Решение № 127 от 19.10.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Ямбол, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка Ст. Жекова

Членове:

Николай Ив. Кирков

Калина Ив. С. при участието на секретаря Миглена П. Коматарова като разгледа докладваното от Николай Ив. Кирков Въззивно административно наказателно дело № 20262300600312 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Решение № ******г.по АНД №**** г. РС - Ямбол в производство по реда на глава ХХVІІІ- чл. 375 и сл. от НПК е признал подс. С. И. Н. от гр.Ямбол за виновен в престъпление по чл.296,ал.1 от НК затова, че на 02.08.2025 година около 22:00 часа в гр. Ямбол, на ул. Богомил, приближавайки К.С.В. от гр. Ямбол на по-малко от 100 метра, не е изпълнил Заповед за незабавна защита № 34 от **** година по гр. дело № **** г. на ЯРС ,поради което на основание чл.78а, ал.1 от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 700 евро.

Недоволен от така постановеното решение е останал обвиняемият Н., който чрез упълномощения си защитник адв.М.Х. в законния срок го обжалва, с оплаквания, че е незаконосъобразно и необосновано.Излага се ,че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон и съдът е извършил превратен фактически и правен анализ на доказателствата.

Според защитата деянието е несъставомерно от обективна страна- не било налице съдебно решение /акт с който съдът се произнася по същество на спора/което е един от елементите включени в обективната страна на състава на престъплението, а определение ,с което съдът се произнася по процедурни въпроси.Излага се и становище и за субективна несъставомерност наа 1 деянието ,доколкото на обв.Н. не е връчвана заповедта за незабавна защита и същият не е запознат от служители на РУ-Ямбол със съдържанието на същата, нито е запознат с наказателната отговорност, която носи по смисъла на чл.296,ал.1 от НК.

Навеждат се и доводи и за наличието на предпоставките на чл.9,ал.2 от НК.Поради това се иска да се решението да бъде отменено и обв.Н. оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.296,ал.1 пот НК.

Алтернативно се прави искане да се намали размера на наложеното административно наказание.

В с.з. пред въззивната инстанция жалбоподателят обв.Н. не се явява, а неговият защитник поддържа жалбата по изложените оплаквания и отправените искания.

В съдебно заседание Окръжна прокуратура- Ямбол, резовно призована не изпраща представител.

Съдът, след проверка на присъдата по основанията, посочени в жалбата и изцяло служебно на основание чл. 314, ал. 1 от НПК,намери същата за неоснователна по следните съображения:

От фактическа страна първостепенния съд в съответствие с всички релевантни доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:

Обвиняемият С. И. Н. и свидетелката К.С.В. са родители на малолетната свидетелка П.С.Н., родена на ****г.

Със Заповед за незабавна защита № 34 от **** г. по гр. дело № ****г. на ЯPC, обвиняемият Н. бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на майката – свидетелката К.С.В., и му било забранено да приближава В., жилището, месторабота й и местата й за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 100 метра.

На **** г. заповедта за незабавна защита била връчена на свидетелката П.А. – майка на обвиняемия и баба по бащина линия на детето, която уведомила сина си за издадената заповед. Поради това режимът му за лични контакти с детето се осъществявал със съдействието на свидетелката А., която го вземала и връщала на майка му.

Така, на 02.08.2026г. св. А. взела внучката си, като се уговорили с В. около 20:00 часа същия ден да се срещнат до пощата, за да й предаде детето.

Около 20:00 часа обвиняемият уведомил В., че са в заведението „Стейдж“ до старата автогара в гр. Ямбол и ще пусне детето, когато се нахрани. Тогава В. се отправила към мястото, като междувременно подала сигнал на тел.112 за неспазване режима на лични контакти. Около 21:00 часа пристигнала на автобусната спирка в близост до заведението.

Придвижила се до там с управляван от нея лек таксиметров автомобил, собственост на нейния приятел и брат на обвиняемия, като паркирала автомобила на таксиметровата стоянка пред магазин „Анди маркет“ на ул.

„Богомил“ в гр. Ямбол. Позвънила на детето и то изразило желание да отиде при нея. Тогава обвиняемият казал: „Нищо няма да й дам на тази мърша!“, отказал да го пусне, нарекъл го „лайно“ и го ударил в областта на торса.

2

Детето се разстроило и разплакано отишло при В.. В това време на място пристигнал свидетелят М.Д., а малко след него и свидетелят Н.Н., двамата служители в ОД на МВР – Ямбол, които били изпратени за проверка на сигнала на В.. След снемане на сведения от установените на място лица и извършване на необходимите справки с ОДЧ, свидетелят Н. съставил на обвиняемия протокол по чл.65 от ЗМВР, с който го предупредил да не причинява телесна повреда в условията на домашно насилие спрямо дъщеря си П. Н.а и го освободил. Обвиняемият тръгнал в посока към кооперативния пазар, отишъл до автомобила, с който В. пристигнала, и оставил между чистачките и предния му капак бирена бутилка, след което се отдалечил.

Преди да си тръгне с детето В. изразила опасения, че обвиняемият може да я чака до автомобила и помолила някой да я придружи. В последователност, с личния си автомобил свидетелят Н. ги откарал до таксиметровата стоянка на ул. „Богомил“, като паркирал на 4-5 метра успоредно на нейния. В момента, в който В. и дъщеря й отишли до автомобила, обвиняемият се насочил към тях и ги приближил на около 6-7 метра, при което свидетелят Н. излязъл от своя и му разпоредил да спре и да не приближава В., тъй като има ограничителна заповед. Обвиняемият не се подчинил на разпореждането. Отвърнал, че никаква заповед не го интересува и иска да говори с В.. Н. отново му разпоредил да спре, като същевременно застанал между обвиняемия и В.. Въпреки това, Н. продължил да върви към нея, опитвайки да избута Н., при което последният приложил физическа сила, повалил го на земята и го задържал.

Обвиняемият Н. към момента на извършване на деянието е неосъжданреабилитиран е за осъждането си НОХД № 336/1999г. на ЯРС и не е освобождаван не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК.

Така установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка е при пълно, всестранно и пълно изясняване на всички относими обстоятелства, в съответствие с принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК.

Фактическите изводи на съда са базирани на събраните и проверени доказателства по делото. Диференцираната процедура по глава 28 от НПК, по която е протекло съдебното производство пред районен съд-Ямбол, по силата на чл. 378, ал. 2 НПК позволява на съда в отклонение на общия принцип за непосредственост и устност, да преценява събраните в досъдебното производство доказателства.

Въпреки тази облекчена възможност, първоинстанционният съд е провел пълно съдебно следствие, провеждайки непосредствени разпити на свидетелите В. , Д. и Н., допуснал е и разпитал двама нови свидетели по искане на защитата и е предоставил възможност на обв.Н. да даде обяснения.

Съдът е изложил съображенията си относно това, на кои доказателства се доверява и кои факти приема за установени по делото.Правилно съдът не е кредитирал обясненията на обвиняемия и показанията на свидетелите Н.Т. и Р.Д.-А. в частта им относно обстоятелството, че обвиняемият не е обиждал и удрял малолетната П. Н.а, тъй като в тази им част се опровергават по 3 категоричен начин както от показанията на самото дете, така и от независими доказателствени източници, каквито са показанията на свидетелката П.П..

Правилно съдът е кредитирал показанията на свид.В. относно поведението на обвиняемия. Истинността на показанията й не се разколебава от нито едно друго доказателство - изявленията на В. са последователни, логични, съответстващи на другите преки и контролни доказателства.

Нейните показания не са единственият източник на значимите факти относно нарушаването на заповедта за незабавна защита , които се потвърждават от свид. Н., а и косвено от показанията на останалите свидетели и съставения протокол за предупреждение.

При тези данни законосъобразни са изводите на районния съд при прилагането на материалния закон. Съдът убедително и задълбочено е мотивирал извода си, че от обективна и субективна страна е осъществен престъпния състав на чл. 296, ал. 1 НК, за който обв. Н. е привлечен към отговорност от прокурора.

Неоснователни са доводите на защитата, че в случая поведението на обв.Н. не осъществява от обективна страна състава на чл. 296, ал. 1 от НК.Целта на ЗЗДН е осигуряване на адекватна и своевременна защита на пострадалите от прояви на домашно насилие. Основния принцип на закона е, че всеки пострадал може да потърси защита от домашно насилие и следва да получи такава от съда, ако са налице предвидените в нормативния акт предпоставки. При уважаване на молбата съдът издава заповед за защита /чл.15, ал.2 от ЗЗДН/. Като гаранция за спазването на този принцип, в чл.17, ал.3 от ЗЗДН е предвидено, че обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта.

Безспорно от доказателствата по делото се установява, че срещу обв.Н. е издадена Заповед за незабавна защита №34/17.06.2026, съгласно определение № 1219/17.06.2026 г. по гр.д. №1979/2026 г. на PC-Ямбол. По силата на този влязъл в сила специфичен съдебен акт /неподлежащ на обжалване/, на основание чл. 5, ал. 1, т.1 и т.3 ЗЗДН на обв. Н. е било забранено да приближава К. В., жилището ,местоработата и местата за социални контакти и отдих на разстояние по- малко от 100 м.Както правилно е посочил районния съд заповедта за незабавна защита е със същото съдържание и функции с заповедта за защита от домашно насилие,като разликата между двата документа не е в наказателната отговорност при нарушаването им, а в бързината и процедурата по тяхното издаване.Поради това и доколкото съдържанието на съдебната заповед, ограничаваща поведението на обв.Н., е ясно, а той е доближил пострадалата на по- малко от 100 метра , с тази му прояви от обективна страна е осъществено престъплението по чл. 296, ал. 1 НК.

Неоснователни са и доводите на защитата за липсва на умисъл в действията на обв.Н..От субективна страна това деяние е извършено от обв.Н. при пряк умисъл. Районният съд е изложил подробни мотиви ,че обвиняемият е запознат със заповедта, които изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, поради което е ненужно да бъдат преповтаряни.

4

На следващо място не би могло да бъде споделено релевираното от защитата оплакване ,че налице явно незначителна обществена опасност на деянието, тъй като в случая изискването на закона е само да е налице неизпълнение на заповед за защита от домашно насилие каквото неизпълнение в случая е налице ,видно от събраните по делото доказателства.Обстоятелството ,че подаденият сигнал на тел 112 не бил за нарушена ограничителна заповед не води до по- ниска степен на обществена опасност на деянието , още повече ,че е извършено в присъствието на полицейски служител при игнориране на мнокогратно отправени разпореждания, наложило се и в крайна сметка употреба и на физическа сила.Така, че случаят не може да се определи като маловажен и с оглед на засегнатите обществени отношения гаратиращи установените правила за защита от домашно насилие.

По отношение на наложеното наказание.

Правилно и законосъобразно съдът е приложил разпоредбата на чл. 78а НК като е освободил жалбоподателя от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по горния текст. В случая се касае за умишлено престъпление и предвид чистото съдебно минало на дееца, районният съд правилно е приел, че са налице предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 78а от НК.

Размерът на глобата е определен при превес на смекчаващите вината обстоятелства за обв.Н. в размер на 700 евро, което е близо до минималния предвиден в закона такъв от 511,29 евро.Въззивния съд намира, че размера на глобата правилно е определен и е съответен на извършеното от обв. Н. деяние, като няма основания за неговото намаляване, каквото искане е направено алтернативно от защитата.

Разпечатката съдържа 44 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c23e6c74-402d-40fa-953b-95e1437e1a8c