Решение № 1178 от 06.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1178 гр. Пловдив, 06.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20215330103873 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.

Иск на П. И. Б., ЕГН **********, от ***************, да бъде признато за установено по отношение на ответника „ Би енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление в София 1404 район „Изгрев “, ул. „Незабравка „ № 25 ет. 5, с правно основание в чл. 22 от Закона за потребителския кредит, чл. 26 от Закона за задълженията и договорите и чл. 146 от Закона за защита на потребителите.

В исковата молба са изложени твърдения, според които, между страните имало сключен договор за потребителски кредит под № ************от дата 16.07.2019 година. По силата на договора, ищецът получил в заем 900 лв. и се задължил да върне тази главница, ведно със 126 лв. възнаградителна лихва и 585 лв. като стойност на доставени от ответника в пакет „допълнителни услуги“. Изложени са обаче доводи, че договора е недействителен на основанието по чл. 22 от Закона за потребителския кредит, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 10 и 11 от същия закон; че са недействителни клаузите на чл. 9 от договора, предвиждащи възнаграждение на кредитора за пакета допълнителни услуги, тъй като заобикалят закона, в частност, нормата на чл. 19 от Закона за потребителския кредит, и че клаузата на чл. 9 от договора е нееквивалентна, поради което нарушава добрите нрави по смисъла на чл. 26 от ЗЗД. Затова се иска от съда да прогласи за нищожна клаузата на чл. 9 от договора , предвиждаща възнаграждение за допълнителни услуги, и да се присъдят сторените по делото разноски, включително хонорар на адвокат по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

1

Ответното дружество оспорва иска като неоснователен, моли да се отхвърли и да му се присъдят разноските по него. Не оспорва сключването на договора или своята престация – плащането на 900 лева в полза на Б., но отрича пороци на договора или отделните му клаузи.

Установителни искове с правно основание по чл. 26 от ЗЗД, предл. 1 и предл. 2 и чл. 22 от ЗПК, и чл. 146 от Закона за защита на потребителите.

Исковете са допустими, ищецът има интерес от исканото установяване. По същество, съдът съобрази:

Копие от договора е представено на чл. 8 от делото; установява се от същото, че ищеца е полачил назаем сума от 900 лева, която следвало да бъде върната с лихва, на девет равни вноски от по 114 лева , или общо 1026 лева, при посочени в договора лихвен процент от 32.45 % и годишен процент на разходите от 34.92 %. Договорът е сключен на дата 16.07.2019г и предвид характера му ( той попада под дефиницията на чл. 9 от ЗПК ) по отношение на него е приложим Закона за потребителския кредит, в редакцията му към датата на сключване ( ДВ , изм., бр. 17 от 26.02.2019 г ).

Съобразно чл. 19 ал. 4 от ЗПК в тази му и следващите редакции, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Има се предвид Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, (Обн., ДВ, бр.

106 от 23. 12. 2014 г.), в сила от 1 януари 2015 г. според едниствения член на което , „годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения се определя в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта“. Доколкото обаче основния лихвен процент на БНБ към периода е 0.01 % , то ГПР по договора не трябва да надхвърля повече от 50.05 %. В приложеното под № 1 към договора фигурира годишен процент на разходите от 34.92 %, и общ размер на всички плащания. С това посочване формално са изпълнени изискванията на чл. 11 от ЗПК; в договора фигурират реквизитите по чл. 11 от ЗПК и нищожност на същия на основанието по чл. 22 от ЗПК не може да бъде установена. В закона няма задължение на кредитодателя да обясни в самия договор как точно се формира годишния процент на разходите, доколкото методиката на формирането му е законоустановена ( приложение № 1 към закона). В тази връзка съдът следва да отбележи , че размера на договорната лихва е един от елементите на годишния процент на разходите съгласно приложението № 1 към закона , тоест, той е регламентиран позитивноправно и затова съдът не споделя довода на ищеца, че размера на лихвата от 32.45 % на годишна база съставлява противоречие с добрите нрави.

Под страх от недействителност ( чл. 22 ) , договора следва да е написан на „разбираем език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора, както и да 2 съдържа поне реквизитите , посочени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.

12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа посочване на общия размер на кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, и условията за прилагането му. Тъй като лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора, неприложими към същия са изискванията за: посочване на индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а. Има информация ( чл. 4.2 от общите условия ) за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, както и за наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, и срока, в който това право може да бъде упражнено. Има, в съответствие с чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК, погасителен план, като са посочени датите на падеж на всички отделни погасителни вноски.

Не се намериха основания за общата недействителност на договора според чл. 22 от ЗПК.

Пространно изложените в исковата молба твърдения за нищожност на клаузата в договора, предвиждаща възнаграждание на кредитора нямат отношение към действителността на чл. 9 от същия договор, чиято хипотеза е различна по съдържание.

Нищожна е обаче на основанието по чл. 143 ал. 1 т . 20 от Закона за защита на потребителите клаузата на чл. 9 от специалните условия на договора , която предвижда безусловно задължение за плащане на възнаграждание на кредитора за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит и такова за „динамично плащане“ на част от вноските.

Такива клаузи са по дефиниция нееквивалентни, тъй като налага задължение на длъжника – потребител, срещу което същият не получава насрещна престация. С оглед казаното, съдът следва да приложи нормата на чл. 143 ал. 1 т. 20 от Закона за защита на потребителите и да прогласи само нищожност на клаузата на чл. 9 от специалните условия на договора между страните. Няма данни тези клаузи да са индивидуално договорени, ответникът не оказва такива преговори , следователно тази клауза е нищожна на основанието по чл. 146 от ЗЗП.

Клаузата на чл. 9 от специалните условия надоговора е нищожна и поради заобикаляне на закона, в частност императивната разпоредба на чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Според заключението на вещото лице, при включването на размера на тези две плащания в годишния процент на разходите , той ще се оскъпи почти пет пъти и ще надхвърли прага от 50.05 % ( ще стане 464.28 % на годишна база ).

Разноските по исковете се присъждат в тежест на ответното дружество. На адвоката на ищеца се присъжда минимален хонорар от 300 лева, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата ( не се ангажираха доказателства за имущественото състояние на ищеца и съдът не може да отрече отрицателното му твърдение за липса на средства).

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

3

РЕШИ:

Признава за установено спрямо „ Би енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление в София 1404 район „Изгрев “, ул. „Незабравка „ № 25 ет.

5, че в отношенията на това дружество с ищеца П. И. Б., ЕГН **********, от ***************, е нищожна на основанието по чл. 146 във връзка с чл. 143 ал. 2 т . 20 от Закона за защита на потребителите клаузата на чл. 9 от договор за кредит номер MAX_**************** от дата 16.07.2019г.

Осъжда „ Би енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление в София 1404 район „Изгрев “, ул. „Незабравка „ № 25 ет. 5, да заплати на П. И. Б., ЕГН **********, от ****************************, сумата от 170 лева разноски по делото .

Осъжда „ Би енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление в София 1404 район „Изгрев “, ул. „Незабравка „ № 25 ет. 5, да заплати на адв.

*************** , адрес на дейност *********************** , сумата от 300 лева хонорар по делото , на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4