Определение № 17191 от 16.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17191 гр. София, 16.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Ина Бр. Маринова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20251100508552 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 122 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по подадено пред Районен съд - Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с вх. № 382/02.07.2025 г. ( пощенско клеймо 30.06.2025 г.) от „МОЯТ КРЕДИТ“ ЕООД срещу Е.К.А. за парично задължение, произтичащо от запис на заповед, обезпечаващ вземания по договор за потребителски кредит, по което заявление е образувано ч. гр. д. № 11941/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I I I граждански състав. С Определение № 8580/02.07.2025 г. производството по делото е прекратено, като съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 ГПК в редакцията в сила от 01.07.2025г. компетентен да се произнесе по заявлението е съдът по настоящия адрес или седалището на заявителя.

С Определение 31208/23.07.2025 год., постановено по ч.гр.д. №1141/2025 год. по описа на 127 състав, СРС е повдигната препирня за подсъдност пред Софийски градски съд, за определяне на компетентния съд за разглеждане на заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК с вх. № 382/02.07.2025 г. ( пощенско клеймо 30.06.2025 г.) по описа на Районен съд – Пловдив на „МОЯТ КРЕДИТ“ ЕООД срещу Е.К.А..

Изложени са съображения, че според разпоредбата на чл. 411, ал. 1 ГПК, доп. ДВ бр.

100 от 2019 г., заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника, който в тридневен срок извършва служебна проверка на местната подсъдност. Извършени са служебни справки по делото, от които се установява, че постоянния и настоящия адрес на длъжника са в съдебния район на Районен съд - Пловдив.

В действителност съгласно измененията на чл. 411, ал. 1 ГПК (изм. и доп. - ДВ, бр. 11 от 2023 г.) заявлението за издаване на заповед за изпълнение се разглежда от районен съдия, определен съобразно чл. 9, ал. 3 от Закона за съдебната власт. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 се разглежда от съдия от районния съд по настоящия адрес или седалището на заявителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния му адрес. В § 25 ЗИД на ГПК (обн. ДВ бр. 11 от 2.02.2023 г.) е предвидено, че законът влиза в сила от 1 юли 2024 г. с изключение на § 1 и 2, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“. По силата на ЗИД на ГПК (обн. ДВ, бр. 67 от 09.08.2024 г.) обаче измененията предвидени в ДВ, бр. 11 от 2023 г. влизат в сила от 01.07.2025 г., като в § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК (изм. – ДВ, бр. 67 от 2024 г., за 1 който е посочено изрично, че влиза в сила от 1.07.2024 г.) думите „1 юли 2024“ се заменят с „1 юли 2025 г.“. Следователно горепосочените изменения приети със ЗИД на ГПК (ДВ бр. 11 от 2023 г.), касаещи подсъдността, влизат в сила от 1 юли 2025 г. Съгласно разпоредбата на § 24 от ЗИД на ГПК (обн. ДВ бр. 11 от 2.02.2023 г.) по дела, образувани до влизането в сила на закона, се прилагат досегашните правила.

Софийски районен съд е приел, че производството следва да се счита образувано от датата, на която заявлението за издаване на заповед за изпълнение е изпратено чрез пощенски оператор, а именно 30.06.2025 г., а не датата, на която е регистрирано в Районен съд – Пловдив 02.07.2025 г. Позовава се на наличната съдебна практика по въпроса, цитирайки Решение № 182/17.11.2010 г. по търг.д. № 76/2010 г. на ВКС, I I ТО, Решение 148/19.04.2011 г. по гр.д. № 1130/2010 г. на ВКС, I I I ТО и др. Изрично с Определение № 164/26.03.2009 г. по ч. гр. д. № 118/2009 г. на ВКС, IV ГО, съгласно които, когато процесуалното действие по подаване на исковата молба, респ. заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е извършено по пощата преди влизане в сила на съответните разпоредби, се прилагат действащите такива към момента на извършване на съответното процесуално действие.

По изложените съображения, приема, че са приложими правилата за подсъдността, предвидени в чл. 411, ал. 1 ГПК (доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.), съгласно които заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника, а срещу потребител - до съда, в чийто район се намира настоящият му адрес.

Софийски градски съд, за да се произнесе по спора на основание чл. 122 ГПК, съобрази следното:

След като заявлението е подадено на 30.06.2025 г., видно от поставения печат върху пощенския плик, приложен към частното гражданско дело и при съобразяване на пар. 24 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.07.2025 г. / местната му подсъдност се определя от правилата, действали преди изменението на чл. 411 ГПК. Съгласно нормата на чл. 411, ал. 1 ГПК в приложимата редакция /посл. изм. ДВ бр. 100 от 2019 г. / заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника, който в тридневен срок извършва служебна проверка на местната подсъдност. Заявление срещу потребител се подава до съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.

Видно от изисканата по делото справка за постоянен и настоящ адрес от Национална база данни "Население", постоянният адрес на длъжника Е.К.А. е в гр. Пловдив, а настоящият му адрес е в с. Войводиново.

Потребителското качество на ответника/длъжника се извежда от основанието на вземането, предмет на иска или заявлението, като това следва от разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ГПК, намираща приложение както в общия исков процес, така и в заповедното производство.

Предявената претенция се основава на твърдения за подписан от Е.К.А. запис на заповед за търсената сума. Записът на заповед е абстрактна едностранна сделка, за действителността на която не следва да се установява наличието на основание, но за съществуване на каузалното правоотношение, във връзка с което е издаден менителничният ефект, това обстоятелство следва да бъде разгледано по същество с оглед установяване наличието на изискуеми парични вземания на ищеца по него. В настоящия случай след съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, приложени към заявлението по чл.417 ГПК се доказва наличие на конкретна връзка между менителничния ефект и твърдяното от заявителя заемно правоотношение – Индивидуален договор за заем №107377/18.09.2024 год. и Договор за предоставяне на допълнителни услуги във връзка със сключен договор за паричен заем №107377/18.09.2024 год. Предвид изложеното, макар и заявлението, подадено по чл.417 ГПК да е въз основа на абстрактна едностранна 2 менителнична сделка – запис на заповед, последната е издадена за вземания на заемодателя срещу заемателя по каузално заемно правоотношение.

Доколкото сключеният между заявителя и длъжника договор за заем несъмнено има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, като заемополучателят по него има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което съдържанието му следва да бъде изцяло съобразено с изискванията на ЗПК и ЗЗП.

Предвидената в 113 ГПК особена местна подсъдност, е израз на засилена защита на потребителя. Тази подсъдност важи за всички индивидуални искове, предявени от физическо лице в качеството му на потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, според който това е "всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност" и търси правата си именно в това си качество въз основа на специален закон. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС, обективирана в определение № 214/15.03.2010 г. по ч.т.д. № 173/2010 г. и определение № 175/07.02.2011 г. по ч.т.д. № 918/2010 г. на II т.о., постановени по реда на чл. 274, ал.3 ГПК.

Потребителската защита, съответно благоприятната за потребителя специална местна подсъдност по чл. 113 от ГПК, намира приложение не само когато е предявен иск, произтичащ директно от разпоредбите на ЗЗП, но и когато лице, притежаващо качеството "потребител" търси защита срещу изпълнението, основано на договор, по отношение на който са приложими разпоредбите на ЗЗП, независимо от избрания способ (чрез отрицателен установителен иск, осъдителен иск за връщане на недължимо платено при проведено принудително изпълнение срещу потребител).

Физическото лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и физическото лице, което като страна по договор действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, не губят качеството си потребител, когато търсят защита на правата си на извъндоговорно основание, когато претендират недействителност или последиците от недействителността на потребителския договор, както и други свои права извън основанията по съответния специален закон. Потребителят има това качество и когато претендира права на деликтно основание по отношение на лице което не е страна по потребителската сделка (производителя на увредилата здравето му стока). По отношение на доставчика на стока или услуга това качество може да придобие и трето лице, за което възникват права по сключената потребителска сделка (третото ползващо се и третото увредено лице по застрахователния договор). Дори при липса на сключен потребителски договор, предлагащият стоки и услуги отговаря за вредите от недобросъвестните си действия при воденето на преговори с потенциален потребител на основание чл. 12 ЗЗД.

Още по-малко потребителят би загубил качеството си, когато се позовава или претендира последиците от нищожност (пълна или частична) на сключената потребителска сделка (нищожността на сделката не е равнозначна на липса на сделка, тя е осъществен фактически състав на сделката + опорочаващ факт). Потребителят не губи качеството си и когато доставчикът прехвърли свое вземане по потребителската сделка на трето лице - и тези случаи са обхванати от забраната за възлагане на потребителски спорове на арбитражен съд, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове по чл. 4, ал. 3 ЗМТА (Нова - ДВ, бр. 8/2017).

Според разпоредбата на чл. 34, ал. 2 ГПК (отм.), аналогична разпоредба чл. 62, ал. 2 ГПК в сила от 1.03.2008 г., срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата, или когато тя е подадена в друг съд, в прокуратурата или в друга юрисдикция в срок.

3

Когато едно процесуално действие е извършено в писмена форма (предявяване на иск - с искова молба) и това писмено изявление е подадено своевременно в пощата или куриерска служба, но процесуалният документ постъпи в съда известно време след последния ден на срока, срокът по силата на закона е възстановен. Съдът е длъжен да зачете датата, на която процесуалният документ е постъпил в пощата, и ако той е подаден своевременно, срокът не се счита пропуснат. В този смисъл е постоянната съдебна практика, установена и с представените от жалбоподателя - определение по ч. гр. д. № 118/2009 г. на ВКС; определение по ч. т. д. № 115/2009 г. на ВКС; определение по ч. гр. д № 74/2009 г. на ВКС; определение по ч. т. д. № 546/2008 г. и определение по ч. т. д. № 316/2009 г. на ВКС. В настоящия случай, видно от пощенския плик, съдържащ се в кориците по ч.гр.д.

№11941/2025 год. по описа на III граждански състав, РС – Пловдив след депозираното заявление и приложените документи, върху същия е поставен печат, на който се чете датата 30.06.2025 год.

По изложените мотив, настоящият състав на въззивния съд намира, че компетентен да разгледа иска се явява РС-Пловдив.

Водим от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ за компетентен да се произнесе по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с вх.№382/30.06.2025 год., подадено от „Моят кредит “ ЕООД, ЕИК 203939675 против Е.К.А., ЕГН ********** въз основа на документ по чл. 417, ал.1, т.10 – запис на заповед.