно задължителните указания на Решение № 690/17.03.2014г. по КАД № 73/2014 но описа ПАС, никъде не се визирало, че обектът под т.1 от процесното решение попада в Държавен горски фонд на град К. и че има ограничения относно ползване го му. Точно обратното, в мотивите на влязло в сила съдебно решение № 395 07.10.2014 но гр. дело № 279/2014 по описа на КРС (страница 14) било записано, че са налице свободни площи в имота, за които не съществуват ограниченията по чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ и същите са установени от неоспоР.те в производството пред съда експертизи. Посочено било, че възстановеното право на собственост с Решение №31 от 13.01.1992г. на ПК - К. в стари реални граници на нива от 6.000 дка, VI категория, находяща се в землището на гр. К., местност „Б.Р.“ и попадаща в ПИ 2470 и 2471 по КП на гр. К. от 1966г., може да бъде възстановен в югозападния край на ПИ 2470 с площ от 6 000 кв.м в незастроената част, показано с цвят лилав на скица №1. Площта от 6 000 кв. м била определена с конкретни точки и с координатен регистър на всяка една точка. ОСЗ - К. следвало да прилага закона по възстановяване на земеделски земи, като имала предвид, че извършва техническа дейност по конкретизиране на имотите при постановен съдебен акт досежно възстановяване на собствеността.

Реституционният орган следвало да действа при условията на обвързана компетентност, поради което правомощията му се свеждали до това да изпълни влязлото в сила съдебно решение но чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ. На следващо място, съгласно Тълкувателно решение № 1 по гр. дело № 11 от 1997г. на ОСГК на ВКС, индивидуализацията на земеделските земи се определяла от реалните им граници с решенията на общинските поземлени комисии. Те били необходимите правни актове за определяне на реалните граници на земите и едновременно с това юридически факти с гражданско правно действие. С решението на поземлената комисия възниквало правното качество на обекта на собствеността - индивидуализация и затова то имало конституивно действие. Без издаването на заверена скица към решението, същото не можело да породи предвиденото за него конституивно действие, а заявителят не можел да се счита за собственик на конкретния имот, собствеността върху който му се възстановява. Процесното Решение № 01247/20.07.2015г. на ОСЗ гр. К., не съдържало изискуемите съобразно разпоредбата на чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ реквизити - границите на имота. В него признатите за възстановяване имоти под т. 1 и т. 3 били описани само с местонахождение и площ, но не и с граници и съседи. Към решението не била приложена скица, на която да са обозначени процесните имоти. Следователно в случая липсвала надлежна индивидуализация на имота, които се възстановява в реални граници. О.с.з.К. постановила нов административен акт, страдащ отново от материална незаконосъобразност. Това явно било в стила на работа на административния орган, като се имало предвид, че по преписката по заявление вх. № 2018 от 1991г. до настоящият момент, органът по поземлената реформа е постановил няколко решения с напълно различно съдържание относно това дали се възстановява или отказва възстановяването на собствеността върху заявените имоти. Въпреки че последното било извън предмета на спора, държал да го отбележи, тъй като това показвало отношението на административния орган както към правата на гражданите, така и към съдебната институция. Общинска служба по земеделие - К., следвало да с наясно, че неизпълнението на задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт е скрепено със санкция по чл.304, ал.1 от АПК в размер от 200 лева до 2000 лева, като отговорността е лична и глобата се налага на съответното длъжностно лице, чието действие или бездействие представлява административно нарушение по посочената норма. Отделно от гореизложените възражения за допуснати нарушения на производствените правила и противоречие с материалния закон при постановяване на Решение №01247/20.07.2015 г. на Общинска служба земеделие - К., прави възражение за нищожност па процесното решение поради постановяването му в противоречие с разпоредба на чл.60а от ППЗСПЗЗ. Законодателят предвиждал, че решението следва да бъде подписано от лицата по чл. 60а, ал.1 ППЗСПЗЗ. Този текст императивно посочвал кои лица следва да подпишат решението, за да бъде взето то от компетентен орган, в законен състав. Основание за това разбиране се извличало по правилата на граматическото тълкуване на текста и се изхождало от пълното членуване в разпоредбата на „определените“ служители, което се разбира като задължение на всички служители от службата, които са включени в заповедта на директора на областната дирекция „Земеделие“ да подпишат издавано от ОСЗ решение. В титулната част на Решение № 01247/20.07.2015г. на ОСЗ – К. било посочено, че същото се постановява в състав от общо седем служителя, а на практика имало положени само четири подписа. Горното водело до неговата нищожност, като последната била и пречка заявителите да се легитимират като собственици, поради постановяване па административния акт от ненадлежен състав на Общинска служба земеделие - К..